Политическа инфраструктура срещу логистиката на експлоатацията

На 11 и 12 Ноември в Берлин беше проведена среща на пан-европейската платформа Транснационална Социална Стачка (ТСС) обединяваща автономни и анархистки синдикати, социални движения и активистки групи от цяла Европа. Публикуваме окончателната декларация приета на срещата:

По време на последната ни среща в Берлин обсъдихме естеството и обхвата на платформата за Транснационална Социална Стачка (ТСС) като политическа инфраструктура. Вместо да бъде просто място за срещи, където обменяме опит или изследваме теоретични въпроси, платформата иска да постигне по-дълбоко сближаване на дискурсите и процесите, като се придържа към една проста идея: ако искаме да създадем условия за борба, за действие, чрез което да станем по-силни, и за да се появят и свържат нови борби, трябва да излезем отвъд нашата местна действителност, за да разберем какво свързва ежедневието ни с глобалната сила, срещу която сме изправени. Настоящият момент изисква да имаме този капацитет и способността да се организираме спрямо него, тъй като политическото пространство на нашето неолиберално настояще е както транснационално, така и сегментирано. Местните особености всъщност се произвеждат и възпроизвеждат от новата логистика на капитала, която увеличава валоризацията и се стреми да предотврати политическата комуникация между онези, които, по множество различни начини, преживяват и отхвърлят социалния режим на експлоатация и потисничество.

Нашият проект стартира от наблюдението, че през последните няколко години множество борби в областта на свободата на движение и социалните права, трудовите условия и заплатите успяха да нарушат възпроизвеждането на неолибералния ред. Участвахме в мощни въстания като френското движение срещу „Loi Travail“ (новия трудов закон във Франция), световната женска стачка на 8 март и стачката в Хамбург по време на срещата Г-20. Подкрепихме стачките в складовете на Amazon и протеста, организиран от афганистанските младежи в Швеция. Връзката между тези борби е практиката и символиката на думата „стачка“, която бе изтласкана отвъд границите на нейното традиционно разбиране от различните субекти, които я използват. И все пак всички опити да се прекъсне изолацията, да се преодолеят разделенията и йерархиите между условията, страните и секторите на труда, останаха частични.

Само като се ангажираме с въпроса как да изградим трайна политическа инфраструктура, ще можем да създадем необходимите условия да направим тези опити по-трайни и по-мощни в бъдеще. За да се стартира колективен процес, който предлага възможност за обединяване на усилията между този опит на неподчинение и стачка в Европа и извън нея, поддържане на непрекъснатост и нарастване на капацитета, се нуждаем от обща стратегическа визия, за да можем да концентрираме енергиите си върху определени пространства на борба. Поради тази причина през следващите месеци, освен да вземем участие в организирането на следващата световна женска стачка на 8 март, искаме да работим за разширяването и задълбочаването на тази колективна задача, като се съсредоточим върху две области на борба, които са от решаващо значение за проекта на Транснационална Социална Стачка, поради значението им за транснационалния характер на нашето настоящо: логистиката и труда на мигрантите.

Интензификацията на борбите в сферата на логистиката, наблюдавана през последните години, изисква по-добра транснационална координация. Смятаме, че това може да се направи само като се премине отвъд идеята, че логистиката представлява само един трудов сектор. Логистиката е логиката, която се основава на експлоатацията и социалното възпроизводство в различни мащаби. Тя се отнася до набор от промени в трудовите и социалните отношения, включващи частни и публични участници, насочени към организиране на прекарийния(несигурния) труд през границите, в съответствие с принципа на гъвкавостта на пазара на труда. Логистиката прави очевидно глобалното измерение на капитала. Но новостта на логистиката се крие във факта, че трансграничната координация се създава чрез едновременно фрагментиране и изолиране на всеки работник. Как да превърнем фрагментацията и изолацията във връзка е въпросът, който пред нас стои. Следователно е необходимо ясното схващане за действителния мащаб, оперативните принципи и политическите, социалните и институционалните условия на капиталистическата логистика за да можем да се организираме по-ефективно срещу нея. Ще се съсредоточим върху тази задача, насърчавайки провеждането на транснационална среща, специално насочена към логистиката като транснационалното командване на труда и живота.

В същата логика на логистиката на капитала са и движенията на мигрантите. Мигрантите са едно от основните предизвикателства пред настоящия политически сценарий, включително Европейския съюз, а още повече за нашата политическа инициатива. Докато институциите на ЕС гордо рекламират затварянето на границите чрез тяхното екстернализиране (преместване на границите към перфиерията и отвъд нея), милиони имигранти все още навлизат и се движат из Европа, като променят радикално състава на работната сила. Мигрантите поставят всяка идея за стабилност под напрежение. През последните години бяха проведени стотици демонстрации, инициативи за солидарност, ежедневни борби за прекосяване на границите и получаване на документи. Това показва съществуването на инфраструктура за солидарност, която подкрепя борбата на мигрантите.

Но това, което се стана ясно от нашата среща в Берлин, е необходимостта от изоставяне на всеки специализиран или секторен подход: общежитията и приемните центрове, жилищата и социалната система, разрешенията за убежище и пребиваване са част от логистиката на експлоатацията, която предотвратява политическата комуникация и репродуцира неравенството. Политиките срещу мигрантите са съществен елемент от общите политики за прекаризация на труда и живота. Ежедневния опит на мигрантите, неуморното предизвикателство, което те отправят към външните и вътрешни европейски граници, вече преодоля искането за солидарност и се насочва все повече към искането за европейско разрешение за пребиваване като инструмент за получаване на свобода. Все още се нуждаем от проект, който ни позволява да изграждаме колективно борба върху силите на мигрантите и да се организираме ефектвино срещу транснационалния режим на експлоатация, който използва границите и институционалния расизъм, за да прекаризира и раздробява работещите. Поради тази причина след Берлинската среща ще се заемем с отварянето на пространства за обсъждане, за да направим крачка напред в тази посока.

Транснационална Социална Стачка

Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*