Рекордно ниски нива на безработица или какво значи това наистина?

„У нас рекодрно ниски нива на безработицата и висока заетост..“

Това бе първото изречение, което случайно чух по телевизията „майка“ и което имаше за цел да ни накара да бъдем щастливи или поне да си мислим, че правителството и бизнесът някак си са подобрили условията на живот в България. Да, ама НЕ!

Отявлено поръчковият репортаж продължаваше със следното изречение “Всеки втори българин в трудоспособна възраст е работил през миналата година, отчитат икономистите“

Машалла! Какво по-хубаво нещо има от това, в едно семейство да работи само майката или само бащата! Това, че половината хора са имали работа явно е изключителен успех, даже толкова голям и значим успех, че не си струва да се каже, че другата половината НЕ са имали работа. След това беше кулминацията на репортажа, в която се направи сравнение между безработицата в България през 2003 година и сега. Оказва се, че безработицата тогава е била приблизително два пъти по-голяма. Политиците и така нареченият „бизнес“, заедно със всичките им платени журналисти, икономисти и прочие, явно ни имат за толкова глупави, че правят сравнения между 2003 година и 2017 година. Само, че забравят нещо – ние можем да си направим сметката, че през 2003 година населението на България беше 7 милиона и 800 хиляди, а днес то е под 7 милиона и 100 хиляди. Голяма част от тези около 700 хиляди души разлика, са хора в трудоспособна възраст, които са отишли да работят в чужбина точно поради отвратителните условия на труд и мизерните заплати в България.

Хората в България масово работят за по 500-600 лева на месец.

Около половината от бедните са безработни, а другата половина са работещи бедни.

По официални данни така наречените „работещи бедни“ са около 10%, но всъщност едва ли са по-малко от една трета от населението. Това, че „икономистите“ са изчислили покачвания в трудвата заетост не значи почти нищо. Средно едно домакинство живее с около 11 хиляди лева на година, под хиляда лева на месец. Това са данни на Националния статистически институт. Според техните проучвания след като хората си платят всичките сметки и осигуровки, след като си купят храна, те остават с под 2 000 лева на година. Това значи, че едно домакинство, след като си покрие разходите за живот, остава с 166 лева общо за допълнителни разходи, за да си купи някоя дреха или да излезе на кино, например.

Няма да споменаваме такива „разкошни“ неща като да отиде на море, на планина  или да си купи модерна бяла или черна техника, да не говорим за евентуална покупка на недвижимо имущество.  На едно средностатистическо домакинство от трима души се падат по 55 лева на месец на човек за допълнителни разходи, а ако домакинството е четеричленно – по 41лв на месец.

Това ли е хубавият живот, който ние получаваме?

За това ли трябва да сме благодарни на бизнеса, че е открил нови работни места, които ще бъдат заети от поредните бедни хора, които се чудят как едвам да свържат двата края докато работят?

Те ще работят и ще продължават да бъдат бедни, защото делът на работещите бедни в България е най-високият в цяла Европа.

Самият факт, че минималната работна заплата е 510 лева и че с нея не можеш да живееш нормален и достоен живот, е безспорно доказателство за провала на системата, в която живеем. Според „Евростат“ 35% от населението живее в тежки материални лишения! Защо тези данни не се публикуваха заедно с пропагандните репортажи за нивата на трудовата заетост?!?

Значението дали процентът на безработните ще е 6 или 8,5 е минимално. Това ли е показателят за работеща икономика? Чрез тези проценти ли ще се определи дали народът живее добре или зле? Докато работните заплати не бъдат вдигнати с цифри от порядъка на поне 40-50% за средната и най-малко 80-90% за минималната работна заплата няма да има никаква промяна в начина на живот на средностатистическия човек в България.

Дори за да функционира нормално капиталистическата система самите хора трябва да харчат пари, за да стимулират производството, размяната, разпределението и потреблението. А за да харчат пари, трябва да ги имат.

Когато хората системно нямат пари се случва нещо много лошо за тях – започват да използват услугите бързите кредити. Това са лихварите на новото време у нас. Тези така наречени хора, притежаващи особено „висок” морал действат по следния начин – дават ти сума пари и след това ако закъснееш с плащането на някоя вноска, а недай си боже ако пропуснеш някоя вноска започват едно жестоко начисляване на лихви. Не са един или два случаите когато хора взимат на заем една сума пари, а накрая я връщат двойно, тройно или четворно. Също така не са и единични случаите когато представители на фирмите, даващи бързи кредити работят с едни здрави момчета, които психически,а след това ако се наложи и физически, те мотивират да си платиш.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*