Блажени години, капитализмът беше млад…

През средновековието, периодът, който историците идентифицират с феодализма, феодалните отношения съвсем не представляват една световно доминираща икономическа система. Всъщност, средновековието е период на изключително разнообразни икономически отношения и форми. Феодализмът не е ограничен само до Европа и приема разнообразни форми, но дори и в рамките на европейския континент, наред с него процъфтяват много други икономически модели, като селската община на запад, славянската задруга на изток (включително по българските земи), системата на гилдиите в свободните градове, индивидуалните стопанства, занаятчийството и т.н. Ако решим да класифицираме различните икономически модели разпространени през средновековието, по критерии като свобода, демократичност и свободна инициатива, то всички гореизброени форми попадат в графата на доброволната и свободна икономическа инициатива, а извън нея остават феодалните отношения и робовладелството. Тази класификация е изключително важна, за разбирането на капитализма, като икономическо явление, тъй като, въпреки претенциите си за свободна инициатива и доброволност, той стъпва именно на феодализма и робовладелството, като надгражда и реформира техните институции.

Когато говорим за капитализма и буржоазията, важно е да започнем с нейния състав. Буржоазните историци предлагат историята за иновативните и работливи занаятчии, които разширяват своята дейност – инвестират спестените си пари в създаването на манифактури, а по-късно и на фабрики, превръщайки се в индустриални капиталисти. Всичко това не просто е неточно, то е лъжа. Първите капиталисти са градските търговци и банкери. С разширението на световния пазар, те натрупват капитали, които им позволяват да заграбят огромно количество частна собственост и да организират производството. Всъщност именно производствата организирани от прохождащата буржоазия разоряват градските занаятчии, които просто не могат да се конкурират с тях и се превръщат в наемни работници на същите.Банкерите и търговците, една от най-презрените през средновековието обществени групи, стоят в основата на капиталистическата експанзия и създаването на пазарната икономика базирана на частна собственост и наемен труд.

Десните историци и анализатори обичат да описват зараждането на капитализма, като една освобождаваща тенденция рушаща оковите на феодалното подтисничество и църковната власт. Но те пропускат да споменат, че от самото начало, домогващата се до властта капиталистическа класа бързо успява да се интегрира в старите властови отношения, като новосъздадената от нея национална държава е удобен компромис между нея и старата аристокрация, с която успешно си дели властта поне до средата на 20 век. Нещо повече, новосъздадената институция на частната собственост, която се явява фундаментална за развитието на капитализма е нищо повече от наследник на старата феодална собственост която успешно интегрира старите йерархични и властови отношения на суверена в лицето на частния собственик и неговата неограничена власт.

Отношенията между аристокрацията и буржоазията се преплитат по всички възможни линии. Замогналите се градски търговци и банкери масово изкупуват титли от разорени аристократични семейства. В същото време, голяма част от представителите на старата привилигирована аристократична класа бързат да се възползват от новата система и разширението на световния пазар, като масово заграждат земите си, обявявайки ги за частна собственост. В тях те заменят старите феодални отношения с капиталистическия модел на наемния труд – процес, при който голяма част от селяните са прогонени от земята, тъй като стават ненужни за новия господар – частния собственик. Манията по заграждане на земите се развихря дотолкова, че стари аристократи и новобогаташи започват да заграждат и земите на свободните селяни използвайки насилие и държавен терор. В Англия, този исторически период става известен сред историците като „Голямото Заграждане“.

Същото наблюдаваме и в държавническите дела. Представителите на буржоазията влизат в парламентите, където заедно със старата привилегирована класа си поделят правото да експлоатират народните маси. Въведени са закони, според които право на глас по време на избори имат само мъжете – едри земевладелци.  Всякакви претенции за демократичност бледнеят пред факта, че на практика над 90% от населението в капиталистическите страни е напълно изключено от държавното управление. Нещо повече, така наречения „свободен работник“ звучи като понятие с положителна конотация, докато реалността, пред която са изправени самите работници е доста по-мрачна. Оказва се, че единствената свобода, която получават всъщност е „освобождението“ им от земите, от които те са прогонени и набутани във фабриките. Самия режим в първите капиталистически фабрики е умопомрачаващ: 13-14 часов работен ден, без почивка, при античовешки условия, сред които обикалят надзиратели, които следят и наказват работниците, работещи срещу нищожно заплащане, което не винаги стига дори за храна. Гладната смърт така разпространена сред масата от безработни обезземлени селяни често чука на вратата и на тези, имали „късмета“ да бъдат наети във фабриките.

По това време, в Англия (но не само) са приети наказателни закони „срещу безделниците“. Безработните са затваряни в частни трудови домове, в които са принуждавани да извършват робски труд без заплащане. По това време, големите индустриални градове се пълнят все повече с прогонени от земите им бивши селяни, които са безимотни, а наплива е толкова голям, че голяма част от тях остават и трайно безработни, което означава, че не могат да си позволят да плащат наем и живеят на улицата. Тогава държавническия „гений“ достига нови висоти. На въпросът, който стои пред тогавашната власт – „Как да се справим с морето от бездомници?“, отговорът пред тях е ясен – „Да ги забраним!“. Въвежда се законодателство криминализиращо бездмоността, като бездомниците са залавяни, изтезавани и дамгосвани, а при повторно залавяне – екзекутирани.

Всички тези основополагащи капитализма и пазарната икономика събития се случват в Европа. Тази статия изобщо не разглежда колониалното натрупване базирано на геноцида, робството и ограбването на цели народи отвъд океана, които се оказват решаващи за пълната доминация на капиталистическите отношения в целия свят. Капитализмът е една система изградена върху и поддържана от експлоатация, държавно насилие и класово разделение.  Роден при специфичните условия на разпадащия се феодализъм и завладяването на света от европейските империи, днес той все по-трудно може да претендира както за морална състоятелност, така и за икономическа ефективност.

 

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*