Транспортните босове и държавата се изплюха в лицето на работещите

Вчера се стигна до обрат в Брюксел – част от текстовете, срещу които българските превозвачи протестираха, отпаднаха по време на обсъжданията в комисията по транспорт. Те предвиждаха серия от мерки за подобряване на условията на труд на работниците в сектора, сред които най-важните бяха три:

 

 1. Гарантиране на правото на шофьорите, да се връщат при семействата си в България веднъж на три седмици. 
 2. Прекратяване на практиката, шефовете на транспортните компании да принуждават шофьорите да спят в кабинките на камионите, за да спестят разходи за настаняване и за да им пазят стоката, като по този начин спестяват и от застраховка.
3. Гарантиране на заплащането на командировачни според правилата на страната, в която шофьорите извършват дейност. При извършване на дейност в дадена страна за повече от 72 часа (т.е когато не се касае просто за преминаване през нея), шофьорите да получават командировачни според правилата в съответната страна.

До отпадането на придобивките за работниците се стигна след серия от циркови протести, агресивен лобизъм, медийна кампания с фалшиви новини и пълна мобилизация на управляващи и опозиция в защита на интереса на транспортните босове. Нека да проследим всичко това в детайли.

Кампанията на транспортните компании срещу готвените промени започна още през лятото на 2017-та, когато започна медийната атака, сформираха се широките коалиции в защита на интереса на бизнеса и започна изграждането на опорните точки. В кампанията моментално се включиха големите работодателски организации в сектора, КРИБ, министерството на транспорта, БСП и др. Медиите започнаха да гърмят – „190 000 български шофьори ще загубят работата си“.
От началото на кампанията, всички големи медии започнаха да предоставят регулярно медийно време за пропагандата на транспортните босове. В началото на Март тази година, превозвачите започнаха да плашат със стачки и протести, а медиите започнаха да пробутват инсинуациите разпространявани от шефовете, че протестите са организирани от работниците, заливайки пространството с гръмки заглавия, като „Шофьори се готвят за протести“ и  „100 хиляди шофьори на протест, пазят работата си“ .  Въпреки гръмките заглавия, протест нямаше, още по-малко пък такъв организиран от шофьорите. 2 месеца по-късно в София все пак бе проведен протест, но организиран от собствениците на транспортни компании, който беше и кулминацията на кампанията. По време на протестите се промениха и част от опорните точки. Работните места, които щели да бъдат унищожени от въвеждането на адекватна почивка и заплащане за българските шофьори вече станаха 120 000. Но нека да отдадем това произволно боравене с числата на ентусиазма на работодателите в тяхната неуморна борба за благосъстоянието и работните места на шофьорите. Не можем да подминем обаче откровените лъжи на транспортните босове, услужливо и безкритично разпространени от всички големи български медии, които по този начин се превърнаха в поръчков генератор за фалшиви новини.
Докато някои медии започнаха да съкращават сроковете за прибиране на българските шофьори, предвидени в новия регламен други дадоха гласност на лъжите на работодателите, относно заплатите в сектора (сутрешния блок нa bTV 05.06.2018), както и на измислената от българските работодатели европейска конвенция, според която работниците уж били носили отговорност при кражба на стоката, която превозват. Всички медии обаче спазиха стриктно правилото, да отразяват само едната страна, тази на работодателите и не дадоха гласност на нито един застъпник на новия регламент. Нито един журналист не погледна критично и на заплахите от фалит, разпространявани от шефовете, колкото и неадекватно да звучат де, при положение, че българските компании, независимо от новия регламент, запазват най-важните за „конкурентноспособността“ си качества, като това, че дават най-ниските заплати и плащат най-ниските осигуровки. Не подложиха на съмнение дори  смехотворните изявления на транспортните босове, че било невъзможно да осигурят нощувки за работниците си, защото в Европа нямало достатъчно хотели.
Депутатите също бяха основен играч в кампанията, като както винаги доказаха, че когато става дума за защита на интересите на бизнеса, те мобилизират цялата креативност, на която са способни и организират всевъзможни медийни каскади. Транспортния министър, Ивайло Московски, заяви, че и той щял да стачкува , заедно със собствениците на транспортните компании, а евродепутатът от групата на ЕНП Андрей Новаков тръгна с ТИР из Европа, за да докаже, че мерките за защита на правата на работниците са неприложими.
Кулминацията на кампанията бе на 17 Май, когато транспортните компании изкараха стотици камиони и автобуси на протест в София, като преминаха през „Цариградско шосе” и образуваха километрични колони от камиони и автобуси. Транспортните босове бяха поръчали и гигантски транспаранти с куриозни надписи от рода на „Макрон=дискриминация“. Това бе и върховата точка на медийната пропаганда, като всички новинарски емисии, дискусионни студия и сутрешни блокове бяха заляти със сълзливите обяснения на шефовете, които изкараха и последния коз от ръкава си – ако ЕС приемел регламента за подобряване на условията на труд, те щели да инициират референдум за излизане на България от ЕС.  Вълни от солидарност заляха целия политически и икономически елит в страната, докато шофьорите и милионите обикновени български граждани стояха и гледаха в ступор цирка, който се развихря пред очите им.
Спасяването на българските шофьори от елементарни условия, като душ и легло, изведнъж се превърна в общонационална кауза, обединяваща всички политически сили и бизнеса. И тъй като говорим за общонационална кауза, естествено бе и включването на онези патриотични елементи от политическия елит на страната, способни да придадат национален патос и на най-низките олигархични страсти. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки нахлу ударно в медийното пространство, като намекна, че ако условията на труд на българските работници бъдат подобрени, те може да станат шофьори в Турция, и че ще организира протест в защита на транспортните босове в Брюксел. Евродепутатът Андрей Новаков, който от началото на кампанията бе начело на безчетните редици от политически безгръбначни отдали се духом и телом на каузата на бизнеса, не остана по-назад и заяви, че единствената дума, която описва самоотвержеността на политиците в борбата срещу правата на работниците е „опълчение“. 
Такава бе атмосферата до вчера, когато стана ясно, че голяма част от предложенията, срещу които българските превозвачи протестираха, отпаднаха по време на обсъжданията в комисията по транспорт в Европейския Парламент. Нито една медия не се реши да покаже гледната точка на работниците, които са за предложенията, като освен жалък лобизъм, фалшиви новини и манипулации, медиите ни направиха свидетели и на грозни репортажи, в които видяхме работници, обградени от своите шефове, гледащи ги строго, докато те дават интервюта в тяхна подкрепа. Грозна бе и позицията на синдиката на транспортните работници – фалшива организация под контрола на собствениците, в която, куриозно, се оказа, че доскоро са членували и самите собственици, в която лидерите на синдиката обявиха, че предоставят членовете си на разположение на шефовете, които да ги употребят в защита на своите интереси. Грозно, но отрезвяващо! Подобни кампании ни дават да видим нагледно, кои са силите, изправени срещу работещите хора в страната и как те са готови да преодолеят всичките си дребни противоречия и конфликти, когато стане въпрос за защитата на свещенното право на бизнеса, да изсмуква печалби на гърба на работниците.
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Г-н Петканов , Вие колко заплати сте платили на шофьори работещи „вътрешно“ в Европа ?

    • Г-н Назъров, ако единствения начин, който сте намерили да работите на печалба, е да подтискат заплатите и да поддържате най-лошите условия на труд за работниците в ЕС, то трябва да се замислите дали изобщо ви бива за това, с което сте се захванали или сте просто тарикат, който се възползва от икономическите затруднения на българските работници, и който ще потъне в девета глуха в момента, в който кранчето спре.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*