Какво е класа?

Първото нещо, което трябва да кажем, е, че когато говорим за класа, използваме различни перспективи, които се отнасят към различни неща. Често става дума за културно-социологически етикети. Например когато казваме, че хора от средната класа харесват европейско кино и крафт бира, а хората от работническата класа харесват футбол или доходите на средната класа намаляват, делът на хората с ниски доходи се увеличава и т.н.

Друг начин да се говори за класа се основава на икономическата позиция на класите. Тук ще говорим за този тип класи, защото смятаме, че те са от съществено значение за разбирането на начина на функциониране на капиталистическото общество и следователно как можем да го променим. Важно е да се подчертае, че нашата дефиниция за класа няма за цел да класифицира индивидите или да ги поставя в рамки, а обясни силите, които оформят нашия свят – защо нашите шефове и политици действат по начина по който действат, и как ние можем да действаме, за да подобрим условията си на живот.


Класа и капитализъм

Икономическата система, която доминира в момента в света, се нарича капитализъм. Капитализмът е система, базирана на саморазширяването на капитали – стоки и пари, които се превръщат в повече стоки и повече пари. Това не се случва на магия, а чрез човешки труд. За работата, която вършим, ние получаваме заплащане само за част от произведеното от нас. Разликата между стойността, която произвеждаме, и сумата, която получаваме под формата на заплата, е „добавената стойност“, която сме произвели. Тя отива при шефа ни под формата на печалба, като той я използва или за да реинвестира, за да печели повече пари или просто си купува яхти, скъпи дрехи или каквото и да е друго.

За да съществува този процес, трябва да съществува голяма група хора, които не притежават нищо, което да могат да използват, за да правят пари, т.е. офиси, фабрики, земеделска земя или други средства за производство. Тази класа е принудена да продава способността си да работи, за да може да закупи основни стоки и услуги, необходими за оцеляването. Тази класа е работещата класа.

Така че в единия край на спектъра е тази класа, която няма какво да продава, освен способността си да работи. На другия край са тези, които имат собствен капитал, за да наемат работници, за да разширят капитала си. Индивидите в обществото във всеки един момент от живота си ще попадат някъде между тези два полюса, но това, което е важно от политическа гледна точка, не е позицията на индивидите, а социалната връзка между класите.


Работещата класа

Работещата класа, или „работническата класа“, както понякога я наричат, сме тези, които сме принудени да работим за заплати, или да разчитаме на обезщетения и помощи за да оцелеем, ако не можем да си намерим работа или сме твърде болни или възрастни за да работим. Ние продаваме времето и енергията на шефовете си в тяхна полза. Нашата работа е в основата на това общество. Това общество разчита изцяло на работата, която вършим, като в същото време ни изтисква за да увеличи печалбата за шефовете.


Класова борба

Когато сме на работа, времето и дейността ни не са наши. Трябва да се подчиняваме на будилника, на картата за контрол на достъпа, на мениджърите, сроковете и целите. Работата заема по-голямата част от живота ни. Често се случва да виждаме нашите мениджъри по-често, отколкото виждаме нашите приятели и семейство. Дори ако се наслаждаваме на някои аспекти от нашата работа, ние я изживяваме като нещо чуждо за нас, нещо над което имаме много малко контрол. Това е така както ако говорим за гайките и болтовете на текущата ни работа, така и за броя часове, почивки, отпуски и т.н.

Работа, която е основана на принуда, ни принуждава да се съпротивляваме срещу нея. Работодателите искат да извлекат максимално количество работа от нас, най-дългите часове труд, за най-ниското възможно заплащане. Ние, от друга страна, искаме да можем да се радваме на живота си: не искаме да работим прекалено много, искаме по-кратки часове и по-големи заплати.

Този антагонизъм е от основно значение за капитализма. Между тези две страни има постоянен сблъсък, който тегли ту в едната, ту в другата посока: работодателите намаляват заплатите, увеличават часовете, ускоряват темпа на работа. Но ние се опитваме да се противопоставим: Съпротивляваме се тайно и по единично, като скатаваме от работа, крадем по няколко минути от работното време за кафе и цигари, или си взимаме болничен за да се видим с приятели.  Можем да се съпротивляваме и открито и колективно чрез стачки, протести, окупации и т.н.

Това е класова борба. Конфликтът между всички нас, които трябва да работим за заплата и нашите работодателите и правителствата, които съставляват така наречената капиталистическа класа.  Като се противопоставяме на принудителната работа, ние заявяваме, че животът ни е по-важен от печалбите на нашия шеф. Това представлява атака срещу самата природа на капитализма, според която печалбата е най-важната причина за всяка дейност, и посочва. Класовата борба ни разкрива възможността за един свят без класи и частни средства за производство. Ние сме работническата класа, която се противопоставя на собственото си съществуване. Ние сме работещата класа, бореща се срещу работата и класите.

Отвъд работното място

Класовата борба не протича само на работното място. Класовият конфликт се разкрива в много аспекти на живота. Например свободния достъп до качествено здравеопазване и образование, са неща, които засягат всички хора от работещата класа. Въпреки това, достъпни за нас означава нерентабилни за тях. Правителствата, както и частните компании се опитват да намалят разходите за здравеопазване чрез намаляване на бюджетите и въвеждане на такси за различните услуги, за да изместят тежестта на разходите върху работническата класа. В същото време в капиталистическата икономика често има икономически смисъл да се изграждат луксозни здравни и образователни институции – частни университети, частни болници и т.н., докато стотици хиляди души не могат да си позволят техните услуги и остават без адекватна здравна грижа, а децата им са лишени от качествено образование. Така че борбите за свободно здравеопазване и образование са част от класовата борба.

„Средната класа“

Докато икономическите интереси на капиталистите са пряко противоположни на тези на работниците, една малка част от работническата класа често е по-състоятелна от останалите или пък има някаква степен на власт над другите. Когато говорим за история и социална промяна може да бъде полезно да се позоваваме на тази част от работническата класа като „средна класа“ Въпреки факта, че тя не е отделна икономическа класа, това помага за разбирането на поведението на различните групи в рамките на работещата класа.

Често са правени опити, класовата борба да бъде смекчена, чрез увеличаване на доходите, жилищна политика и други инструменти за част от работническата класа, което позволява на една малка част от нея да подобри индивидуалното си състояние, като в същото време бъде обвързана с ипотеки и кредити, които правят участието й в стачки и други форми на колективна съпротива по-трудно. По същия начин, например в Южна Африка след апартейда, бе създадена т.нар черна средна класа, която бе интегрирана в системата с цел нейното заздравяване и омаловажаване на борбите на работническата класа, като цяло.  Шефовете се опитват да намерят всякакви начини за материалното и психологическо разделяне на работническата класа, включително чрез разлики в заплатите, професионалния статус, расата и т.н.

Заключение

Говорейки за класа в политически смисъл, не говорим за индивидуалното положение на всеки един от нас, а за основният конфликт, който определя капитализма – този между тези от нас, които трябва да работим за да преживяваме и тези, които печелят от работата, която вършим. Когато се борим за собствените си интереси и нужди срещу диктата на капитала и пазара, ние поставяме основата за нов тип общество – общество, основаващо се на задоволяването на нашите нужди: свободно комунистическо общество.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*