Някои плъхове трябва да бъдат разстрелвани

На 2 Март сутринта, полицията в Пловдив съобщи, че е открила труп лежащ върху капака на кола в близост до Областната Управа. Убитият човек се оказа 38-годишния Жоро Джевизов, а убиецът – 48 годишния Иван Димитров. Това е всичко, което беше неопровержимо ясно по този случай до момента. Отвъд тази информация тръгнаха спекулациите и версиите. Първоначалната информация бе, че Джевизов се опитвал да открадне фаровете на колата на Димитров, при което е бил застрелян докато опитвал да избяга, като всичко това е записано на уличните камери. След това, версиите започнаха да никнат като гъби. Джевизов бил влязъл с взлом в апартамента на Димитров и там бил застрелян. Впоследствие се добавиха и нови елементи. Заговори се, че Джевизов носил нож, с който заплашвал семейството вътре в къщата, при което е бил застрелян при „неизбежна самоотбрана“. Появи се и информация за евентуален съучастник. Освен новите версии, от медиите и обществото изобщо, най-голямо значение бе отделено на личните характеристики на участниците.

Жоро Джевизов се оказа рецидивист от ромски произход, известен с прякора „Плъха“, многократно задържан и осъждан за кражби, а Иван Димитров се оказа лекар, началник на отделението по рентгенология в УМБАЛ- Пловдив. Непосредствено след задържането на Димитров, първо в Пловдив, а после в цялата страна избухнаха масови протести в негова защита. Към тях се присъединиха освен близки, приятели и колеги на извършителя и много граждани, обществени личности, политици, както и футболните агитки на двата пловдивски тима и повечето местни националистически групировки, включително мутро-клоуните покрай Динко и Перата. Протестите продължават и днес с настояване за незабавно освобождаване на Димитров и оневиняването му за убийството, което според протестиращите е извършено при неизбежна самоотбрана, като извършителя „не е убиец, а герой, който е предпазил семейството си“.

В същото време, днес от прокуратурата излязоха с официално изявление, от което се разкриха детайлите около убийството. Оказа се, че кражбата не е станала в дома на доктора, както се твърдеше, а в гаража под апартамента му. Това изключва хипотезата за неизбежна отбрана. Отхвърлена е и информацията, че семейството на доктора е било в дома им. Пистолетът „Валтер“, с който е стрелял Димитров, е незаконно притежаван от него. В дома на доктора са открити и незаконно притежавани боеприпаси.

Очевидно е защо този случай предизвика толкова бурна обществена реакция и това съвсем не е само етническата принадлежност на крадеца. Естествено, това, че Джевизов е от ромски произход, в очите на обществото (а и на институциите), е отежняващо вината обстоятелство, но истината е, че дори да беше от чист български произход, вероятно някаква подобна обществена реакция все пак щеше да има. Особено предвид криминалния му профил. Затова и не е изненада, че обществото нямаше никакво намерение да изчака изясняването на обстоятелствата около убийството на Дживизов, преди да даде своята присъда – „Докторът е герой, Дживизов заслужаваше да умре“. Тази присъда очевидно няма нищо общо с конкретните обстоятелства и с това дали убийството е извършено при неизбежна самоотбрана или не. Оповестените резултати от разследването няма да повлияят съществено на обществената подкрепа за Димитров.

Освен от личните характеристики на участниците, тази присъда произлиза и от обществения дебат свързан с битовата престъпност. Битовата престъпност отдавна е лансирана като централна тема за българското общество, като затова най-голям принос имаха управляващите партии от Патриотичния Фронт. Всъщност реториката за битовата престъпност е една от най-безспорните точки, обединяващи различните националистически формации скалъпени в общ блок в управляващата коалиция. Затова не е изненада, че националистическите депутати мигновено подхванаха случая и правят и ще продължават да правят всичко възможно да го раздухат колкото се може повече. От Патриотите вече заваляха предложения за законодателни промени във връзка с правото на неизбежна самоотбрана, които да дават разширени права за убийства при защита на частната собственост.

Цялото героизиране на доктора и призивите за законодателни промени гравитират покрай дискурса за битовата престъпност, такъв какъвто бе развит от националистическите партии и групировки в страната през последното десетилетие. Въпросът за битовата престъпност неизменно е съпроводен с истеризиране и етнически привкус, а всички възможни рецепти за справяне с него, които се лансират от медии и политически партии, идват от или преповтарят клишетата на националистите. А те не знаят как да се справят с битовата престъпност защото са неспособни да видят нейните корени. А и да бяха, това не би съвпаднало с бизнес интересите, стоящи зад националистическата клоуниада.

Според националистическия разказ, битовия престъпник не е част от обществото. Той е нездрав елемент, и морално и етнически и срещу него трябва да бъде задействана преди всичко хигиенна, а едва след това и наказателна власт.  Гетата, основния източник на битова престъпност, според националистите трябва да бъдат унищожени, преместени, отделени, скрити от обществото. Това е криминализиране на бедността, което не решава проблема, а опитва да го прикрие, като в крайна сметка го задълбочава, като спомага за допълнителната маргинализация на бедните обществени слоеве. В бедните райони на страната, където битовата престъпност процъфтява. според националистическата концепция, трябва да бъде наложен строг полицейски надзор, който да има дисциплиниращ ефект върху местното население.

Другата популярна мярка лансирана от националистите е тяхната интерпретация на либералното клише за „върховността на закона“ и „работещите институции“ – по-сурови наказания за дребни престъпления. Всъщност в националистическата топ тема за битовата престъпност, етническия елемент не е толкова съществен. Той може да играе роля в истеризирането на темата, но в същото време служи само за прикритие на анти-социалния характер на политиките лансирани от националистите. Човекът обитаващ гетото е виновен, поради самото си съществуване в маргиналност, той няма нужда да извършва престъпление, за да попадне в хигиенизиращите механизми на националистите. Не е задължително и да е от различен етнос. Защото тази война е война срещу бедните, срещу бедността като цяло и срещу всеки беден човек поотделно.

Тези, които в момента лаят за тежки мерки срещу битовата престъпност са същите тези, които най-усърдно спомагат за социалното опостушение на страната от бизнес групировките. Същите, които само преди седмица бетонираха изкуствено ниските заплати в страната, гласувайки законодателните промени за внос на бедни работници от други страни, изискани от представителите на едрия бизнес. Същите тези, които превърнаха България в място, в което хора се избиват заради фарове, днес призовават за още убийства и сочат саморазправата между хората, като решение на социалните проблеми.

Така че, тук не говорим за Плъха. Не смятам, че той трябва да бъде разглеждан непременно като жертва. Напротив, смятам, че ако Плъха действително беше нахлул в дома на д-р Димитров, то той би имал пълното право да го застреля и да защити семейството си. Тук говорим за плъховете в парламента, които са отговорни за социалната катастрофа в страната и профанизирането на темата с битовата престъпност, чиито последствия са и Плъха и Доктора. Плъха, който заплати с живота си и Доктора, чиито деца ще трябва да живеят без баща следващите няколко години. Липсата на адекватно адресиране на тази проблематика води и ще продължава да води до подобни случаи.

Ако успеем да разсеем истерията всявана от политиците, особено тези от крайно-десния спектър, лесно ще достигнем до очевидното. Битовата престъпност е социален проблем, който се корени в дълбоките неравенства в обществото. Тя процъфтява там, където има големи маси бедни, маргинализирани, изхвърлени от икономиката и от обществото изобщо хора. Решението на проблемите с битовата престъпност не е в превръщането на страната в гигантски затвор, както призовават националистите, а в елиминирането на предпоставките за битовата престъпност, като крайната бедност, ограничения достъп до образование, маргинализацията на широки обществени слоеве и т.н.  Всички призиви за законодателни реформи или повишаване на ефективността на съда са напразни. Съдебната система и в момента е ефективна срещу битовите престъпници. Затворите са препълнени от „Плъхове“ и други кокошкари. Това, което трябва да са атакува не са последствията, а средата, която създава „плъховете“, за чието поддържане водеща роля имат политическите и бизнес групировки управляващи страната, от които националистите са само най-кресливата част, и които превърнаха България в гетото на Европа.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*