Съдебна реформа по гръцки. „Народни бойци“ поеха отговорност за бомбената атака срещу Атинския апелативен съд

Крайнолява групировка пое отговорност за бомбения атентат, който бе извършен в сградата на съда в гръцката столица на 22 декември, в резултат на който бяха нанесени сериозни щети. Групировката „Народни бойци“ публикува изявление, от което става ясно, че нейни членове са нападнали Апелативния съд в Атина в знак на протест срещу органа, който – съгласно думите им, облагодетелства богатите и влиятелните в процесите, които се гледат в него. Групата „Народни бойци“ стана известна след стрелбата, произведена по резиденцията на германския посланик в Атина преди четири години, както и бомбените атентати от края на 2015 г., насочени срещу Гръцката индустриална федерация. През април тази година групировката извърши и нападение срещу банка. „Народни Бойци“ спазват стриктно принципите си да не причиняват жертви и при нито една от техните атаки няма пострадали. Публикуваме пълния текст на тяхното изявление:

„Буржоазното правосъдие е оръжие в ръцете на Капитала

Правосъдието е като змия. Хапе само босите!

В годините на Меморандума (мерките на социални орязвания наложени на Гърция от тройката кредитори б.пр.) капиталът намира в буржоазното „правосъдие“ опора, която има специална роля във варварското антисоциално нападение, което преживяваме. Разбира се, това не се случва случайно, а произтича от собствената му институционална и класова природа. Трябва да премахнем от буржоазното „правосъдие“ ореола на „неутралитет“ и „защита на общия интерес на цялото общество“, който му е даден от господстващата идеология, за да видим ролята му в реалния живот. Това не е за филологически цели, а защото знаем добре, че в класовата война, която продължава, битката на идеите е материална битка. Събарянето на буржоазната идеология е една от революционните задачи.

Доминиращата идеология идентифицира волята и интересите на шепа плутократи с общата воля на цялото общество. Но в действителност, буржоазното правосъдие е един от компонентите на експлоатационния капиталистически начин на производство и е изцяло подчинено на собствениците на средствата за производство. Експлоататорите, индустриалците, корабните магнати, плутократите и техните кучета пазачи са щедро защитени от „Правосъдието“. Като специален бюрократичен механизъм за принуда, основната цел на съдебната система е да налага класовата мощ на буржоазията, да защитава нейните колективни интереси и да консолидира нейната диктатура (под мантията на парламентарната демокрация). Накратко, „Правосъдието“ не е сляпо – то носи класови очила.

От друга страна, има някои аспекти, които могат да създадат объркване относно класовата природа на буржоазното „правосъдие“ и да прикрият истинската й роля, като я представят като неутрален арбитър. Вътрешните противоречия в доминиращия буржоазен блок (например конфликтът между правителството и съдебната власт относно заплатите и др. въпроси) може да доведе до илюзията, че една анти-корупционна партия и „честни съдии“ ще ни донесат спасение от корумпираните държавни служители. Или на по-структурно ниво, отразяването в самия закон (и в практическото му приложение) на съотношението на властта между класите и включването в него на някои завоевания на подчинените класи, може да разпространи илюзията и фалшивата надежда сред големи части на обществото, че няколко честни Терсетис (дума за „честен съдия“ в древна Гърция) са достатъчни, за да спасят хората чрез премахване на мерките наложени от кредиторите чрез съдебни решения. Естествено, не трябва да подценяваме завоеванията на потиснатите, дори когато те се случват в една структурно враждебна правна конструкция, тъй като всяка (дори малка) победа в областта на правото представлява кристализация в правна форма на непрестанната класова борба. Трябва да пазим всяко завоевание и да не го подценяваме, защото играем далеч от дома на полето на противника. От друга страна, фетишизмът към законността, който разпространява отровата си сред масите, е пречка за развитието на класовото движение и трябва решително да се разглежда като
враг. Не само защото се движи в рамките на доминиращата буржоазна идеология, но също така и защото саботира на практика нашите класови интереси, разпространявайки пацифистични заблуди и фалшиви надежди и води до разочарование и пораженчество. Експлоатираните могат да противодействат на бруталното насилие, на което са подложени, само с народно пряко действие и колективно неподчинение. Само класовата организация и действителното подкопаване на държавния монопол върху насилието могат да се окажат реална пречка за яростната атака на Меморандума. Всяка надежда за политическо представителство е дезориентираща и враждебна и трябва да бъде атакувана идеологически и политически.

В периоди на капиталистическа криза, пред какъвто сме изправени днес, буржоазното „правосъдие“ задълбочава още повече своята реакционна и антисоциална роля. Независимо от редките про-народни решения, взети от по-ниските нива на съдебната власт, както общата рамка на буржоазното „правосъдие“, така и централната насока на неговото прилагане са пряко дефинирани от класовите интереси на капитала като правен израз и реализация на експлоатационните отношения. Същевременно йерархичната зависимост на висшите съдебни системи от тясното ядро ​​на държавния апарат (изпълнителната власт) ограничава относителната му автономия, наричана в официалната буржоазна идеология – „разделение на властите“.

Капитализмът е организирана престъпност, а буржоазното правосъдие е неговата пералня

Съдебната система е основен партньор в увеличаването на държавния авторитаризъм в годините на капиталистическата криза, с цел да дисциплинира народните маси и да направи възможно налагането на неолибералните политики на строги икономии. В същото време, когато произволът и безнаказаността на работодателите се консолидират в името на кризата, всяка стачка е считана за незаконна и злоупотреба. Докато престъпленията на работодателите остават ненаказани, работниците са съдени за синдикалните си действия или просто защото са призовавали към стачка. Докато стачкуиващите в Халвурния бяха осъдени на лишаване от свобода, заради нарушение на „правото на предприемачество“, което е свещено и конституционно превъзхожда правото на стачка, съдебната система никога не обвинява престъпници като олигарсите Лацис или Вгенопулос, които жертват работници при олтара на рентабилността , В същото време репресиите срещу протестиращите и бруталната полицейска политика се легализират от прокурорите – мафиотския капитализъм е защитен от политически и съдебен чадър. Докато хиляди социално слаби затворници са експлоатирани в нечовешки условия в складовете на затворите, а политическите затворници са изолирани в сектори със специален режим, престъпниците с бели яки са почти имунизирани. Дори когато има няколко изключения (отнасящи се до пречистването и пренареждането в рамките на доминиращия блок на властта или някои случаи, произтичащи от социален натиск), буржоазията получава привилегировано отношение, както видяхме в случаите като Мартин, Папагеоргопулос, случая на Георгиус по отношение на ЕЛСТАТ , обвиняемите по делото „Енерга“ и много други.

Ние не забравяме престъпленията на буржоазията и укриването им Съдебната система.

Не забравяме престъплението в Ricomex на 7 септември 1999 г., когато те убиха 39 работници по време на разрушаването на фабриката. Собствениците и мениджърите на завода никога не бяха изправени пред „независимото правосъдие“ за това клане.

Не забравяме потъването на Самина, когато 80 души бяха жертвани на олтара на капиталистическата рентабилност. Представителите на корабната компания се измъкнаха за своите престъпления, а няколко години по-късно съдията прекрати напълно съдебното преследване срещу тях.

Не забравяме четиримата мъртви работници в Еленик Петролиум, когато основния убиец Лацис получи не само съдебен имунитет, но и политически чадър от коалиционното правителство на СИРИЗА / АНЕЛ и тогавашния министър на развитието П. Лафазанис (настоящ лидер на партията срещу остеритета LAE).

Не забравяме безнаказаността, от която се ползват кучетата пазачи на капитала в столицата – ченгетата, които пребиваха стачкуващите работници, удавиха народните мобилизации в сълзотворен газ и убиха много млади хора като Исидоропулос, Кумис, Канелопулос, Калтезас, Григоропулос. Не забравяме, че полицая, който изтезава кипърския студент (в случая „zardiniera“ в Солун) никога не бе наказан. Фашистите от отряд „Делта“, които нападнаха и раниха Д. Куцубу, никога не бяха изправени пред правосъдието. И ние знаем много добре, че ченгетата, отговорни за тежките телесни повреди на 15-годишния Коста Б., ще се разминат с предупреждение. Тези инциденти се споменават само като пример, тъй като бихме могли да напишем цели томове върху обхвата, който полицейското варварство се ползва от буржоазното правосъдие.

Не забравяме оправдаването на собствениците на земя, които застреляха пакистански работници в ягодовите полета на Манолада. Това е само едно ненаказано расистко и класово престъпление, от стотиците в дългата верига на непрекъсната война на шефовете срещу работническата класа.

Не забравяме оправдаването на мащабния контрабандист Кунтури, на когото му беше дадена възможност да продължи антисоциалните си действия и да причини екологичното бедствие в Сароническия залив по време на сагата „Агия Зони II“.

Не забравяме преференциалното третиране на собственика на Ноуър 1 Маринакис, който остана недокоснат, въпреки серията от „мистериозни“ убийства, извършени от него, дори в затвора.


Но дори и когато „правосъдието“ осъди един полезен роб на буржоазията, като Диотис, то му даде условна присъда, потупвайки го приятелски по гърба и проправяйки пътя за освобождаването му в процеса на обжалване.
Нека си спомним и скандала на фондовата борса, когато Върховният съд ратифицира съветите на съдилищата, които затвориха досиетата за измамите, а големите капиталисти и борсовите посредници бяха оправдани дори и за стоковите манипулации.Но аферата СИМЕНС е короната на скандалите, тъй като демонстрира по ясен и категоричен начин единството между законната и незаконната капиталистическа дейност – мрежата на корупцията между бизнеса, съдебната, политическата и журналистическата власт, но и начинът, по който действа германският империализъм. покривайки своята грозота
и безразличие зад коварната маска на „морала“. При капитализма законността и корупцията са обединени като сиамски близнаци. Черните фондове на СИМЕНС от 1990 до 2006 г. финансираха политици и ръководители на държавни организации в огромен географски обхват – от Европа и Америка до Африка и Азия, за да улеснят бизнес дейността на компанията и да осигурят договори в размер на милиарди евро. В контекста на тази глобална кампания, компанията се зае с интензивно подкупване на гръцки политици, за да „култивира политическия ландшафт в Гърция“, както заяви самият изпълнителен директор на гръцкия клон на СИМЕНС – Кристофорос.
Общо поне 130 млн. дойче марки бяха предоставени на гръцки политици, а вредите за бюджета възлязоха на 2 млрд. Евро. Според германските съдилища, СИМЕНС дава 10% от оборота си за подкупи, голяма част от които са насочени към касите на гръцките партии „Нова демокрация“ и „ПАСОК“.

Цакатос, близък сътрудник на бившия министър-председател К. Симитис получил през 1999 г. 1 млн. дойче марки за финансиране на ПАСОК, а Т. Мантелис получил общо 500 000 марки.

СИМЕНС поддържа привилегировани отношения с гръцки политици като семейство Мицотакис и с журналисти като Павлос Цимас и Олга Треми, като същевременно обслужва десетки ръководители на бизнеса като ОТЕ, Vodafone и Forthnet. Това създаде огромна мрежа за защита и насърчаване на нейните бизнес интереси. Мрежа, която влезе в експлоатация, когато компанията изпадна в затруднения. На 15 декември 2007 г. Кристофорос (един от главните мениджъри) избяга в Германия при „загадъчни“ обстоятелства, както и президента на гръцкия клон на СИМЕНС – Фолкър Йънг ( Folker Jung). Германия от своя страна, докато продаваше тежкия си етичен морал на „мързеливите и корумпирани гърци“, даде на Христофорос специален имунитет, отхвърляйки всички заповеди за екстрадиция и отказвайки да даде показания за незаконните дейности на германския капитал в Гърция (SIEMENS, VOLKSWAGEN, FERROSTAAL и др.).

В крайна сметка Кристофорос беше осъден в Германия за подкуп, докато в Гърция прокурорът Стелиос Костарелос поиска премахването на заповедта за преследване срещу него с леки извинения. И накрая, след като всички страни, замесени в скандала – от СИМЕНС и неговите ръководители, до партиите, политиците и журналистите, подкупени от „черните фондове“ на компанията, в крайна сметка стигнаха до един нео-колониален извънсъдебен компромис,  при който СИМЕНС бе помолена да плати само 90 милиона евро!

Споменаваме всички тези примери, за да подчертаем комбинацията от законен и незаконен капитализъм и лицемерната и класова роля на буржоазното „правосъдие“. „Правосъдие“, което не се поколеба да вкара един безработен баща в затвора, Страто Даскаролис, заради това, че отказа да плати хищническите винетни такси на частните компании експлоатиращи пътната мрежа. Правосъдие„, което с решение на Върховния съд легитимира произвола на работодателя по отношение на промяната на мястото, времето и начина на работа по всяко време. Кой може да има каквито и да било съмнения относно класовата му природа?

За новия цикъл на антисоциалната атака

„Сега има царе без корони. Това са монополите, истинските господари на цели държави. „- Ернесто Че Гевара

Това, което казахме досега, води до неизбежно заключение: потиснатият не може да се довери на съдебната система, тъй като тя представлява една бюрократична каста на служители на капитала. Само институциите на народното правосъдие, които въоръжения народ може да изгради сам, могат да дадат истинска справедливост. И тази справедливост също ще бъде класово „Правосъдие“. С тази разлика,че курсът на насилие ще бъде обърнат и че онези, които са обогатени от нашите усилия, онези, които ограбват природата и обществата, ще плащат.

Коалицията СИРИЗА / АНЕЛ се оказа най-полезния и верен служител на империалистическите кредитори. Ето защо бюрократите в Брюксел търсят начини да подкрепят „историята на успеха“ на Ципрас. Дори и в страниците на Катимерини, Дюселбаум (лидера на европгрупата) говори за впечатляващо фискално подобрение и описва Ципрас като „успешен политик, способен да насочи страната по пътя към стабилност“. Ципрас, който обеща да премахне меморандумите с един закон при назначаването си като премиер, че пазарите ще трябва да танцуват и че всичко това ще се случи веднага. Ципрас, който през месец юни 2015 г., месец преди подписването на нов меморандум, заяви: „Това правителство и този парламент няма да гласуват за нов меморандум.“ По този начин днешната похвала идва като награда за активното участие на СИРИЗА в схемите на ЕС.

Но какво е „впечатляващото фискално подобрение“ и „пътят на стабилността“, за който говори главата на Еврогрупата? Това не е нищо повече от едно постоянно клане на трудещите се, ампутация на техните права, класов терор, който преживяхме, преживяваме, и в който ще продължаваме да живеем чрез установяването на политиката на Меморандума. Така с третия меморандум очакваме да се отвори още един цикъл на варварско нападение срещу работниците и ниските социални слоеве. Митът за гръцкото „възстановяване“ е пропит от работническа кръв и пот. Кървавите излишъци, които изграждат образа на възстановяването, са убийствена машина в ръцете на експлоататорите на нашия живот. Тези излишъци, с които правителството толкова се гордее, се формират от орязването на социалните разходи, увеличените данъци, засилването на експлоатацията и намаляването на трудовите права.

Бюджетът за 2018 г., който включва и удължава меморандума от предходните години, прогнозира излишък от 6,67 милиарда. Увеличението на излишъка през изминалата година ще достигне 2,7 милиарда евро! „Социалните помощи“ (пенсии, ЕКАС, надбавки и т.н.) тази година ще бъдат с 900 млн. евро по-малко в сравнение с миналата година, докато масата на държавните приходи се
увеличава с 1,2 млрд. евро. Само косвените данъци, които имат хоризонтален характер, ще се увеличат с 550 млн. евро, като нанасят още един тежък удар на социалното мнозинство и потреблението. Общественото здравеопазване и грижи ще бъдат ударени още веднъж, тъй като разходите ще бъдат намалени с 350 милиона евро. Същевременно държавното предприемачество ще бъде укрепено, тъй като бизнес групите ще вземат 6,75 млрд. евро (от които 1 млрд. идва от държавния бюджет, а останалите – от фондовете на ЕС). Няма причина да се направи по-подробен журналистически разбор на мерките, предвидени от държавния бюджет за 2018 г., като част от рамката за средносрочна финансова стратегия 2018-2021, тъй като е очевидно, че те продължават и разширяват съществуващите анти- социални политики в рамките на колосалното преразпределение на богатството от низините към върха.

Същото важи и за сключването на новото споразумение, за което предварително необходими мерки включват премахването на EKAS (социални добавки към пенсиите) през 2019 г., намаляването на разходите за пенсии (1,9 млрд.), намаляването на данъчния праг, ограничаване на правото на стачки, приватизация (Hellenic, Hellenic International, пристанища и др.), преструктуриране на енергетиката (депо за лигнити на НПК и либерализация на газовия пазар), управление на лоши кредити и т.н.

Освен това въвеждането на електронни търгове създава рамка за обслужването на банковия капитал и пряко заплашва домовете на работническите семейства. Авторитарната тенденция на правителството достигна до точката на криминализиране на народната съпротива срещу банковите търгове, само за да защити интересите на банките и другите лешояди на капитала!

За тази политика бандите на капитала потъркват доволно ръце, подобно SEV [Федерацията на гръцките индустриалци], която от своя страна приветства меморандумите, като посочва, че разпространението на работата на непълен работен ден и намаляването на минималната работна заплата спомагат за ограничаването на рецесията и безработицата!

Очевидно те мислят, че се обръщат към лоботомирани хора, а не към хора от плът, кръв и души, които живеят в крайна безработица и средновековни условя на труд! Работодателите имат много причини да се радват: намаляването на заплатите, гъвкавите работни взаимоотношения, маргинализирането на секторните и колективните трудови договори и обобщаването на индивидуалните и търговските договори, лишаването от трудови права, синдикалните бариери и допълнителните пречки срещу правото на стачка, както и много други меморандумни мерки, които служат на тесните класови интереси на капитала.

Ако не се съпротивляваме на разграбването на нашия живот, Меморандумът ще остане постоянен кошмар, тъй като в края на програмата през август 2018 г. строгата бюджетна политика на високи излишъци (3,5% от БВП до 2022 г. и 2% от 2023 до 2060 г. ), ще остане, като Брюксел подготвя „таен“ меморандум чрез „клаузата за реформа“. Освен допълнителните мерки, които ще бъдат наложени в този случай, тази клауза също така предвижда ангажимента на следващите правителства, че няма да оттеглят меморандума. И това е добре известно на г-н Фортсакис, шеф на финансите на Нова Демокрация, който със своя типичен цинизъм признава, че „краят на меморандума е фалшив“. В крайна сметка, специалните надзорни органи, тези сложни инструменти на неоколониализма, ще останат до изплащането на 75% от отпуснатите заеми. Факт, който означава, че меморандумът е тук, за да остане вечно, ако хората не го разбият!

Но докато правителството и шефовете му се опитват да ни лансират магическия образ на „възстановяването“, самата реалност ги отрича. Не само защото капиталистическото развитие се подхранва от плътта на бедните, но и защото отново се препъва в присъщите и непреодолими противоречия на капиталистическия начин на производство. Тяхното възстановяване има
малко време преди разразяването на нова глобална капиталистическа криза. Трилионите, които бяха дадени на банките, може да са дали временно дъх живот на капитализма, но те не го спасиха. Те само изместиха точката на експлозия на натрупаните противоречия. Днес глобалният дълг е повече от три пъти по-висок от общия световен БВП, капиталистическият растеж е неадекватен и с постоянно забавяне през следващите години и капиталистическият блок не може да измъкне икономиката от пороя на стагнацията.

Следователно е въпрос на време до избухването на следващата световна капиталистическа криза и ние трябва да сме подготвени за нея. Това е въпрос на оцеляване на нашата класа – да се организира, да се съпротивлява и да се бори. Или ще бъдем смазани под сянката на страха и послушанието, или ще издигнем бунтовна кула срещу тях.

НЯМАМЕ ПРИЧИНА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ!
ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАТ!

НАРОДНА БОЙНА ГРУПА
Ο. Λ. Α. -POPULAR FIGHTERS GROUP
Източник: IndyMedia
Етикети: , , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*