„От реформите не излиза нищо добро. Затова съм анархист.“ Интервю с Бенджамин Зефаная.

*Бенджамин Зефаная е британски писател, поет и растафарианец. Той е включен в списъка на „Таймс“ на 50-те най-големи следвоенни писатели във Великобритания през 2008 г.

Бенджамин Зефаная продължава да е все така гневен. Легендарният романист, актьор, драматург, поет и музикант е прекарал целия си живот в борба срещу расизма – и скоро няма да спре. Като млад чернокож мъж, израснал през 70-те и 80-те години, той е бил типичната мишена на полицейското насилие и е прекарал солидно време в затвора. Предвид неговия житейски опит, той няма как да спести острата си критика към държавния расизъм.

Успехът не идва лесно за Бенджамин. Тринадесетгодишен, той напуска училище, и печели слава със своята дръзка поезия малко преди да издаде първата си книга едва на 22 години. Същата година жестоко полицейско насилие става причина за бунтовете в Брикстън през 1981. Дълбоко замесен в тях, той описва преживяванията си в своя албум от 1983 година – „Раста“.

„Когато куките ме задържаха, им казах че са расисти. Тогава те ми изпратиха чернокож полицай да ме набие. Мога ли да му кажа на него че е расист? Той си беше част от полицейската институция. Такива неща се случваха постоянно – полицаи да ти изскочат от колата, да те пребият, и после да си тръгнат. Това и бяха причините за постоянните бунтове. Според докад на Скарман по това време, полицията грам не е била расистка – а по-скоро, едва ли не чернокожите са си вменявали грешната представа, че полицейската институция ги дискриминирала.“

Бенджамин описва тази случка в парчето си „Dis Policeman Keeps Kicking me to Death (Lord Scarman Dub)“ със следните лирики:

I am living in de ghetto / trying to do my best / when dis policeman tells me / I’m under damn arrest / Him beat me so badly / I was on the floor / him said if I don’t plead guilty / him gwan kick me more / I was feeling sick, I pleaded RACIST ATTACK /another policeman come to finish me off, dis one was black. In dis war we have traitors who don’t think to sell you out. In dis war der are people who refuse to hear de shout for human rights to be regarded as a basic right. Still dis policeman kicks me every day and every night.”

„Аз живея в гетото. опитвам се да се справя добре. когато това ченге ми каза, че съм арестуван. Започна да ме налага здраво, аз бях на земята, а той каза, че ако не се призная за виновен, ще ме рита още по-силно. Пострадах тежко, обявих това за расистка атака, тогава друг полицай дойде да ме довърши, но този път – той беше черен. В тази война е пълно с предатели, които няма да се замислят да те продадат. В тази война, е пълно с хора, които отказват да приемат човешките права. Този полицай продължава да ме рита всеки ден и всяка нощ.“

Той споделя, че скорошния бум на депортации, за които постоянно чуваме в медийното пространство на Острова показват, че почти нищо не се е променило от тогава. Като започнем от близки на мигрантите жертви на пожара в Гренфел, които се борят за да си удължат визите и се стигне до бивши членове на Британската общност, които се укриват в постоянен страх от евентуална депортация. Държавния расисъм не си е заминавал.

Самият Бенджамин е патрон на Cagos Support Association – асоциация занимаваща се с подкрепа на нелегални жители на Великобритания. Той казва, че отношението на Великобританската власт срещу тях е „срамно“ и доказва, че системата е построена по този начин и не може да се промени. Затова тя трябва да бъде унищожена и да се изгради нещо ново.

“ Учудващо и депресиращо е, че все още съществува расизъм. През 80-те години, по времето на Тачър, имахме движения против расизма и сексизма. През 90-те години си помислих, че нещата са се „поуспокоили“ – но внезапно се влошиха. Върнахме се на стартова позиция. Не мога да повярвам. „

„Откачено е че хората считат че системата не е расистка, защото тя е закърмена с расизъм, и нейното богатство е акумулирано именно от расизъм. И когато си говориш с хора които отричат това, и казват че няма такива работи, това е може би защото усещат вина в себе си. „

Когато през 2011 избухнаха бунтовете в Обединеното Кралство, мнозина ги сравняваха с тези през 80-те изживяни от Зефаная – полицейското насилие и дискриминацията е била основната причина за тях. Но когато от 4-ти Канал го молят да напише стихотворение защо хората се бунтуват, той решава да направи обратното:

„Рреших да пиша защо не се бунтуват, затова им казах:

Човек не се бунтува когато има хубава работа и дом, в който да се прибере вечерта. Не се бунтува ако е сит и не е притиснат от безработица. Не се бутнтува ако живее в града, но има вила на село с красива гледка. Бунтът се случи твърде късно. „

Той отбелязва, че анти-имигрантската пропаганда, предавана от мейнстрийм медиите, настройва бедните бели работници срещу останалите общности. Точно затова, според него – само единството има силата да се противопостави на такива разделения и да предотврати овластяването на институционално расистки структури.

„Белите маргинализирани общности са тези, с които трябва да се обединяваме. Подстрекавайки ни да се мразим един друг е съзнателен метод  – ‘разделяй и владей’. Това означава, че онези, които са на власт, няма да има нужда да създават черно-бели армии, защото ние вече сме се разделили сами. Последното нещо, което те искат, е бедните хора от черните и белите общности да се обединят и да кажат: „По дяволите, имаме един и същ потисник. „

„Но когато говориш с хората от Националния фронт, осъзнаваш, че те са просто бедни бели деца. И когато ги питате „какво искате?“ Те ще ви кажат: „Ние просто искаме някъде да излизаме и да играем, нещо като социална общност… – и лидерите на партията казаха, че ако ги следваме, можем.“ Точно това направи Хитлер. Той бе казал: вижте колко е потисната Германия; следвайте ме и ще ви направя отново велики. „

Всъщност, Зефаная споделя, че бивш неонацист с който се е бил по улиците на източен Лондон се е свързал с него веднъж да го уведоми, че е станал будистки монах – духовно течение което резонира с растафарианството на Бенджамин. Но когато се касае за обединяване срещу общ враг, той споделя, че расистите могат да бъдат променени и по други конструктивни начини.

„Когато медитирам, аз се чувствам свързан с дърветата, животните и всичко около нас. Чувствам се като част от тях, че всички сме едно цяло. Но когато спориш на тема политика, не можеш да кажеш на отсрещния, че „трябва да отидеш да медитираш, защото си шибан расист“. Реформирането на расистите е по-ефективно, когато идва от някой, който някога е бил такъв. Това е малко като ходенето ми в затворите. Не поучавам затворниците. Казвам им, че и аз съм затворник. По този начин използвам енергията си, за да се боря със системата. „

„Сега по същество – единственото решение за да се отървем от систематичния расизъм е да го разрушим из основи. Аз съм революционер и съответните държавни институции, включително полицията, трябва да бъдат разпуснати, разрушени и да започнем отначало. „

“ Малко хора говорят за революция като мен, повечето са реформисти. Но има много различни начини да направиш революция, макар че никой не може да си представи как ще изглежда докато не се случи. „

“ Революциите често започват от поетите или от някой който говори точното нещо в точното време, когато на всеки вече му е писнало. Това от което се нуждаем е една гигантска вълна от хора които признават, че трябва да се действа, и всички други неща които сме опитвали не работят. „

“ Но за съжаление, много хора продължават да вярват в реформите. От това нищо добро не излиза. Ето защо съм анархист. Искрено вярвам в това, че един ден във Великобритания ще имаме революция. „

Автобиографията на Бенджамин Зефаная „Животът и Римите на Бенджамин Зефаная“, ще бъдат издадени от издателска къща „Simon and Schuster“ на 3-ти Май, и той ще я представи на турнето си в 19 различни британски града през Май и Юни тази година.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*