Последно сбогом на Урсула Ле Гуин

На 22 Януари ни напусна Урсула ле Гуин. Тя почина на 88 години в дома си в американския град Портланд, вероятно от инфаркт. Тя ни остави огромно наследство чрез своите над 20 романа, повече от 100 разказа, книги с поезия и есета. Урсула ле Гуин беше едно от най-големите имена в света на научната фантастика, Ле Гуин използваше познатите й тропи като магьосници и извънземни, за да разсъждава върху сложни социални и културни въпроси като анархизма, екологията и феминизма. Тя стана широко популярна с романа си „Лявата ръка на мрака“, който спечели наградите „Хюго“ и „Небюла“ през 1969 г. Романът й „Освободеният“ през 1974 г. също печели двете награди – за най-добра научнофантастична и за фентъзи книга. Най-известните й творби са книгите от поредицата „Землемория“, от които са продадени милиони екземпляри по целия свят и са преведени на над 40 езика.

 Лег Гуин идентифицира „настоящата доминираща социално-политическа система от американски тип, като проблематична и разрушителна за здравето на хората и природата, за цялото човечество и нашите взаимоотношения „.Тази идея се появява в няколко творби на Ле Гуин, най-вече в Лявата ръка на мрака (1969), Светът се нарича дъбрава (1972), Освободеният (1974), Очите на чапла (1978), Always Coming Home (1985) и „Buffalo Gals, Won’t You Come Out Tonight(1987). Всички тези творби се фокусират върху идеи за социално-политическа организация и експерименти с ценностни системи както утопични, така и анти-утопии. Както МакДоуъл обяснява: „Въпреки че много от творбите на Ле Гуин са упражнения във фантастичното въображение, те са също така и упражнения на политическото въображение.“  В допълнение към художествените и книги, книгата на Ле Гуин „Out Here: Poems and Images from Steens Mountain Country“ в сътрудничество с художника Роджър Дорбанд, е ясен екологичен завет за естествената красота.

Симпатиите на Ле Гуин към анархизма са тясно свързани с нейните даоистки вярвания, като и двете идеи се проявяват в нейната работа. „Таоизмът и анархизмът се съчетават по някои много интересни начини“ – казваше тя. Ле Гуин участваше в много анти-военни протести. Според нея, „демокрацията е добра, но това не е единственият начин да се постигне социална справедливост“. Относно творчеството си, Ле Гуин казва: „Освободеният е анархистки утопичен роман. Идеите в него идват от анархистката пацифистка традиция – Кропоткин и т.н. Някои от идеите в него са и от така наречената контракултура на шейсетте и седемдесетте години.“  Според нея, “ анархизмът е необходим идеал. Без него не бихме могли да продължим.

Наскоро, по време на получаването на американската награда за книга, в реч, набрала изключителна популярност Ле Гуин предрече: „Чакат ни тежки времена, в които ще искаме да се чуват преди всичко гласовете на онези писатели, които виждат алтернативите на настоящия ни живот и могат да гледат отвъд владяното ни от страх и пристрастяващи технологии общество, към други видове съществуване и дори да си представят истински основания за надежда.“

Когато говорим за Ле Гуин, трябва да отчетем нейния голям принос в популяризирането на анархизма. Нейната работа „спасява анархизма от културното гето, където се бе озовал и въвежда анархистките гледни точки в мейнстриим потока на интелектуалния дискурс“. В действителност нейните творби имат влияние в разработването на нов анархистичен начин на мислене; постмодерен начин, който е по-адаптивен и разглежда / адресира по-широк кръг от проблеми.

Почивай в мир!

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*