Къде отиваш, народе????

Народе, май въпросителните, които ти бяха отправени от дякона, са абсолютно излишни, защото всичко е безвъпросно ясно!!!!
Явно 28-годишният конкур-ипик, през който за n-ти път ти сам избираше ездачите си, вместо да ги хвърлиш с един къч в екарисажа на историята, се оказа недостатъчен…
Не ти стигнаха 45-те години соц-строителство, в тях 35, през които – уви, най-дълго в тъмната история на “третата българска държава“ – търпя да те язди едно нищожество.
Малко са ти и 13-те века и кусур, в които нито веднъж не можа да решиш въпроса за собствения си хляб и свобода…
Трудно е лаконично, с няколко, подредени кресчендо, огнедишащи фрази, да опиша мизерното ти и безнадеждно положение.
Работиш като през 19-ти век, заплатите ти са африкански, а медицинското “обгрижване“ е като последна грижа и ти с овчи стоицизъм понасяш всичко. Целуваш десницата на гангстерите, които богатеят върху превития ти гръб, молиш се на архипопове-доносници и се оставяш да те водят за носа нашенски и “евро“ бюрократи и тарикати, народняци, социалисти-милионери, патриоти и турски мекерета – агенти на тайната полиция.
Очакваш да те пуснат в европейската чакалня с надежда да заживееш “по европейски“ и не искаш да разбереш, че по-скоро “камила ще мине през иглени уши“ и че европейците ще заживеят по български. Въпрос само на време е! И такава ще бъде участта на всички, които, вместо да се борят, хленчат и чакат “социалната държава“ или “силната ръка“ да ги “оправи“,… сякаш бяха малко досегашните оправяния от изредилите ти се политически мошеници и бандюги.
Затова младите, които ти възпита, офейкаха и те оставиха насаме със злочестата ти “съдба“.

Късопаметни народе,
Докога ще завираш главата си в пясъка? Докога “идеалът“ и мечтата ти ще бъдат само да “оцелееш“ и като връх на щастието да вкараш в торбата със зоб главите на още неколцина “нови“ политически шмекери и рицари на надеждата, които ти обещаваха “почтеност във всичко“ и оправяне за… 800 дни?
Докога ще повтаряш плесенясалите си мъдрости за главата и стената, за ръжена и босия крак, за преклонената главичка и острата сабя???
Не разбираш ли, че последният ден е настъпил? Не ти ли е ясно, че “касапите колят кротките крави, а дивите вълци все са живи, здрави“? Не ти ли е ясно, че “свободата не ще екзарх“, ни патрика, не чуваш ли, че камбаните бият за тебе?
Изчисти ушната си кал и чуй последния, Гео Милев:

ЗОВ

Бий! Бий! Бий! –
барабани
тръби
камбани
– буди!
Избухни сред въртоп от тревога, стихийно сърце!
Хвърляй с безумни ръце в сърцата, в главите
главни от възторг
бомби от бунт
пурпурни топки от смут
– луди луни и слънца! –
Възкръсни просветлен сред великия ден на човека.
Лазаре, стани!

АКО ЛИ ПЪК НЕ, ГУШНИ БОСИЛЕКА И ДА ТИ БЪДЕ ЛЕКА ПРЪСТТА!

Quo vadis*, народе????

Феранте Пала

*Думите „Quo vadis?“ (лат. „Къде отиваш?“)  са заимствани от житието на Симон Петър, който, напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?“. След като Христос отговаря, че се връща в Рим, за да бъде разпънат отново на кръста, Петър се отказва да напусне Рим и се връща за да приеме мъченическата смърт – бел. ред.

Етикети: , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*