Класовата борба ще излекува света

Преди две седмици, над 60 палестинци бяха убити от въоръжените сили на Израел по време на демонстрация в ивицата Газа. Милиони палестинци от десетилетия живеят под окупация на Израелската държава, без право на свободно движение, без работа, без достъп до елементарни услуги, ограничен достъп до храна и вода, без настояще и без бъдеще. Основната част от палестинската съпротива днес е съсредоточена около националистически и ислямистки политически сили, като Хамас, а отчаянието на обикновените палестинци често се материализира в неорганизирани атаки с нож срещу случайни евреи или организирано кръвопролитие, като взривяването на туристическия автобус в Бургас през 2012г, когато жертвите отново бяха обиковени граждани. Преди 2 години, турската държава извърши серия от масови кланета в кюрдските региони на страната, сривайки със земята цели кюрдски градове и села и избивайки стотици. Днес, правителството на Ердоган провежда етническо прочистване в още по-голям мащаб, този път в кюрдските кантони в северна Сирия. Кюрдските милиции отвръщат предимно с атаки срещу турската армия и полицията, но националистическите крила на ПКК не се свенят да убиват и обикновени турци, в актове на етническо отмъщение и терор. Малко след геноцида на турската държава в Турция и Северна Сирия, светът беше разтърсен от избухналото етническо прочистване в Мианмар, където Индустките въоръжени сили започнаха да изселват мюсюлманското малцинство рохинги. 

Въпреки, че всички гореизброени актуални събития се случват извън Европа (макар и някои от тях да са на границата на стария континент), кървавия национализъм и религиозната омраза са неразделна част от нашето съвремие. Кървавите сблъсъци между протестанти и католици в Ирландия бяха ежедневие едва допреди 20 години, а ужасите на етническото прочистване са съвсем прясна рана за народите от западните Балкани. Отвъд откритите актове на държавен тероризъм и геноцид, етническата и религиозната омраза играят все по-важна роля в европейските общества, подсилени от икономическата и мигрантската кризи, и довели до възхода на националистическите партии от последните години, които играят основна роля за тяхното разпространение. Резултатът е ескалация на етнически и религиозно мотивираното насилие в Европа, както и цялостно изостряне на напрежението и създаване на атмосфера на омраза и противопоставяне между народите, както по етническа и религиозна линия, така и по линията беден Изток/Юг и богат Запад/Север. Всичко това става на фона на все по-интензивното пре-въоръжаване на НАТО и прехвърчащите искри между глобални и локални сили в Близкия Изток, Азия и Източна Европа, които вещаят скорошното разпалване, ако не на глобален, то поне на нови мащабни и кървави локални конфликти за преразпределение на пазари между капиталистическите центрове на власт.

Подобно на конфликтите в Сирия и Либия от последните години, големите сили няма да разчитат на собствени сили, а ще използват местното население в своята борба за пазари и геополитическо надмощие, разпалвайки религиозни и етнически конфликти между тях и въоръжавайки най-кръвожадните политически сили, даващи израз на това противопоставяне. Пазарът на войната консумира човешки животи, преработва ги и бълва чиста печалба за инвеститорите в сектора. Дори в България, онази паразитна клика, която управлява военните заводи и върти външната търговийка е сред печелившите, като един от многото европейски износители на смърт за Близкия Изток. Освен кървавата реализация на геополитическите амбиции и преразпределение на пазари, водещи до смъртта на стотици хиляди, военните конфликти в региона оставят дълбоки, често неизлечими рани в обществата, които дълбаят границите на разделението между различните общности за десетилетия напред.

За да забием кол в колелото на тази машина, ние трябва да преодолеем етническата и религиозната омраза, насаждана ни от елитите, да спрем да жертваме живота си, и този на семействата ни за техните интереси и да се обединим около собствените си такива. Единствената политическа сила, способна да се опълчи на привилигированите класи и техните войни – това е организираната работническа класа. Същата тази класа, която чрез труда си осигурява привилегиите и охолството на елитите е и същата тази класа, която оставя кокалите си по бойните полета на капиталистическите конфликти. Именно работниците сме и основния обект на етническата и религиозната омраза, разпространявана от политиците и бизнеса, чрез която те успяват да ни мобилизират за своите каузи.

За да успеем да отхвърлим тяхната пропаганда, не е достатъчно да пишем поучителни статии и контра-пропаганда. Това може да стане само чрез и в класовата борба. Именно по време на индустриалните конфликти – стачки, блокади, окупации – организираната работническа класа вижда най-ясно общия си класов интерес, който работниците споделят независимо от техния пол, етнос и религия. Чрез практиката на класовата борба, работниците се обединяват прегазвайки изкуствените бариери, създадени между тях от капитала и държавата. Исторически, класовите организации на европейските работници бяха сред малкото политически сили в Европа, които опитаха да спрат избухването на първата световна война. Макар и да не успяха да я предотвратят, те изиграха решаваща роля за по-бързото прекратяване на касапницата, като организираха едни от най-масовите анти-военни стачки в историята.

Днес, класовата борба и стачката продължават да преодоляват бариери и да лекуват рани. Стачките в тютюневите фабрики в Турция успяха да обединят турски и кюрдски работници, въпреки агресивната държавна пропаганда. Дори в държава като Ливан, носеща бремето на ужасяващо религиозно и етническо насилие от близкото минало, станахме свидетели на серия от стачки, в които християни и мюсюлмани се организираха заедно, срещу шефовете. Уникално събитие, като се има предвид, че повечето работнически семейства са загубили поне един близък роднина в касапницата между религизоните групи. Тези борби не само помагат, но са и единствения път за излекуване на раните от миналото, особено сред изстрадалите народи от Близкия Изток.

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*