Обръщение на работниците от окупираната фабрика в Солун.

Публикуваме българския превод на текста, представен от работниците от окупираната фабрика ВИОМЕ в Солун, по време на световната среща на окупираните и самоуправляващи се фабрики – „Работническа Икономика“ проведена в Аржентина. На срещата участие взеха работници от десетки превзети и поставени под работнически контрол фабрики от цял свят. Припомняме, че само в Аржентина, над 200 фабрики, предприятия и хотели в момента са окупирани от работниците и се (само)управляват без шефове.

„Ние, работниците от фабриката ВИОМЕ, ви поздравяваме!

В Гърция, станала известна през последните няколко години най-вече като място на дълбока политическа и икономическа криза, ние сме част от „другата страна“. Ние сме част от съпротивата, част от различните работнически и социални движения, които се появиха по време на борбата през изминалите години. Ние сме част от едно общество, принудено да живее в опустошаващата действителност на капитализма, но от друга страна, общество, което търси начини и средства за преодоляването на тази действителност. Именно така започна нашето борба преди около шест години. Месец Май 2011 г. беше нашата отправна точка към това, което сме днес. Нека споделим с вас основните етапи, през които минахме оттогава.

Ние бяхме работници в химическата промишленост, произвеждайки висококачествени строителни материали (строителни лепила и др.). През Май 2011 г. ръководството на компанията-майка на групата (Philkeram Johnson, Керамична промишленост) започнаха процедура по обявяване на фалит. Бяхме оставени без заплати, изправени пред ужаса на безработицата и то в момент, когато кризата в Гърция беше в своя пик, а нивата на безработица бяха огромни ( над 20%). Бяха ни предлагани различни възможности с множество възможни резултати. Но с течение на времето стана ясно, че самите ние можем да бъдем единствените си спасители. Така че решението беше ясно, и то бе вдъхновено от опита на фабрики като Занон (голяма фабрика в Аржентина окупирана от работниците още през 2001г). Превзехме фабриката! През 2013 г. фабриката отново заработи, но решихме вече да не произвеждаме същите продукти, както преди. На нашите общи събрания, чрез пряка демокрация, решихме, че новите продукти на фабриката ще бъдат домакински почистващи продукти – достъпни, екологично чисти, направени от естествени съставки и без опасни химикали. Отначало изглеждаше трудно, но решихме да работим по радикално различен начин от преди. Без шефове!  „Шефът“ беше заменен от ежедневното събрание на работниците. Решихме да работим и без експерти, като така всеки сменя своята позиция във фабриката, трупа умения и ги разпространява сред останалите. В края на краищата всички сме равни.


Това решение се отплати, защото най-накрая успяхме да стабилизираме финансово себе си и нашите семейства, да заживеем достоен живот, създаден от собствените ни ръце. Бавно, но стабилно ние успяхме да изградим солидарна мрежа, чрез която разпространяваме нашето послание за борба, както и нашите продукти из цяла Гърция и в чужбина. Но това не беше достатъчно за нас. В момента, ние сме част от едно общество, подложено на атака. Не можем да си представим себе си затворени в нашата фабрика, кротко произвеждайки, докато семействата в нашата общност, в нашите квартали и в нашия град страдат. Не само заради етичния аспект, но и защото превземането на фабриката ВИОМЕ от работниците бе подкрепено от жителите на Солун и днес тя функционира за тях. Затова ние участвахме активно в много социални движения, които се появиха през последващите години. Ние бяхме рамо до рамо с работниците, стачкуващи срещу затварянето на обществените медии, бяхме редом с гражданите на Халкидики по време на протестите срещу добива на злато – участвахме и участваме в множество големи и малки борби в Гърция. Така се роди Солидарната Каравана – инициатива за действие и мобилизация представляваща каравана от хора (работниците от ВИОМЕ наеха бусове и каравани с които обикаляха Гърция), които се опитват да обединят всички тези социални движения на общата основа на борбата и солидарността, за да можем да се борим и да побеждаваме заедно. Всяка идея и инициатива трябва да бъдат подкрепени с действия. Ето защо окупацията на фабриката и нейното поставяне под контрола на работниците не беше достатъчно, имахме и имаме повече какво да дадем.

В Гърция, здравеопазването беше един от първите сектори ударени от кризата. Деградацията в качеството на здравните услуги, ограничаването на мнозинството от хората до достъп до тях, както и разходите за лекарства и терапия се увеличиха многократно. Затова, ние поехме инициативата и преминахме към съвместно създаване на безплатна структура за здравеопазване във фабриката ВИОМЕ. Това бе още една инициатива за свързване на окупираната фабрика с обществото и обществото с фабриката. Работническия Медицински център отвори врати във фабриката през януари 2016 г. обслужвайки безплатно работници и безработни, със или без здравни осигуровки, членове на синдикатите и хора от социалните центрове и кооперативите. Тя бе създадена чрез връзката и сътрудничеството между две самоуправляващи се предприятия – ВИОМЕ и „Социален Медицински център Солун“, който осигурява първично медицинско и фармацевтично лечение на всички жители на града, изключени от системата за социална сигурност, без дискриминации. Работническия Медицинският център е преди всичко предприятие на общността. Автономна, самоуправляваща се, самофинансирана и анти-йерархична структура за здравеопазване работеща на принципите на пряката демокрация. Структурата се управлява чрез общо събрание и здравен екип. Но не само това.  В рамките на Медицинския Център – работниците участват наравно със здравните професионалисти и споделят обща дискусионна платформа, чрез която могат да обсъждат, да обменят мнения и да вземат заедно решенията, като по този начин създават изцяло нов вид общностно здравеопазване базирано на общото участие и достъпно за всички.  Работническия Медицинският център практикува първична цялостна и интегрирана здравна грижа.


Участваме и в с
олидарността с имигрантите и бежанците чрез предоставяне на части от фабриката, които да бъдат използвани от активистите като разпределителни депа. Места, в които храни, лекарства и консумативи, облекло и т.н. могат да бъдат донесени от автономните мрежи за солидарност, управлявани и разпределяни към когото и където има нужда. Чрез тази инициатива, както и чрез останалите, искаме да покажем ясно, че превзехме фабриката, за да я отворим за обществото, така че обществото като цяло да може да я ползва.


Пътят, който изминахме от началото на окупацията до днес не беше безпрепятствен. Мнозина политици се изредиха през завода и обещаваха солидарност, дори действащия министър-председател (преди да бъде избран, разбира се). Както винаги, ангажиментът за солидарност се изпари когато влязоха във властта. Тогава всияки обещания останаха просто думи. Когато настояваме за решения, които да гарантират, че фабриката ще продължи да произвежда, както го прави през последните години, на нас не ни се дава отговор. Всички правителства, които се смениха от тогава се опитаха да ни изплашат чрез заплахи за изселване. Прекъсваха ни електрозахранването и водоснабдяването. Съдебната система също ни атакува, опитвайки се да ни превърне в изкупителна жертва за останалите работници на Филкерам Джонсън (бившия частен собственик на фабриката). Разпространявайки лъжи и клевети за парите, които дружеството дължи на тези работници, те започнаха да разпродават собствеността на компанията и земята като цяло. Парче по парче, голяма част от активите на дружеството бяха обявени на търг и много от машините във фабрика бяха разпродадени до 2014 г. Но всеки път, когато те се опитваха да продадат фабриката, ние успявахме да го предотвратим. Всеки път, когато ни заплашваха, заплахите им се проваляха. Всичко това стана възможно благодарение местната общност, която на всяка стъпка беше на наша страна и се бори заедно с нас за да се увери, че ВИОМЕ ще остане под контрола на работниците. Това е нашата история досега. Една история в страна, която е обхваната от повсеместна криза. Страна, в която правителството обеща промяна, но всъщност продължи да действа по същия начин, изключвайки, експлоатирайки и потискайки работническата класа, младите хора и най-бедните слоеве на обществото, смачквайки всеки, който се нуждае от помощ.

Ние не гледаме на себе си, като на Месия в тази мрачна ситуация – ние сме само част от борбата срещу този неприемлив начин на живот. Буржоазията е наш враг, първият и последният, който обвиняваме за тази криза. Не вярваме, че причините за нашите проблеми са просто грешки на правителствата, недоразумения между политическите партии или централите на казионните синдикати, които са покварени от корумпирани водачи. Ние знаем, че тези причини се коренят в самата система, която е базирана на това работниците да бъдат експлоатирани с цел печалба,  и в която правителствата действат единствено в интерес на техните капиталистически шефове, а казионните синдикати тотално загубиха смисъла от своето съществуване. Нашият синдикат е създаден от работниците и за работниците. С пряка демокрация на всяка стъпка и с много чести събрания, които ни поддържат жизнени и гъвкави и ни помагат да противодействаме на всеки завой към бюрократизация. Това е нашата перспектива, не само за това как би трябвало да функционира един синдикат,  но за това как може да функционира цялото общество! Отворено, самоорганизирано, с пряка демокрация и събрания.

За нас е чест да участваме в 6-тия международен конгрес за „Работническа икономика“ в Аржентина поради много причини. Първо, защото работническото движение в Аржентина е това, която успя да събори пет правителства. То успя да постигне това, като поведе ожесточена битка по улиците, барикадите и най-вече в окупираните и самоуправляващи се предприятия и кооперативи поставени под работнически контрол. Тази борба на аржентинските работници продължава вече двадесет години и все повече се засилва. Следователно, Аржентина за нас е не само ярка светлина в историята на борбите, но и огромен и ценен източник на вдъхновение, знание и солидарност за всички по света, които се борят за самоуправление и работнически контрол на своите работни места. 

Но споделянето на знанията ни за окупираните и самоуправляващи се производства не е нашата единствена цел на тази среща. Трябва да изграждаме по-близки и по-силни връзки с все повече и повече работници, които решават да поемат контрола над своите предприятия или фабрики – работниците, с които споделяме обща борба и път. От този момент става ясно, че всички ние трябва да се опитаме да изградим обща основа и да действаме на международно ниво. Трябва ни обща позиция и действие по всички международни въпроси на работническото движение и на социалните движения като цяло. Трябва да стоим заедно и да се борим заедно, защото това, което можем да спечелим, го печелим за всеки един от нас и нашите общности. Едно от тези действия, според нас, е създаването на Международен фонд за солидарност. Фонд с нестопанска цел в подкрепа на нуждите на всички окупирани фабрики и самоуправляващи се работници, финансиран от вътре – от други окупирани фабрики и самоуправляващи се работници. Друга инициатива, която си заслужава да бъде разгледана е Международната Солидарна Логистична Мрежа. Целта е да се създаде автономна мрежа за транспорт, съхранение и разпространение, която например да се ползва от ВИОМЕ да разпределя и складира изделия от самоуправляващи се предприятия по целия свят и съответно тези предприятия да могат да разпространяват продуктите на ВИОМЕ. Тези инициативи биха могли да допринесат не само за достигането на продуктите ни до все повече хора, но и за това, че все повече хора ще научават историите за нашата борба, начин на живот, работа и производство без работодатели и капиталисти. Също така, подобно сътрудничество може да укрепи нашите взаимоотношения на базата на споделяне, а не на пазарния принцип на размяна и конкуренция. Не на последно място, тези новини, идеи и борба трябва да достигат до всички навсякъде по света. Това включва необходимост от съобщения, анонси и всякакъв вид информационни материали, да бъдат преведени на толкова много езици, колкото са необходими, за да може нашето послание да премине отвъд изкуствените ограничения на нашите национални граници.
Нашето движение изисква от нас по-широк поглед, за да погледнем по-критично нашите победи и неуспехи. В тази перспектива ние вярваме, че нашето движение трябва да има специфични силни и отличителни черти. Да видим какви могат да бъдат някои от тях. Като за начало, ние силно вярваме, че нашата цел е дълбока: „Да завземем средствата за производство, да ги управляваме под самоуправлението на самите работници. Да произвеждаме, разпространяваме и споделяме продукти и услуги – не като стоки, а за нуждите на общността – не за нуждите на капиталистическата печалба и буржоазията. Трябва да гледаме на това като стъпка напред към повсеместно самоуправление на обществото“. Това може да бъде постигнато само, когато мерниците на нашите оръжия са насочени към капиталистическата система като цяло. Така че ние водим анти-капиталистическа борба. Затова трябва да е ясно, че на превземането на фабриките и бизнеса не трябва да се гледа като на дейност успоредна на капиталистическия пазар, а като стъпка към по-широко движение срещу капиталистическия пазар. Защото, ако сега не смажем т. нар. „Пазарни закони“, рано или късно същите „закони“ ще смажат нас. Ние не сме сами в тази борба. Ние се борим заедно с работниците, безработните и всяка експлоатирана група в нашите страни. Чрез окупираните и самоуправляващи се предприятия и кооперации ние твърдим, че сме част от по-голямата борба. Част от едно мощно социално движение за радикалната трансформация на цялото ни общество. Ето защо ние заставаме зад справедливите искания на експлоатираните, затова се борим рамо до рамо с тях – защото ние не сме същите тези хора, същите експлоатирани хора по целия свят.

Ние се борим за структурите, които изгражда нашето движение. Структури, в които единствената демокрация, която царува, е истинската пряка демокрация. Пространството при нас приема единствено хоризонтална форма и се характеризира с вземане на решения отдолу нагоре – без йерархия отгоре-надолу. Но директната демокрация не е достатъчна, затова се опитваме във всяка наша борба да си извоюваме възможно най-голяма независимост и автономия от структури, които говорят от името на работниците, но не правят нищо друго, освен да ги поробват още повече. Вие знаете имената им, имената на казионните синдикати и политическите партии.

В заключение се надяваме и ще работим усилено за това тази среща, заедно с местните и регионални събирания, да бъдат глътка свеж въздух за всяка борба на работниците, които се борят за самоуправление във всяка страна по света. Достигнахме далеч, отворихме много нови перспективи пред нашите общности. Оттук нататък, нека направим стъпки, които ще направят крайната победа не толкова далечна. Тъй като вече сме спечелили нещо важно и това не трябва да се приема за даденост. Ние сме преобразили нашето работно място от болезненото ежедневие на робството на заплата в събирателна точка на солидарност, отдадена борба и вяра в едно по-добро бъдеще. Нека сега да преобразим целия свят, превръщайки го от място на кошмарна експлоатация, в място на свобода.
Ще спечелим!

Работниците от окупираната фабрика ВИОМЕ в Солун!

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Very hard.Много яко…

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*