Аферата „Лафардж“ разкрива финансирането на ислямски терористи от френския управляващ елит

Разследването на финансирането на терористичната организация Ислямска Държава (ИДИЛ) от строителната фирма Лафардж-Холсим (Lafarge-Holcim) разкрива измамата на т.нар. „Война срещу тероризма“, водена от Франция и нейните съюзници от НАТО. Всъщност в продължение на пет години мулти-милиардната фирма, една от топ компаниите на френската фондова борса CAC-40, съзнателно финансира терористични отряди, които извършват атаки в Европа и във Франция.

Това повдига въпроси и относно ролята на държавата и на правителството на бившия президент Франсоа Оланд. Той реагира на смъртоносните терористични атаки през януари и ноември 2015 г. във Франция, като наложи извънредно положение и популяризира неофашисткия национален фронт, като покани лидера му Марин Льо Пен в двореца „Елизе“. Той също така използва извънредното положение като претекст за бруталното потушаване на протестите на работниците срещу трудовото законодателство, твърдейки, че протестите подкопават полицейската работа във „войната срещу тероризма“ и обединението на Франция в борбата срещу ислямизма.

По това време, според разследванията проведени срещу шестимата ръководители на компанията Лафардж през последните две седмици, включително и бившият главен изпълнителен директор Бруно Лафонт и генералният директор Ерик Олсен-Лафардж, финансират многобройни терористични милиции в Сирия, чиито атаки бяха цитирани като причина да бъде наложено извънредно положение във Франция.

Френския всекидневник Ль Монд (Le Monde) нарече разследването на ръководителите на Лафардж „политическа гръмотевица“, добавяйки: „За пръв път изпълнителен директор от CAC-40 е замесен в терористична дейност“.

Освен това, Лафардж прибягна до лъжи и до фабрикуването на фалшиви документи, за да оправдае финансирането на терористични групи. Националната служба за съдебни митници (SNDJ), която проведе разпитите на ръководителите на Лафардж, довели до обвинението, стигна до извода, че френското управление на компанията „разрешава тези финансови трансфери чрез създаване на фалшиви счетоводни документи“.

Доказателствата, предоставени от самия Лафардж, опровергават неговите оправдания – твърдението, че е финансирал терористичните групи само защото Ислямска Държава е заплашвала фабриката за цимент Лафардж, разположена близо до Ракка, столицата на ИДИЛ в Сирия. Според доклад на базирания в Лондон одитор PriceWaterhouseCoopers, поръчан от Лафардж, компанията е платила 13 милиона долара на различни ислямистки милиции в Сирия в периода от 2011 до 2015 г. Това финансиране продължава до 2015 г., много след като Лафардж затваря фабриката за цимент в Ракка през септември 2014 г.

Според адвокатите на „Шерпа“ (неправителствената организация, която за пръв път подаде жалба през 2016 г.  срещу компанията с обвинения за „застрашаване на човешкия живот“, и по този начин предизвика разследване за „финансирането на терористични структури“ от трима съдии за борба с тероризма) – повечето от тези пари отиват директно или индиректно в Ислямска Държава.

Друг доклад на американската адвокатска кантора Baker McKenzie, поръчан също от Лафардж, установи, че сирийското дъщерно дружество на Лафардж плаща близо 5,6 милиона долара на различни терористични милиции, включително 500 000 долара директно на Ислямска Държава. Синът на бившия сирийски министър на отбраната Фирас Тлас е служил като посредник за плащанията.

По този начин, докато френската политическа организация обсъждаше през 2014 и 2015 дали да бомбардира ИДИЛ в Сирия, Лафардж все още финансира терористичната група. Оланд в крайна сметка даде заповед да бъдат бомбардирани позициите на Ислямска Държава в Сирия след атаките от 13 ноември 2015 г. Дотогава Франция беше бомбардирала само позициите на ИДИЛ в Ирак, оставяйки отворена възможността да се възползва от действията на ИДИЛ в Сирия като част от войната за смяна на режима в страната.

Това, което ни разкрива това разследване, не е просто дейността на една частна корпорация, пребиваваща в Сирия, където, според нейните изпълнителни директори, тя представлява интересите на Франция извличайки печалби от най-голямата френска инвестиция, несвързана с петрол, в Близкия изток, поради което е трябвало да плаща пари за защита на Ислямска Държава. По-скоро ни разкрива едно умишлено взето решение да се финансират организации, които правителството на Франция в този момент вижда като легитимни съюзници в своята война, водена заедно с Вашингтон и НАТО, за сваляне на сирийското правителство.

В момента сред официалните кръгове във Франция се води горчива битка заради този скандал, който финансовите и съдебни среди в САЩ и Великобритания също следят отблизо. Тази седмица Шерпа поиска от прокуратурата да започне разследване за възпрепятстване на правосъдието, като обвини компанията Лафардж, че е имала за цел да „купи мълчанието“ на шестимата обвиняеми нейни ръководители по време на разпитите, на които те бяха подложени.

От организацията повториха искането си разследването да не се концентрира само върху Лафардж, но и да разкрие ролята на френските държавни служби по това време. Говорителите на организацията критикуват „нервността, самодоволството и дори съучастието“ на тези власти. Aдвокатката Мари Дос отправи питане: „Кой може да гарантира, че междувременно част от парите, платени на Ислямска Държава, в крайна сметка не са отишли за финансиране на терористични атаки във Франция?“

Всъщност, аферата Лафардж повдига въпроси не само относно ролята на Франция във финансирането на Ислямска Държава , но и ролята на всички основни империалистически сили в НАТО, включително Съединените щати. От 2011 г. тези сили започват изграждането на мрежи, заедно с петролните шейхства в Персийския залив, чрез които в крайна сметка въоръжават и финансират сирийски терористични групи с милиарди долари. Това доведе до унищожението на Сирия, отне стотици хиляди човешки животи и принуди над 10 милиона сирийци да напуснат домовете си.

Медиите и политическите органи в страните от НАТО се опитаха да омаловажат колкото е възможно повече криминалния характер на тази война – и по-специално факта, признат от американски официални лица още през 2012 г., че съюзници на НАТО в Сирия са терористични милиции, свързани с Ал Кайда.

Аферата Лафардж също така подчертава реакционната и фалшива роля на дребнобуржоазни псевдо-леви групи като Новата анти-капиталистическа партия на Франция, които бяха поддръжници и съучастници във войната. Те безсрамно представят ислямистките милиции в Сирия като продукти на масовото народно въстание. Докато най-големите частни корпорации финансираха различни ислямистки милиции в Сирия (бивша френска колония) тези групи поеха задачата да насърчават лъжата, че това е сирийска демократична революция.

При тези условия трябва да се зададе въпросът: защо служителите на Френската Социалистическа Партия не са съдени, като се започне от самия бивш президент Оланд? Той направи необикновената стъпка през 2012 г. да признае ислямистките милиции в Сирия като легитимно правителство на тази страна. Документът, издаден от Шерпа през октомври, всъщност поиска разследване на френския посланик в Сирия и бившия външен министър на партията – Лорган Фабиус. Френските медии обаче до голяма степен омаловажават този централен аспект на аферата.

Действията на Лафардж в Сирия също така подчертават политически незаконния и фалшив характер на извънредното положение, чиито антидемократични разпоредби президентът Емануел Макрон вече приема окончателно като закон чрез приемане на своето законодателство срещу тероризма. Докато империализмът финансира терористи, той използва техните престъпления в Европа, за да оправдае потушаването на конституционно защитени протести на работници и студенти срещу опитите за смазването на техните социални и демократични права, придобити от поколения борби на работническата класа.

Източник: WSWS

Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*