Антифашистки протест тази събота в София

Тази събота – 17.02.2018, в 12:00ч в Градинката пред централната баня ще бъдат проведени антифашистки протест и шествие. В антифашисткото шествие ще се включат различни леви и анархистки групи, студенти, работници и синдикалисти, както и много участници в анти-расистки мрежи и активисти от различни политически течения, обединени срещу възраждащия се фашизъм в България, Европа и света. Докато формалния повод за протеста е неонацисткия Луковмарш марш, причините за антифашистки действия са много повече и много по-важни. На всички е ясно, че шестващите на Луковмарш веднъж годишно маргинали, намаляващи с всяка следваща година, не са най-големия проблем в обществото. Проблемите са в техните подстрекатели и спонсори.

Една от партиите, активно участващи и подпомагащи провеждането на неонацисткото шествие – ВМРО, вече не само е в парламента, но и в управляващото мнозинство, заедно с другите две по-големи крайно-десни партии в страната. Какво означава това за обикновения българин? Виждаме го ясно. Патриотичния фронт използва ултра-популизъм, разпалвайки истерия срещу бежанци, цигани, „джендъри“ и т.н. за да отвлече вниманието на електората си от своите действия в парламента – послушното обслужване на Бойко и икономическите кръгове покрай него. Патриотите са най-откритите лобисти на олигархията в парламента. Те не само гласуваха, но и лично натискаха за приемане на закони за орязване на социалните права на работниците, разпродаване на национални паркове на офшорни компании и т.н. Да не говорим за гнусните далаверки на Сименов и компания, като трафика на мигранти, хотелите по границата, бизнеса с недвижими имоти на ВМРО и т.н. Естествено, крайно-десните не правят нещо по-различно от другите партии в парламента, които също са затънали в корупция и далаверки, докато разпродават бъдещето на децата ни за жълти стотинки на родни и чуждестранни бизнесмени. Особеното при патриотите е това, че те го правят изключително интензивно, без да спазват елементарна хигиена в политическата си проституция. В същото време, гореизброените методи, които те използват за да запазят поне онази безмозъчна част от електората си, която е готова да преглътне тоталната безпринципност на крайно-десните, стига да псуват „джендърите“ и да обвиняват мангалите, създават токсична атмосфера в обществото, в която обикновените хора сме тези, които ставаме жертви на политическите амбиции на бизнес-патриотите. Колкото до фашизоидните младежи, които ще маршируват на луковмарш, докато самите те и семействата им страдат от фашизоидните политики… ами Ботев ви го каза – „вие сте идиоти!“

На този фон, всякакви искания към властта за забрана на Луковмарш са напълно безсмислени. Първо, това очевидно е напразно упражнение в граждански активизъм, тъй като маршът и в момента, чисто формално е забранен от Столична Община. Както виждаме всяка година, това по никакъв начин не пречи на неговото провеждане, като нео-нацистите винаги получават необходимото съдействие от органите на реда. Този път положението е малко по-различно поради европредседателството, като дори ръководството на ВМРО спусна директива за оттегляне на неформалната си подкрепа за Луковмарш, за да се подмажат на европейските си „партньори“. Така, тази година има вероятност „забраната“ да се окаже реална, но това очевидно няма да има нищо общо с оплакванията от разни либерални организацийки или отворените писма от нпо-активисти, а ще бъде изцяло според тактическите съобръжения на властта.

Отвъд всякакви либерални илюзии, на всички трябва да е ясно, че истинския антифашизъм не проси „властта да се намеси“, а обратно, той генерира независима сила на улицата, въпреки и срещу властта , политическата и икономическата, тъй като те са първоизточника на фашистките настроения в обществото. Заинтересованите от разпространението на фашистки и расистки настроения в обществото не пият бира в кварталната кръчма. Те са в парламента, в борда на директорите на най-големите фирми и банки в страната. Фашизмът може да бъде изкоренен само от един истински народен антифашизъм, обхващащ широките обществени слоеве, а не някакъв градски либерален елит, който гледа на националистите, като на „примитиви“. Тези, които са най-пострадали от фашистките политики не са само малцинствата, но и работниците, чиито права биват отнемани от крайно-десните в полза на бизнеса. Такива са и студентите, които трябва да плащат все повече за образование благодарение на неолибералните политики в сферата, подкрепяни от патриотичните формации. Да не говорим за пенсионерите, социално слабите и т.н. уязвими групи, които традиционно са най-честите жертви на крайно-десните политики. Това са хората, които могат да се противпоставят на фашизма.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*