Френският бунт – борбата продължава!

На 50-годишнината от въстанието през май ’68 борбите срещу десните експерименти и социални орязвания на правителството на Макрон във Франция  продължават.

Както съобщихме наскоро, във Франция в момента се водят мащабни борби срещу програмите за строги икономии на правителството на Макрон. Миналата седмица железопътните работници започнаха стачка, която затвори голяма част от френската железопътна мрежа. Към тях се присъединиха и работниците на най-големия авиопревозвач в страната – Air France, които искаха повишения на заплатите, работниците от енергетиката и от чистотата. В същото време избухнаха и масови студентски стачки срещу плановете на правителството за ограничаване на достъпа до университетското образование.

Това се случва на петдесетата годишнина от събитията от май-юни на 1968 година, по време на които хиляди фабрики, заводи, училища и университети, бяха окупирани от работниците, а в общата стачка се включиха над 10 милиона работници, като бунтът ескалира в изграждане на барикади и улични боеве по улиците на големите градове на Франция, които сериозно застрашиха режима на президента Де Гол.

Днес, режимът на Макрон е решен да прокара мерките си за строги икономии, които ще ударят най-тежко именно работниците. Разликата днес е, че Френската комунистическа партия, която имаше огромно влияние сред работническата класа през 1968 г. и успя да отклони и саботира борбата на работниците по онова време, се срина и днес не е фактор. Този срив се случи отчасти заради това, което направи партията през 1968 г., но и заради разпадането на Съветския съюз. От своя страна Социалистическата партия (основана една година след събитията от май 68′) показа истинското си лице, когато няколко последователни „социалистически“ правителства, приеха серия от десни мерки за строги икономически икономии и социални орязвания. Разочарованието на работниците от социалистите може да се види нагледно, когато например Жан-Люк Меланшон, бивша важна клечка от Социалистическата Партия, а сега лидер на новата лява партия La France Insoumise (Непокорна Франция), беше изхвърлен от работническа демонстрация миналата седмица, с виковете на „Нито Бог нито Господар, нито Меланшон. „

Самият Макрон произлезе от Социалистическата партия. Бивш банкер и висш държавен служител, както и министър в няколко последователни социалистически правителства, той планира да продължи антисоциалните политики на предишното социалистическо правителство на Оланд. Трябва да се помни, че той беше избран на избори, на които гласуваха по-малко от половината от избирателите, които бяха отвратени от Социалистическата партия и не виждаха реален избор между Макрон и крайнодесния „Национален Фронт“ на Марин Льо Пен.

Борбата във Франция е жизненоважна. Работниците, студентите, безработните и пенсионерите трябва да изграждат връзки и да развиват своите масови организации и масови събрания. Те не бива да се оставят да бъдат измамени от нито една от политическите ракети, които се представят за приятели на работническата класа.

La Lutte Continue*

* на френски – „Борбата продължава“

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*