- Без Лого - http://bezlogo.com -

Иран. Справедливи социални протести или външна намеса?

В навечерието на новата 2018 година в Иран избухнаха протести. На 28ми декември в град Машхад (втория по големина град в Иран с население около 3 милиона) се състоя демонстрация против покачването на цените на яйцата и други хранителни стоки, лошите условия за живот и корупцията. За няколко дена протестите обхванаха голяма част от градовете в древната страна.До момента има сведения за около 20 убити. Впечатление прави, че първия ден протести имаше в три града – Машхад, Кашмар и Нейшабор, намиращи се в североизточната част на Иран, които са с персийско население.

През следващите дни протестите се разпространиха в редица други градове, голяма част, от които са се кюрдско, азерско (азербайджанско), тюркменско, лурско и арабско население. Трябва да се има предвид, че Иран е мултиетническа страна, в която персите са 61-62 % от населението. Другите малко под 40% от населението са  азери – 16%, кюрди – 10%, лури – 6%, араби 2%, тюркмени – 2% и други. Представители на тези общности са основна част от протестната вълна.

В Иран има силно изразен национализъм и наложени вярвания, че персите са културно и исторически по-развити и по-висши от арабите. Няма съмнение, че отделните етноси и религиозни групи на места са били потискани от централната власт. Също така Техеран отдавна има проблеми с кюрдското малцинство в страната, което се бори за национална държава. Докато Иран и Турция подкрепят различни страни в сирийския конфликт и непрекъснато се обвиняват един другиго в подкрепа на тероризма, дестабилизиране на региона и т.н., то за едно нещо те са на едно мнение – всеки опит за кюрдска независимост трябва да бъде смазан. Не е учудващо, че представителите на този етнос са излязли по улиците. Друго нещо, което в никакъв случай не трябва да се подминава, е че заинтересовани външни страни търсят и печелят от активизирането на кюрдския фактор. Не бива да се забравя, че кюрдите са основен съюзник и биват използвани много умело както от съединените американски щати, така и от Израел. Точно тези две държави стояха в епицентъра на събитията от 2011.

По време на тези процеси, наречени „Арабска пролет“,  в редица арабски държави избухнаха добре организирани отвън протести, които доведоха до войни, дестабилизация, възход на тероризма, унищожаването на държавните структури и т.н. Тези протести започнаха с абсолютно справедливи социални и политически искания, но в последствие се видя, че гражданското недоволство е било умело използвано от западните разузнавания. С помощта на мейнстрийм медиите, които разгласяха какви ли не лъжи, чрез платени снайперисти, които стреляха и по протестиращите, и по полицаите, и с добре обучени джихадистки бунтовници, които нападаха военни и полицейски обекти, се получиха така желаната картина на хаос. Най-големият победител несъмнено бе Израел, който на практика унищожи всички държави, които биха могли да представляват опасност за него и които биха се противопоставили на водената от него ционистка политика.Един от начините да се стопира растящото влиянието на персийската държава в Близкия изток е като се създадат вътрешнодържавни конфликти и кризи.

(В синьо е оцветена магистралата, която свързва Иран със Ирак, Сирия и Ливан)

Много е важно да се подчертае, че тези протести се случват в момент, в който Иран, заедно с Русия, на практика успя да победи уахабитския тероризъм, подкрепян от Запада, Израел, Турция,Саудитска Арабия и Катар в Сирия и Ирак. Ирак е почти изцяло прочистен от Ислямска държава, а в Сирия дори и войната да не е приключила, то сирийската армия печели победа след победа срещу привнесените отвън джихадистки наемници. Миналия месец сирийската и иракската армии разбиха Ислямска държава, успяха да се свържат при стратегическите градове ал Каим и ал Букамал и по този начин сбъднаха кошмара на ционистите в Израел – Иран да има сухопътна връзка с правителството на Башар ал Асад и с Хизбула.

Случващото се в Иран се коментира усилено от мейнстрийм медиите. Те се изказват остро в подкрепа на протестите. Иранските силови структури избиват населението, полицията бие невинни протестиращи, хората излизат от само себе си срещу тиранията на аятолаха, това са неща, които се чуват навсякъде по тези информационни източници.Като че ли ни подготвят от сега, че една бъдеща интервенция в Иран, би била нещо „добро“. Но нека не забравяме, че това бяха същите медии, които ни излъгаха, че в Ирак има оръжия за масово поразяване, че бунтовниците в Сирия са модерни опозиционери и обикновенни хора, а не режещи глави джихадистки наемници и какво ли още не. Да си припомним и как Осама бин Ладен бе описван като „смел анти-съветски борец за свобода“ докато бе удобен на Запада. Руските медии от своя страна са сдържани в коментарите си. Официалната позиция на Русия е, че вълненията в Иран са вътрешнополитически проблем и не трябва да има каквато и да е било външна намеса във вътрешните работи на Иран. Тези коментари са  разбираеми, защото Иран и Русия са съюзници.  Лицемерните политици като Доналд Тръмп, Бенамин Нетаняху и Ники Халей говорят как подкрепят народа на Иран в справедливата му борбата против диктатурата и тиранията. Но това са тези политици, които си затварят очите за милионите гладуващи в Йемен, за избиването на палестинците в Газа, за всички хуманитарни катастрофи, които са следствие на американския империализъм. Това, което не се коментира от медиите е, че е имало опити за въоръжени нападения над полицейски и военни обекти, също така има и случаи на убити полицаи. Нарочно такава информация се крие, защото на повечето хора би им станало ясно, че обикновени граждани, протестиращи против увеличението на цената на яйцата, не биха щурмували подобни здания. Такива неща биха направили обучени агенти. Със сигурност мнозинството от протестиращите имат справедливи искания и излизат на улицата, защото са недоволни от сегашните условия на живот, но не може да се отрече и че действат външни фактори, които искат да превърнат Иран в разрушена държава като Египет, Либия, Сирия, Ирак, Йемен и т.н

Несъмнено в Иран има проблеми. Безработицата е около 12% , а различни прозападни медии дори съобщават, че сред младото население тя е около 40%. Дали информацията е точна или не, не може да се каже със сигурност, но без съмнение е , че персите изпитват икономически затруднения. Друг наболял проблем според протестиращите е корупцията и покачването на цените. Правителството на Иран незабавно трябва да се съобрази с тези справедливи искания на народа. Трябва обаче критично да се обърне внимание на две от исканията на протестиращите, които са широко отразявани от мейнстрийм медиите, но същевременно са в пълен противовес с интересите на народа. Те са оттегляне на иранските милиции от Ирак и Сирия и спирането на финансовата,военната и логистичната помощ за Хизбула. Иран харчи не малко пари за тези две неща, но на повечето иранци им е ясно, че ако техните военни и Хузбула не се бият срещу използваните от САЩ/Израел и Саудитска Арабия джихадисти в Сирия, Ирак и Ливан,  то те ще трябва да се борят срещу тях в самия Иран.

Какво ще се случи в Иран тепърва предстои да видим. Дали тези протести ще донесат така желаните сред населението положителни промени или вълненията ще бъдат превърнати в поредния опит за Майдан ще разберем в идните седмици или месеци. Това, което трябва на всяка цена да се избягва, са религиозните и етническите конфликти. При всяко положение нито един етнос или религиозна група в Иран не трябва да се поддава на опити за провокации и противопоставяне.