Принципите Мондрагон: Сувернитет на труда

В лицето на световната финансова криза, в която равнището на безработица в Испания е 22%, кооперациите в Мондрагон предлагат удивително успешна алтернатива на начина, по който организираме бизнеса и икономиките си. Посещавайки отново наскоро, за пети път, от началото на деветдесетте години насам, големият комплекс от производствени, търговски, селскостопански, строителни и обслужващи кооперации, съсредоточен в Мондрагон, в баската област на Испания, беше невъзможно е да не бъдем впечатлени от устойчивостта, която е позволила на този голям комплекс от кооперации, притежавани от работниците, да поемат толкова икономически удари и в крайна сметка да се окажат невредими.

Директорът по човешките ресурси на Мондрагон, Микел Забала, посочва: „Ние сме частни компании, които работят на същия пазар, като всички останали. Ние сме изложени на същите условия като нашите конкуренти. Например Ероски (Eroski), работнически кооператив за търговия на дребно за работници и потребители, който в момента е най-голямата и най-бързо развиващата се верига от супермаркети, хипермаркети и търговски центрове в Испания, за пръв път от създаването си през 1959 г. отчита загуби, и сега, през настоящата финансова година очаква скромна възрвръщаемост. Фагор, работнически кооператив и най-големият производител на бяла техника в Испания, включващ хладилници, перални машини и съдомиялни машини, успешно успя да намали производството си с 30 до 40%, в лицето на неблагоприятното свиване на потребителския пазар за дълготрайна употреба. Кооперативният кредитен съюз Caja Laboral , деветата по големина банка в Испания, се възстановява от намаляването на рентабилността от седемдесет и пет процента от 200 милиона на 50 милиона Евро.

След рязкото намаляване на използването от страна на кооперациите на временни работници, общата заетост се стабилизира на около 83,800. Това че експериментирането и в крайна сметка пълния триумф, до който то доведе, се дължи най-вече на ключовите атрибути, които правят работническите кооперации коренно различни от конвенционалните предприятия. Принципът на Мондрагон „Су – веренитет на труда“ създаде отклонение от кооперативното движение. Докато пионерите на Рокдейл (Rochdale – старо кооперативно дружество, поставило основите на съвременното кооперативно движение) имаха добри намерения, те изоставиха сътрудничеството с работниците през 1870-те. Фабианските социалисти се придвижиха още по-далеч от идеалите на Робърт Оуен, обявявайки консуматорството за най-нисък общ знаменател на човешките взаимоотношения, като за тях работниците бяха просто една от заинтересованите групи. Дори френският кооперативист Чарлз Гид се отклони от работническите асоциации. За съжаление, този акт постави трудовото движение далеч от кооперативното дело, дори когато организации като „Индустриални работници на света“ и „Конгресът на индустриалните организации“ разработиха светоглед, близък до идеала за сътрудничество.

В САЩ, както и в по-голямата част от доминирания от капитализма свят, идеята за суверенитет на труда почти не съществува. Бизнес училищата харчат много пари, за да преподават на бъдещите мениджъри как да управляват работниците, да увеличат производителността си и печалбите на компаниите. Освен в някои от „по-просветените фирми“, мениджърите третират работниците като деца. Също така, доминиращата култура прави представя труда, като нещо, което би трябвало да се избягва. На хората, които работят усилено, се гледа като на „прецакани“ и неуспели „да се изкачат по социалната стълбица“. Синдикатът „Индустриални работници на света“ дори издаде комикс, който се подиграва на „човека на компанията“ (работник, който се труди усърдно за печалбата на компанията).

  Част от мен казва, „по-дяволите, така е!“, защо работниците трябва с радост да помогат на собствениците да ги експлоатират? Животът на работник при капитализма не е по- добър от този, който е бил при феодализма. В някои отношения е по-лошо. Връзката между селянин и господар се основава на земя, храна и безопасност. Капитализмът замени тези облигации на оцеляване, като ги монетизира и превърна валутата в признак за принадлежност към човечеството. Крепостния роб се превърна в роб на заплата, още в първия рунд на аутсорсинга, който позволи на собственика да намали или елиминира разходите за жилищно настаняване и хранене на работниците при наемането им. Йезуитите, за щастие имаха различна традиция. Св. Игнатий, основател на „йезуитския орден“, пое обещанията си на безбрачие само на няколко километра от Мондрагон в подножието на Онати. Баските последователи на св. Игнатий вярват, че работата може да доведе до трансформация и спасение. В испанската империя те се опитали да спасят местните американци от робството чрез колективи на работници, известни в йезуитските редукции и увековечени във филма „Мисията“. Съвремененния член на ордена им, Дон Жозе Мария Арисмендъререта (ДЖМА) донесе тази етика в малкия град Мондрагон и изучи петима младежа на това каква колко е ценно сътрудничеството.
Принципите на кооперативната корпорация на Мондраон са:

Кооперативният опит в Мондрагон отчита, че трудът е основният фактор за трансформиране на самата природа, обществото и човешките същества и следователно
а) отхвърля системното използване на наемни работници
б) дава на труда първостепенно значение в организация та на кооперациите
в) счита Труда за достоен и съществен при разпределението на създаденото богатство.
г) Показва желание да разшири възможностите за работа за всички членове на обществото.

В работническите кооперации трябва да има различна култура, при която работниците наистина притежават и контролират компанията. Обаче това не става с магическа пръчка. За тази цел е важно работническите кооперации да приемат идеята за суверенитета на труда. Трябва да разпространим кооперативната работна етика в нашите организации. Не работна етика, основаваща се на обогатяване на другите (или дори на потребителите в този смисъл), а на социалната трансформация на нас и нашите колеги въз основа на честност, откритост, солидарност и грижа за другите. Дон Хосе често говори по тази тема. „Човекът преобразява и прави природата плодородна чрез труда си“, пише той, „и трудът е най-голямото предимство, което обществото притежава: за да живееш с достойнство, трябва да прегърнеш работата“.

ДЖМА не смяташе, че това означава безсмислена прегръдка с протестантската трудова етика, целяща да облагодетелства разрастващия се икономически двигател на Франко. Имаше се предвид, че работниците трябва да притежават труда си. Те трябва да бъдат, както твърди друг йезуитски свещеник от предишното поколение, „Господари на своята съдба“. Това е смисълът на този принцип. Ние, като работници, трябва да почитаме работата. Ние трябва да дадем на нашите кооперации 100% от нашите усилия. Когато правим това, започваме да преобразяв ме себе си и нашата общност, създавайки нещо по-ценно. Трябва да почитаме цялата работа и да признаем всички тези, които работят като членове на нашето кооперация (или като хора, които могат да станат членове). В същото време, в нашите кооперативи присъстват „ръководители“ и „лидери“, точно както това се случва във всички други компании. Суверенитетът на труда обаче е във връзка с капитала, а не с индивидите. В капиталистическия свят ние научихме, че мениджърите и лидерите са склонни да бъдат агенти на капитала, а не на труда (за съжаление това се отнася и за някои ръководители на работнически организации). Ролята на кооперацията трябва да бъде да овласти всички работници. Ръководителите или лидерите (както ще видим) идват от работниците и принадлежат към тях – те не са чужди на работната сила, а част от нея. „.

Позовавайки се на този принцип, ние не се опитваме да наподобяваме стратегиите на Тайлъристите, както и не приемаме собственическото отношение към колегите. Третирането на нашите колеги като наши служители или нисшестоящи не е правилният начин за изразяване на суверенитета на труда. Напротив, идета на този принцип е да се развиваме като съуправители в нашето общо предприятие. Осъществяваме този принцип, като взимаме решения, при които приоритет е обогатяването живота на работниците (по отношение на безопасността, образованието и здравето), а не печалбата. Ние почитаме този принцип, като се отнасяме помежду си като равноправни и като хора, които заслужават уважение. Като правим тези неща, ние променяме естеството на работата, превръщайки я от обикновена необходимост в средство за социална трансформация. Преодоляваме културната враждебност, придобита от робството, за да създадем нова култура на взаимопомощ и самоувереност.

Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*