Борбите на работниците, които произвеждат топките за световното в Русия

Световното първенство започна в Русия с традиционния си плам. Зад целия този шум, капиталистите извличат огромни печалби от „феновете“. Ако погледнем цифрите, публикувани от ФИФА за Световната купа 2014, тя е генерирала  2,4 млрд. долара от такси за телевизионни права, 1,6 млрд. долара от спонсорство и 527 млн. долара от продажба на билети. Сега, според Блумбърг, Световната купа през 2018 се очаква да достигне приблизително 6 милиарда долара приходи, което е с 25 процента повече от 2014 г. Ако очакванията за 3,2 милиарда души да гледат турнира се сбъднат, приходите от излъчване се очаква да нараснат до 3 милиарда долара. По подобен начин големите марки в световната спортна индустрия, като например „Найк“ и „Адидас“ са отчели продажби за повече от 60 млрд. долара през 2017 г. Да не говорим, че в страната домакин на събитието, държавните служители в Русия твърдят, че Световната купа ще осигури между 26 и 31 милиарда долара приходи за националната икономика. Изхождайки от тези цифри, спокойно можем да заявим,  че световното първенство е най-доходното и най-скъпото футболно събитие.

Не беше изненада, когато руският посланик в Пакистан Алексей Дедов потвърди, че страната му ще използва футболни топки, произведени в пакистанския град Сиалкот, за мачовете на Световната купа по футбол през 2018 г. Навсякъде по света над 70% от световните футболни топки се правят в Сиалкот. Градът изнася около 65 милиона топки годишно. В средите на управляващия елит в Пакистан, това се счита за гордост и те винаги изразяват удоволствието си от този факт.Руският посланик в Пакистан Алексей Дедо потвърди, че страната му ще използва футболни топки, произведени в пакистанския град Сиалкот за Световната купа. Повече от 70% от световните футболни топки сe произвеждат в Сиалкот. Въпреки „отличителния знак за качество“ и „изключителен продукт“, тяхното производство е резултат от бруталната експлоатация на местната работническа класа. На западните пазари, топките се продават на дребно на цени до 150 долара, но работниците, които чрез труда си вдъхват живот в мъртвия материал, са маргинализирани и стават жертви на жестока експлоатация. Германският седмичник Шпигел съобщава, че много доставчици на посреднически компании плащат на работниците около 50 цента за ушита топка. Това е далеч под стандарта за минимална работна заплата в страната.

Футболната индустрия е по-трудоемка там, където шиенето все още се извършва на ръка. По веригата на доставки по-голямата част от тази трудоемка работа все още се извършва в неформални условия, като например центрове за шиене и домашна работа. Останалата част от процеса, включително ламиниране, рязане на панели, ситопечат, контрол на качеството и опаковане, се допълва от фабрични работници. Големите имена в индустрията на Сиалкот все още предпочитат използването на посредници, за да свършат тази работа.

Поради ниското ниво на умения, свързани с шиенето, е много лесно за него да бъдат използвани деца. На местно ниво често се казва, че малките ръце на децата са по-ефективни за шиене. Налице е много шум и медийни декларации за премахване на детския труд от индустрията, но според Международния форум за трудовите права, той все още продължава. В доклада си, от Международния форум признават, че „за съжаление, усилията от миналото десетилетие не доведоха до изкореняване на детския труд при шиенето на футболни топки, макар че той изглежда е намалял в Сиалкот, Пакистан“. Освен това се посочва, че детският труд все още съществува в аутсорсинг индустрията, както и в сферата на неформалния труд.

Поради структурата на промишлеността голяма част от труда е разпръснат в селата, поради което тези работници ефективно служат като суровина за експлоатация. Високата безработица и ескалацията на разходите за живот улесняват капиталистите, да диктуват свои собствени условия. Концепцията за постоянни или редовни работни места все повече намалява и е заменена от ишлеме и временна работа. Тези работници са оставени на милостта на своите поръчители и винаги работят в условия на несигурна заетост, по-ниски заплати и по-опасни условия на труд. Социалната сигурност и други социални придобивки са рядкост, а трудовите права са само на хартия. Според различни статистически данни се оценява, че около 300 000 души са пряко или непряко свързани с тази индустрия. Тези работници нямат право да се обединяват в синдикатии не могат да се оплакват от условията си в трудовите съдилища. Законът на Пакистан не ги приема като работници. Дори ако тези работници имат някои права; те са твърде уплашени, за да се организират, защото знаят, че лесно могат да бъдат заменени. Въпреки усилията, полагани от правителството, застъпническите групи и някои членове на индустрията, все още съществува детски труд в бизнеса с футболни топки, където шиенето се прехвърля в сферата на надомния труд. Освен това продължават да съществуват тежки проблеми, като използването на временен труд, ниски заплати, извънреден труд и опасна работна среда.

Състоянието на фабричните работници не е много по-различно от това на техните колеги. Във фабриките, работниците са наемани чрез агенции и под-изпълнители. В миналото един работник от Сиалкот бе смятан за привилегирован. Поради борбите на работниците в сектора, капиталистите им дадоха много отстъпки. Работниците успяха да си извоюват 8-часов работен ден, платен отпуск, бонуси и безплатен транспорт. Но днес, в условията на криза, капиталистите показаха истинското си лице, и започнаха да налагат сурови мерки. В заводите, концепцията за постоянен труд вече е минало, а собствениците провеждат непрекъснати атаки срещу правата на работниците. Синдикатите са разбити и има наложена неофициална забрана за създаване на нови такива. Вместо месечни заплати, вече се плаща на парче. Въпреки че на работника се заплаща на парче, има много видове приспадания, които се извършват от възложителите под формата на орязване заради неправилни шевове и т.н. Поради опасната работна среда и дългите часове работа, работниците страдат и от сериозни рискове за здравето. Наранявания на машините и продължителната работа в една и съща поза водят до сериозни ставни и ортопедични проблеми. При ламиниране; работниците страдат от белодробни проблеми, а средната възраст на работниците намалява ден след ден.

Въпреки тази ужасна ситуация работниците са решени да променят съдбата си. През последните години сме свидетели на голям възход на индустриалните борби в Сиалкот. Такива чудесни примери са например стачките в компанията „Forward Gear & Leather“, когато работниците спечелиха и техните искания за подобряване на условията и заплащането бяха изпълнени. По същия начин в различни фабрики спонтанните протести се превърнаха в норма. Наскоро, главния изпълнителен директор на компанията Forward Sports Кхауая Масууд, заяви в интервю за Ал Джазира, че: „компанията има договор за производство със световния спортен гигант Адидас, за когото понастоящем работи по голяма поръчка за Световната купа в Русия.“ Това е същия фабричен бос, който изготви списък с 600 работници, които да бъдат съкратени поради загуби. Сега, заради CPEC (Китайско-пакистанския икономически коридор), капиталистите подготвят нова голяма атака срещу работниците. Така наречените зони за обработка на износа или свободни икономически зони се развиват в град Сиалкот. В тези зони няма да важат дори и рехавите пакистански трудови закони, а  работниците няма да имат право да се оплакват от условията и да стачкуват.

Пакистанската синдикална организация (PTUDC) води тежката борба на работниците в спортната индустрия в Сиалкот. Нашата борба не е само с местните капиталисти, а с глобалния капитал, който, както и в миналото, включва така наречените защитници на правата на човека от Европейския съюз . По време на тридневна стачка на работниците от Forward, не само представителите на гиганта „Адидас“, но и местните служители на ЕС се втурнаха да смажат борбата на работещите. Въпреки че в момента работническите движения са в ембрионална форма, кризата на капитализма води до непрестанни атаки срещу тях. Работниците се готвят да се противопоставят на тези атаки. Призоваваме работниците по света и прогресивните сили да бъдат част от тази борба за изкореняване на капитализма от повърхността на земята.

– Умар Шахид, Пакистанска синдикална организация (PTUDC)

Източник: libcom

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*