Частните превозвачи са опасни за вас и вашите близки

При инцидента с автобус на фирмата „Юнион-Ивкони“, станал през нощта на на магистрала Тракия пострадаха 17 пътника. 13 бяха откарани в Ямболската болница за преглед, другите четирима – в Бургас. Причината за инцидента все още не е официално обявена, но най-вероятната версия според очевидци е преумората на шофьора, който е бил принуден да кара два курса – от морето до София и обратно в рамките на един ден. От Автономен Работнически Синдикат припомнят, че през последната година са получавали няколко сигнала от шофьори на компанията за прекомерните смени налагани им от управата с цел спестяване на средства и съответно – по-голяма печалба за шефовете.

Другата, макар и по-малко вероятна версия, е техническа неизправност на автобуса. Според пътници, които често пътуват с въпросната компания, автобусите им са стари и неподдържани и извършват курсовете в очевидно лошо техническо състояние. Млад мъж от Бургас разказва за своят опит с компанията:  „Седалките са стари и неудобни – дунапренът в тях отдавна е станал на дърво. Боклуци имаше навсякъде. Телевизорът, който не работеше, се клатеше като люлка. И това бяха най-малките проблеми! Ходовата част на автобуса беше тотално разбита – все едно се возиш на каруца. Страничните стъкла бяха замърсени и запотени отвътре (стъклото е двойно), с разпадащи се гумени уплътнения отвътре и дългогодишна ръжда по метала под тях. Задната броня беше счупена и “зашита” с тел, а предната с множество забележки. И четирите калника бяха счупени, или направо с липсващи части. Двата фара за мъгла бяха с изцяло счупени стъкла, а единият фар за къси светлини бе спукан. Гумите бяха различни…“ – разказва потресеният Стоимен Иванов. Младият мъж недоумява къде са контролните органи и защо се рискуват стотици животи с подобни ковчези по родните пътища.  „Това са неща, забелязани само на пръв поглед. При евентуална инспекция подобен автобус незабавно трябва да бъде спрян от движение. Буквално всеки месец чуваме за инциденти с автобуси на тази фирма“

Но как се допуска един от най-големите пътнически превозвачи да застрашава живота и здравето както на шофьорите, така и на хиляди българи ползващи неговите услуги? Отговорът може би ще намерите в следващите редове.

Съсобственик на транспортната фирма „Юнион-Ивкони“ е депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по транспорт Ивайло Константинов. Той притежава 24.5% от компанията, чийто автобус се обърна на автомагистрала „Тракия“. Ивайло Константинов, който е първи мандат народен представител от ГЕРБ, е бил управител на „Юнион Ивкони“ до пролетта на тази година. След това излиза от управлението, но остава съсобственик.

Лидерът на ГЕРБ-Дупница и основател на „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов

„Не виждам конфликт на интереси“, заяви по повод проверките в „Юнион-Ивкони“ Ивайло Константинов, който е и член на транспортната комисия в парламента, която именно трябва да следи за изрядността на превозвачите. През годините името на автобусния превозвач бе свързано и с това на депутата от ДПС Рамадан Аталай заради участието на сина му Ревин Рамадан Аталай в свързаната с „Юнион Ивкони“ фирма – „Ивкони“ ООД.

Естествено, тези факти едва ли учудват някого. В условията на капитализъм и представителна демокрация, парламентът представлява просто сборище на частни предприемачи и техните лобисти, в което единствения закон е печалбата. Затова не трябва да ни учудва и срамната проява на зам. министъра на транспорта Ангел Попов, който още по първи петли се изстреля към студиото на bTV за да ни разкаже за тежкото положение на частния превозвач, който всъщност бил жертвата в случая, тъй като страдал от хроничен недостиг на работници.

Автобусният транспорт е публична услуга. От нейното качествено изпълнение зависят живота и здравето на хиляди българи. Оставена в ръцете на частни групировки, като Юнион Ивкони тя може да представлява само това, което е в момента – скъпа, неудобна и опасна. Това е така, защото интереса на частните собственици естествено не е нито в качеството, нито в безопасността на услугата, а в печалбата от нея. В същото време, държавните институции, които на теория би трябвало да контролират частния произвол, застрашаващ пътниците, се оказват не просто лобисти на същия този интерес, но и съсобственици и съучастници в него. И нека не си правим илюзии, че става дума за някаква корупционна схема или някакъв единичен случай, срещу който можем да вземем конкретни мерки. Това е моделът, по който е организирана цялата икономика на държавата – капитализъм в най-чистия и съответно най-варварския си вид, при който частната печлаба доминира над обществения интерес. Единствения начин за справяне с него и ефектите му върху всички нас е в социализацията на публичните услуги като транспорта.

Какво означава социализация? Когато говорим за транспорта в контекста на инцидента с автобуса на Юнион Ивкони, става очевидно, че частниците и държавата нямат интерес в предоставянето на качествена, евтина и безопасна услуга, а точно обратното. Тези, които имат интерес от подобряването и развитието на транспорта са други две социални групи: работниците, които естествено предпочитат да карат нови, удобни и безопасни за тях и за останалите на пътя автобуси, и пътниците, които предпочитат да се возят евтино, удобно и по възможност да стигнат живи и здрави до крайната си дестинация.  Следователно именно те трябва да са тези, които управляват транспортните компании. Не частници заинтересовани единствено от личната си печалба, нито разни бюрократи и лобисти обслужващи също своя личен интерес. Именно това означава социализация – производствата и услугите да преминат под контрола на тези, които имат най-голям интерес от тяхното съхранение и развитие. Транспортните компании следва да преминат в ръцете на една обща организация обединяваща работническите синдикати на шофьорите и потребителските асоциации на пътниците.

Естествено няма да чуете нищо за тази опция от телевизионните студия и обитаващите ги транспортни и пазарни експерти, нито от политиците, тъй като тя означава край на огромните печалби на бизнес групировките, от които те или са част или са се предоставили в услуга. За съжаление, в момента трудно можем да говорим за практическата реализация на тази концепция в България, тъй като тук, за разлика от много държави в западна и не толкова западна Европа, работническите организации и синдикати, както и потребителските асоциации са на изключително примитивно ниво и трябва тепърва да се развият като борбени социални играчи. Първата стъпка в тази посока е изграждането на независими работнически синдикати на работниците в транспорта, чрез които шофьорите и останалите трудещи се в сектора да могат ефективно да защитават правата си, като правото си на адекватна почивка, което може да се окаже животоспасяващо и за тях и за пътниците. Тези синдикати трябва да успеят да обединят интересите на работниците и на пътниците и по този начин да заработят за подобрение на услугата чрез изтръгване на отстъпки от частниците. Те трябва да бъдат борбени и демократични и в същото време да успеят да развият свои дългосрочни цели, защото именно в техни ръце трябва да бъде инициативата за връщане на обществените услуги в обществени ръце.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*