Кой е Бакунин?

На масовите протести във Франция по време на изборите в страната миналата година, студентските и работническите организации, които протестираха срещу фалшивия избор между крайно-дясната Льо Пен и неолибералът Макрон, издигнаха лозунги и транспаранти с текст „Votez Bakunin“ (Гласуваме за Бакунин). Преди 3 години, по време на мащабните антикапиталистически протести в Бразилия, местната полиция започна разследване срещу предполагаемия лидер на протестите. Според полицейското разследване, радикалните протестиращи били водени от човек, на име Бакунин… Днес, на 30.05.2018г Бакунин празнува своя 204-ти рожден ден. В негова памет ви предлагаме кратък текст за неговия живот и дейност.

Кой е Бакунин?

Михаил Бакунин е идеологът на революционния анархизъм и една от най-влиятелните личности на 19-ти век. Изключително надарен мислител и теоретик, Бакунин е и неуморен революционер спечелил си прякора „Разрушителя“, участник във всички по-значими бунтове в Европа по това време и създател на множество революционни организации, работнически синдикати и тайни конспиративни задруги. Името му всява страх сред буржоазията и аристократите, идеите му са забранени, а европейските монарси се надпреварват да му издават смъртни присъди. В следващия текст ще ви представим сбита информация за невероятния живот на великия революционер, променил хода на историята на Европа, който вече близо 150 години след смъртта си продължава да вдъхновява бунтовници по целия свят, а името му е символ на борбата за свобода.

Бакунин е роден в богато аристократично семейство. След като служи за кратко в армията, той напуска Русия и заминава за Европа където преминавайки през Германия, Франция и Швейцария установява контакти с всички известни радикали от това време. Във Франция става добър приятел с Прудон. Зарязва първоначалните си планове да следва академична кариера и започва да пропагандира революция из цяла Европа. Руския цар Николай го обява за враг на короната,отнема всички имоти и го осъжда на доживотна каторга в Сибир. Бакунин пък го нарича деспот и призовава за демократизация на царска Русия. Скоро е експулсиран от Франция, след като участва на срещи на полската емиграция на които призовава за обща борба на поляци и руснаци срещу императора.

“Страстта да разрушаваш,

е творческа страст!”

Когато избухват революциите през 1848 Бакунин е навсякъде. През това време, той защитава идеята за освобождение на всички славяни от австро-унгарската, руската и османската империи и обединението им в славянска федерация. Бакунин участва в метежа Баден в Германия. От там се прехвърля в Берлин, а от Берлин скоростно преминава през Лайпциг, Бреслау и пристига в Прага където участва в първия Пан Славянски конгрес, който прераства в бунт в който Бакунин е на първа линия. Бунтът е смазан жестоко от властта. Веднага след него, Бакунин пише призив към всички Унгарски, Италиански и Германски революционери, да се обединят, за да смажат трите големи европейски автокрации – Руската империя, Австро-Унгарската империя и Прусия. Само няколко месеца по-късно, Бакунин вече е в Дрезден, където организира барикадите по време на революцията срещу Пруската корона. След разгрома й е заловен и хвърлен в тъмница за 13 месеца, където е осъден на смърт от правителството на Саксония. В последствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор, за да може да бъде експулсиран в Русия и Австрия, които също искат да го съдят.

През 1850 е предаден на Австрийските власти, които също му дават смъртна присъда. Тя обаче също е заменена с доживотен затвор и Бакунин е предаден на Русия. В Русия е окован в Петроплавската крепост в продължение на три години, след което е хвърлен в тъмница в замъка в Шиселбург, където всичките му зъби окапват. След смъртта на Николай 1-ви, Бакунин е изпратен в Сибир. Там Бакунин не стои със скръстени ръце, а само година след пристигането му вече е заобиколен от съмишленици и готов с идеята за революция в Сибир и създаване на Обединени Сибирски Щати независими от руската корона. Тази идея не сполучава, но това не го сломява. Той решава да бяга от заточение, като прекосява огромната руска шир, стига до Япония и от там – в Америка.

В Бостън и Ню Йорк се среща с известни радикали, ветерани от революциите през 1848, но липсата на революционна ситуация в САЩ и безкрайните теоретични дискусии не са по вкуса му. Бакунин веднага прекосява атлантика и пристига в Лондон, където нахлува при Херцен, докато вечеря със семейството си и му се развиква “Какво? Седиш тук и се тъпчеш със стриди? Я казвай бързо какво се случва и къде!” Пристигайки обратно в Европа, Бакунин незабавно започва кореспонденция с Гарибалди, когото убеждава да се включи в общата борба на Унгарци, Италианци и Славяни срещу Австрийската и Османската империи. Той се опитва да се включи в избухналото през 1863г. полско въстание, но не успява и вместо това заминава за Италия, където започва да развива анархистките си идеи и създаването на международна тайна организация, наречена “Алианс на революционните социалисти”, в която влизат французи, италианци, скандинавци и славяни. През 1866 организацията вече има членове в Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Англия, Франция, Испания и Италия, както и полски и руски членове. В своя текст “Катехизис на Революционера” от 1866 г. Бакунин се противопоставя на религията и държавата, като се застъпва за „абсолютно отхвърляне на всяка власт.“ Идеите на Бакунин са взривоопасни. Според него, Революцията представлява един дълбок социален катаклизъм, при който държавата и всички нейни подтиснически институции трябва да бъдат унищожени из основи и на тяхно место да бъдат създадени свободни и доброволни организации и институции. В сферата на етиката, Бакунин е не по-малко радикален. Според него, свободата и равенството не само не си противоречат, но едното е задължителна предпоставка за съществуване на другото: “Аз мога да бъда свободен само сред хора, ползващи се от еднаква с моята свобода. Утвърждаването на моето право за сметка на друг, по-малко свободен от мен, може и трябва да ми внуши съзнание за моята привилегия, а не съзнание за моята свобода… А нищо не противоречи на свободата, както привилегията”. “Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички.“ (ББП – стр. 237)

„Държавата трябва да бъде разрушена до основи!“

Анархисткия вихър заформен от Бакунин бързо обхваща и българските бунтовници. Първият контакт на организираният революционен анархизъм с български революционери става през април 1869 г. Тогава в Женева, за среща с Михаил  Бакунин и Сергей Нечаев пристигат Теофил Райнов и Райчо Гръблев като представители на организацията „Млада България”. През същата година Бакунин пише проекто-програма на българската революция в редактираното от него списание „Освобождение”. След смъртта на Херцен, Нечаев става редактор на списание „Колокол” и от неговите страници защитава българската кауза и напада правителствата  на Румъния и Турция. До арестта си през 1972г, Нечаев няколко пъти пътува до и през Румъния и установява стабилни връзки с българските революционери  и по-специално с Христо Ботев. Ботев лежи няколко месеца в румънски затвор заради разпространение на Нечаевия  „Катахизис на революционера”.

В края на 1864 – началото на 1865 г. Бакунин създава таен революционен съюз, известен под името “Интернационално братство” или “Таен интернационал на Бакунин”. В неговия манифест са разписани интернационалните измерения на анархистката теория:  “Нашето основно убеждение се заключава в това, че както свободата на всички народи е солидарна, така и отделните революции в отделните страни са длъжни да бъдат солидарни, че от днес в Европа и в целия цивилизован свят няма повече място за отделни революции, а само за една всеобща революция… и че, следователно, всички частни интереси, национални самолюбия, претенции, дребнави зависти и вражди са длъжни да отстъпят и се слеят в общия универсален интерес на световната революция”.

Бакунин срещу Маркс

През 1868 Бакунин се присъединява към Женевската секция на Първия Интернационал и играе решаваща роля при установяването на секции на интернационала в Испания и Италия, които и до ден днешен остават бастиони на революционния анархизъм и анархосиндикализма. Към интернационала се присъединява и международната анархистка организация – Демократичния Алианс. През 1870 Бакунин вдига въстание в Лион, където защитава идеи, като обединение между селяни и работници и създаване нa организация от въоръжени самоуправляващи се комуни – идеи широко възприети година по-късно по време на парижката комуна. По това време, от 1870 до 1876 г. Бакунин пише някои от по-дългите си творби, като „Държава и Анархия“ и „Бог и Държава“.

„Ако Бог наистина съществуваше, то той трябваше да бъде унищожен.“

През 1872 г. конгресът на Интернационала в Хага е доминиран от битката между Маркс и неговите последователи, които разискват относно използването на държавата за осъществяването на социализма, и анархистката фракция на Бакунин, които подкрепят премахването на държавата и преминаването към свободна система от федерации базирани на работническо самоуправление и пряка демокрация. Сблъсъкът между Маркс и Бакунин води до разцепване на Интернационала и оставя дълбоки следи в развитието на революционния социализъм. Във връзка с разцепването на световното работническо движение, Ото фон Бисмарк казва известния си цитат: Коронясаните глави, богатите и привилегированите ще затреперят отново, едва тогава, когато Черното и Червеното се обединят отново!“

Въпреки влошаващото му се здравословно състояние, в резултат на честите и дълги пребивавания в различни затвори, Бакунин се опитва да участва в общото въстание, включващо анархистите в Болония, Италия, но е принуден да се завърне в Швейцария, където се установява в град Лугано. Той остава активен в движенията на работниците и селяните в Европа, а неговите текстове и кореспонденция оказват огромно влияние върху бунтовническите движения в Египет и Латинска Америка.

Бакунин умира в Берн на 1 юли 1876 г. Неговият гроб може да се намери в гробището Бремгартен (Bremgarten) в Берн, 9201, гроб 68. Неговият оригинален епитаф гласи: „Помнете онези, които са жертвали всичко за свободата на своята страна“. Съобщавайки за смъртта на Бакунин, вестник “Напред” пише на 15 юли 1876 г.: “Ако бихме поискали да изброим всички страни и местности, в които Бакунин е оставил следи от своя живот, от своето влияние, трябва да назовем целия свят. Дрезден, Прага, Париж, Лион, Ню-Йорк, Лондон, Стокхолм, Италия, Испания, Швейцария биха били длъжни да дойдат на погребението на този, който влезе в тяхната история, без да говорим за нашата страна, където толкова приятели и врагове, толкова адмиратори и хулители бяха пробудени за обществен живот или подтикнати към дейност от думите и от делата, от истините и от парадоксите на този всемирен агитатор”.

През 2015 г. възпоменателната плоча е заменена под формата на бронзов портрет на Бакунин от швейцарския художник Даниел Гарбайд, съдържащ цитата на Бакунин: „В стремежа си да направи невъзможното, човекът винаги е постигал всичко това, което е възможно“. Той е спонсориран от дадайците от Кабаре Волтер в Цюрих.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*