20 000 души на протест в Гърция срещу новите мерки на социални орязвания и забраната на стачките

Вчера, гръцките законодатели, одобриха по-строги мерки за социални ограничения, докато многохилядни стачки и масови протести блокираха Атина. Протестиращите в Атина атакуваха полицията с коктейли молотов, камъни и червена боя пред парламента. Около 20 000 души се включиха в антикапиталистическите и антиправителствени митинги в столицата и вторият по големина град в Гърция – Солун. В стачките и протестите се включиха повечето синдикати, крайно-левите и анархистките организации.

По време на гласуването на текстовете описващи новите мерки, съставляващи повече от 1500 страници, полицаите охраняваха парламента от интензивните атаки на демонстранти, опсипващи ги с камъни, боя и противопожарни струи. Протестиращите успешно се отбраняваха от полицейските контра-атаки и не оставиха никой от тях да бъде арестуван.

Реформите, одобрени с 154 срещу 141 гласа, включват ограничения за свикването на стачки от синдикатите, улесняване на процедурите по даване на търг на жилища на длъжници от банките, и съкращения в семейните обезщетения. Те бяха поискани от тройката кредитори (Европейската Комисия, Европейската Централна Банка и Международния Валутен Фонд), като условие  за Гърция да получи допълнителни средства за стаблизиране на финансовата система.

Гърция официално приключи спасителната програма през август, но обеща на кредиторите поне още две години строги икономии, тъй като се стреми към по-щедри условия за погасяване на заемите от държавите от еврозоната и МВФ. Страната зависи от тези извънредни спасителни траншове от 2010 година, когато загуби възможността си за набиране на средства на международните пазари на облигации.

Синдикатите силно се противопоставят на разпоредбите за ограничаване на правото на стачки, които изискват по-висока избирателна активност при синдикалните гласувания на местно ниво, за да могат да вземат решения за индустриални действия.

Стачки блокираха целия градски транспорт в гръцката столица, докато държавните училища и държавните болници също работят с прекъсвания, тъй като учителите и лекарите се включиха в общите стачки, прекъсвайки временно работа. Корабите останаха по пристанищата, а десетки полети бяха пренасрочени или анулирани поради тричасова стачка на ръководителите на полети.

След години на остеритет, приватизации, дерегулации и социални орязвания, безработицата в Гърция вече е 20%, а доходите на пенсионерите са орязани с повече от 30%. С всяка нова мярка, наложена от тройката кредитори, работещите хора губят част от своите права и от своите доходи. Все повече гърци губят домовете си заради невъзможност да изплащат кредитите си на банките, броя на безработните и бездомните се увеличава непрекъснато, докато в същото време правителството продължава да орязва социалната система на страната, оставяйки милиони гърци в несигурност и бедност.

Световната икономическа криза избухна първо в САЩ заради дерегулациите на пазара, които доведоха до масова спекула и надуване на имотни балони. Тя бързо се разпространи и в Европа, а Гърция се оказа сред най-пострадалите страни поради дългогодишните разхищения на гръцкия политически и икономически елит, представителите на който от години осигуряваха печалбите на капитала чрез кредити и неизгодни сделки. Освен едрия бизнес, другите големи печеливши от гръцката дългова криза се оказаха германските концерни получаващи поръчки от гръцкото правителство (най-вече за въоръжение) и германските банки, стимулиращи гръцката задлъжнялост и изсмукващи гигантски лихви.

Сметката за тази схема, довела до икономическия колапс на Гърция беше платена от обикновените хора – работещите, пенсионерите и студентите и ще продължи да бъде плащана от децата им. Тази огромна несправедливост беше прикрита чрез яростна анти-гръцка кампания, проведена от тройката кредитори, съвместно с европейските и световните медии, в която българските медии също услужливо пригласяха. Ограбването на гръцкия народ беше съпроводено с обвинения срещу работещите и пенсионерите, които, според корпоративните медии били виновни за кризата на капитала, защото били мързеливи. По този повод, преди години публикувахме статията – Мързеливи ли са гърците?, , в която анализирахме официалната европейска статистика за да покажем несъстоятелността и откровените лъжи отправяни от европейския политически елит, едрия капитал и банките, срещу гръцкия народ.

Пълната капитулация на правителството на Сириза пред исканията на кредиторите доведе до срив на рейтинга на правителството. Това води след себе си заздравяване на електоралните позиции на консервативната опозиция, но не заради увеличение на подкрепата за нея, а поради отчаянието на левите избиратели, които след неуспеха на Сириза да се противопостави на кредиторите, просто няма да отидат до урните. На хоризонта не се очертава и нова лява партия, която да мобилизира разочарованите от Сириза леви избиратели. Това развитие затвърждава позициите на антиавторитарната левица и анархистите, според които съдбата на Гърция може да бъде решена само от работническата класа и студентите – на улицата, чрез стачки, протести и блокади, които трябва да прерастнат в открит бунт и революция, помитайки целия политически и икономически елит в страната.

Дали изморената от дългогодишни битки и смазана от мерките на остеритет гръцка работническа класа ще има сили да се пребори за своята еманципация предстои да разберем. Но след години на борба срещу социалния геноцид наложен от тройката вече е ясно, че тя не може да направи това сама. За да се противодейства успешно на транснационалния капитал, банките и техните политически слуги в националните и над-националните правителства е необходима обща координация и мобилизация на работническата класа в целия балкански регион, която да превърне бедната периферия на ЕС в арена на интензивна класова борба.

Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*