Ще градим консерватизма

В ерата на информацията, медийното облъчване достига Оруелски размери. Хиляди телевизии и онлайн издания, ежедневно, ежеминутно, предъвкват едни и същи клишета, опаковайки плоската пропаганда на властта в лесносмилаеми хапки за бърза консумация от затъпения зрител. Медиите превръщат военния агресор в борец за мир и демокрация, насилникът в жертва, богатите в нуждаещи се, работниците в паразити, а паразитите в двигатели на икономиката. Доминиращите политически сили доминират и медиите. Зад тях прозират икономическите интереси – политическа машина изтъкана от лобитата на националния и транснационалния капитал, специализирала се в идеологизирането на целите и обожествяване на прищевките на капиталистическата класа. Сблъсък на идеи не съществува, медиите ни продават реплика – евтин заместител на идеологическо противопоставяне разигравано от дресираните маймуни замерващи се с изпражнения в телевизионните студия. И консервативни и либерални медии ни заливат с претенциозна помия и насърчават автоматиката на реакциите и агиткаджийството.

В представителната демокрация, избирателят е обект, а не субект. Политическите партии се конкурират, но не за гласа на избирателите, а за кесиите на спонсорите си, които плащат на тази политическа сила, чиято пропаганда успява най-добре да скове умовете на електората. Либералния консенсус играеше тази роля изключително успешно с неговата концепция за „краят на историята“, подкрепена от социалното спокойствие на държавата на благоденствието, докато геополитическите размествания през 80-те не отприщиха неолибералното хищничество, което скоро се превърна в най-голямата организирана кражба в човешката история. Кражба, реакциите срещу която, както стана ясно по време на икономическата криза през 2008-ма, либералния елит вече не бе в състояние да контролира. Либералните правителства започнаха да падат като домино, което изправи елитите пред необходимостта от смяна на политическия носител на техните интереси. Тази необходмост отвори вратите за ерата на авторитарния капитализъм и избърсването от праха на прилежащите му реакционни, консервативни идеологии.

Консервативни активисти обсъждат насилието над жените

Транснационалния характер на информационния поток в ерата на империалистическия глобализъм, с помощта на революцията в информационните технологии, осигурява 24 часовия дискурсивен поток до всяко кътче на света. Потокът е централизиран – от центровете на глобалния капитализъм, към периферията. Възходът на консерватизма е част от глобалното изместване на политическия спектър в дясно, чиито проявления са както възхода на консервативните ислямистки движения на изток, така и консолидацията на властта на лидерите на авторитарната десница в Турция и Русия. Но геополитическото позициониране на България ни прави много по-зависими от политически процеси случващи се много по-далеч от нас. Тенденцията към изместване на либерализма от консерватизма, като официална държавна доктрина на запад, мигновено доведе до овчи консервативен ентусиазъм в България. В САЩ, консервативната десница отдавна е дегенерирала до токсичен коктейл от религия, конспиративни теории и култ към невежеството. Периферията жадно абсорбира. Дори най-лекото разместване на политическата конюктура в метрополията, води до лавинообразен ефект в подчинените икономически, политически и културно територии. Влизането на Тръмп в Белия Дом задейства създаването на консервативни НПО и институти, ютуб анализатори и консервативни младежки кръжоци в България, както и до внезапен катарзис сред десетки политически дейци на либералната десница, които за една нощ преоткриха християнските ценности и се събудиха в рицарски доспехи. Ампутирани от оригинална политическа мисъл, новопокръстените родни консерватори впиха жадно зъби в пропагандната мърша разлагаща се на запад.

Съвременните гении на консервативната мисъл, вариращи от Алекс Джоунс до Джордън Питърсън успяха бързо да пленят малките умове и големите сърца на българската десница, в които има място за всички твърди лични убеждения, които нейните представители са лепнали, пълзяйки по корем по пътя си от доносници на ДС и специалисти по научен марксизъм, до сини дисиденти и антикомунисти. Какъв богат вътрешен свят притежават тези професионални ветропоказатели, лутащи се сред цялата плетеница от идеологии, партии и бордове на компании, в търсене на най-добрия начин да защитят народния интерес. Безмозъчното попиване на задокеански консерватизъм, доведе до неочаквани и комични резултати в периферията. Консервативни кръжоци започнаха упорити дебати по теми, напълно неадекватни за българската действителност, като контрола над огнестрелните оръжия. Копирането и съ-преживяването на американската действителност е достигнало такива размери в главите на десничарите, че съвсем няма да е изненада ако скоро започнат да наричата Цанков и Борис 3-ти – „фаундинг фадърс“ или просто се отдадат на Мормонство.

Но родните консерватори показаха най-голям афинитет към американските конспиративни теории. Kъм вече сформираните христови армии за пропъждане на бежанците, бяха сформирани специални батальони от джендър-патриоти, които поведоха партизанска война срещу културния маркизъм, който според ютуб експертите, след завладяването на запада, е достигнал и до нашите ширини.  Това всъщност е един от най-забавните обрати в дясната представа за света. Докато десните либерали гледаха с овчо възхищение към запада и си представяха ролята на българската десница като догонваща свободно-пазарния запад, консервативния уклон, разцентрова това равновесие и обърна ролите. Според съврмененните десни конспиратори у нас, западът е в упадък и разложение. Отдал се е на низки страсти, като феминизъм и високи заплати, а последната крепост на консерватизма се оказва източна европа, където изгладнялото население със спартанско себеотрицание и християнско смирение носи гордо тиквения си медал за финансова дисциплина.

Консервативно НПО към ГЕРБ в публична дискусия относно патриотизъма

Така, обичайното политическо противопоставяне у нас се пренесе на консервативната арена. Въпреки сериозните заявки от страна на БСП за яхване на консервативната вълна, чрез подкрепа за Тръмп (първото Тръмп общество у нас бе създадено по инициатива на членове на столетницата) и джендър активизъм, ГЕРБ остават непоклатим лидер в дясно, който гледа смело напред към консервативните бъднини. Коалицията със всеотдайната шайка патриоти, готова на всичко за да остане още малко във властта, е по-стабилна от всякога, изпълвайки със съдържание лозънгът, гласящ че българския консерватизъм, това е ГЕРБ и фортификация. Но лобисткия разврат и политическата проституция, на които са се отдали патриотите в парламента им гарантира сигурна загуба на едни последващи избори, което от своя страна изправя ГЕРБ пред необходимостта от създаване на нови политически патерици, които да заменят изхабените. Въпреки, че винаги може да разчита на кресливата градска десница, това не е сигурна стратегия за бъдещето на ГЕРБ, тъй като изгладнялата реформаторска сбирщина доказа, че е склонна към самоизяждане още преди да е седнала на държавната софра, а и клоуниадата им вече омръзна, дори и на най-самовлюбените представители на умно-красивия каймак сгъстен в София. ГЕРБ има нужда да запълни консервативното политическо пространство, което ще бъде опразнено от патриотите и няма да бъде запълнено от градската десница. За тази цел са мобилизирани някои от най-благородническите елементи в партията, като осъждания за рекет и кражби Георги Харизанов, който организира финансирането на консервативните „граждански“ проекти на ГЕРБ, като кръжокът „Мисъль“, където тормозени в училище пъпчиви младежи си отмъщават на света, прислугвайки на управляващите срещу скромно заплащане и мъгляви обещания за държавна служба.  Предстои да видим каква ще бъде ролята на тези нови консервативни проекти при следващите избори, но едно е сигурно – българските политици ще продължат да обитават отходните канали на доминантния идеологически дискурс, независимо от помията, която се излива от там.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*