Какво се случва в кантона Африн?

Сирийската война навлиза вече в осмата си година. Като че ли сега конфликтът е най-близко до своя край.  Това е актуална карта на Сирия към днешна дата. В червено е територията под контрола на правитеството, в жълто – под кюрдски контрол, в черно – ИДИЛ, в зелено са ал Кайда, Ахрар ал Шам и други джихадистки фракции, включително и „свободната сирийска “ армия, а в синьо са окупираните от Израел Голански възвишения.

Тъй като тази война бе изключително динамична през последните 3 години, много неща се промениха – най-силната терористична групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ бе почти унищожена, сирийската армия, с помощта на руснаците, успя да си стъпи на крака и да стане най-силният фактор на терен, различни джихадистки групировки се обедиха в големи съюзи и така нататък. Едно от нещата, което НЕ се промени, остана омразата на ислямисткия водач на Турция – Реджеп Таип Ердоган към кюрдите.

Кюрдите в Сирия са около 2 милиона и формират приблизително 10 процента от населението. В момента контролират около 30 % от територията на Сирия. Преди войната бяха разположени основно на 3 места. Първото е в провинция ал Хасаке. Второто е в северната част на провинция Алепо, около градовете Кобани и Манбидж. Третото място, върху което ще наблегнем сега, е кантона Африн. На картата в ляво с жълто е отбелязан кантона Африн, с червено е територията под правителствен контрол, а в зелено са отбелязани териториите, контролирани от джихадистите. В североизточната част е територията контролирана от туркста армия и така наречената Свободна сирийска армия. В югозападната част в зелено са отбелязани земи под контрола на Хаят Тахрир ал Шам (сирийският клон на ал Кайда), Ахрар ал Шам (протурска джихадистка групировка, често асоцирана с Мюсюлманското братство) и други терористични групировки. С големия правоъгълник са очертани част от намиращите се турски войски в Сирия. Както става ясно кантонът Африн е заобиколен почти от всякъде.

снимка от преди два дена.представителите на „свободната сирийска“ армия не крият своите симпатии към ислямисткия диктатор

От една седмица насам напрежението расте непрекъснато. Турските власти не спират да говорят за провеждането на операция срещу кантона Африн с цел „прочистване на турската граница от терористи“. На всеки средно интелигентен човек му става пределно ясно, че терористи има, но те не са кюрдите, а прокси армията от джихадистки наемници, позвизаваща се като „Free Syrian Army“ . Лъжливите западни либерални мейнстрийм медии положиха и продължават да полагат огромни усилия да представят тези терористи като „умерени бунтовници“, някои дори ги наричат и „революционери“ , но множеството кланета и зверства извършени от тях, в крайна сметка, не можаха да бъдат скрити и се видя, че тези хора са абсолютно същите , изповядващи абсолютно същата идеология – уахабизъм, терористи като Ислямска държава. Но какво става? Тези същите брадати главорези, заедно с турската армия искат да прочистят района от „кюрдските терористи“. Кюрдите отдавна са трън в очите на Ердоган. Те разбиха Ислямска държава в района, а сега продължават да оказват съпротива и срещу другите протурски джихадисти. Да не говорим, че стартираха процес по еманципиране на жените, което съще едва ли се харесва на ислямисткия лидер.

Свободната сирийска армия марширува с турски знамена

От няколко дни турската артилерия обстрелва стратегически цели под кюрдски контрол. Не спира да се говори за започване на широкомащабна военна операция. До момента има сблъсъци на отделни места( на първата карта са отбелязани с кръгчета). Има информация и за убити кюрдски войници. И двете страни пращат подкрепления към фронтовите линии. Ако се започнат усилени военни действия несъмнено една от първите цели пред турското командване ще бъде стратегическия град Тал Рифат (отбелязан на първата карта с малко квадратче).

Правителството на Асад позволи на кюрдите, намиращи се около град Манбидж, да преминат през територията, контролирана от армията, за да  пратят подкрепления и амуниции на своите другари в кантона Африн. Също така командването на сирийската армия обяви, че всеки турски самолет, който навлезе над сирийското въздушно пространство ще бъде мишена за сирийската противовъздушна отбрана. Това несъмнено са два жеста от страна на правителството в Дамаск към кюрдите. В кантона Африн има дислоцирани руски войски от военната полиция. Преди няколко дена властите в Турция обявиха, че те са се изтеглили, но руското министерство отрече тази информация. Това е още един гарант за запазване на мира в района. Ердоган никога не би си позволил да нападне територия, в която има руско военно присъствие. Също така не трябва и да забравяме, че САЩ са зад кюрдите също.

Трябва да се има предвид и състоянието на турската армия и джихадистките групировки. Армията на Ердоган премина през много чистки, които несъмнено я отслабиха. След неуспешния опит за преврат много военни бяха вкарани по затворите, съдени и т.н. Това без съмнение обезкърви армията и намали бойния дух на редовния турски войник. Ако се изследва операцията „Щит на Ефрат“ проведена от турците през миналата година, ще се види, че армията не е мотивирана да се бие и че не е толкова силна, колкото на някои им се иска. По време на тази операция се видя, че турската армия много трудно се справя с враг, който е решил да се бие мотивирано (пример -джихадистите от Ислямска държава по време на битката за ал Баб). Да не говорим и че немските танкове, използвани от армяита, Лепопард 2 се оказаха зле защитени срещу американските ATGM(противотанкова насочваема ракета), от които кюрдите имат не малко бройки. Като обобщим едва ли на обикновеният турски войник му се умра в Сирия за болните амбиции на диктатора Ердоган.
Положението с джихадистите не е по-розово. В момента най-силните протурски групировки Харакат Ахрар ал Шам , Тюркменската ислямска партия, Харакат Ноур ал Ден ал Зенки и други водят тежки боеве с правителствените сили в провинция Идлиб. Докато те са заети да се бият срещу сирийската армия, едва ли ще могат да помагат особено много на Ердоган срещу кюрдите. Групировки като Бригадите на султан Мурад (забележете изключително сирийското име), Джаиш ал Тувар(армията на революционерите), Шам легион (сирийския легион) и други не са достатъчно силни.

Много разговори на високо ниво ще се проведат , за които няма и да разберем. Какво ще се случи предстои да видим. Едва ли обаче ще има широкомащабна военна офанзива от страна на турската армия и протурските групировки

Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*