Масови протести в Централен и Южен Ирак

Изглежда, че пропагандата на Щатите и на Западните страни и илюзиите на религията и национализма вече не работят за хората от Централен и Южен Ирак. Може би е дошло времето да се сложи край на противопоставянето между шиити и сунити. Вече отминаха петнайсет години от свалянето на Саддам Хусеин и тринайсет години от установяването на правителството на шиитско правителство. Провалът на изборния процес, както и на парламентарната система, би трябвало да са показали и на шиитите, и на сунитите, че истинските промени не могат да се случат в рамките на установения политически процес. Вероятно това е основната причина поради която само 38% от избирателите участваха в основните избори през май тази година.

В досегашния период истинските победители бяха политиците, бизнесмените, министрите, главатарите на правителствените отдели и чуждестранните компании. А губещите са обикновените хора, които загубиха всичко – дори малкото, което са имали по време на саддамовия режим. В допълнение, хората страдаха ужасно в ръцете на корупцията, приватизацията, несправедливостта, безработицата, сектантската война, разширяващата се пропаст между бедните и богатите и от липсата на въздух, електричество и чиста вода.

Хората от Централен и Южен Ирак очевидно не искат да продължават с този начин на живот. Вече почти седмица (текстът е от 16 юли – б.пр.) жителите на Басра, град богат на нефт и газ и контролиран от централното правителство и чуждестранните петролни корпорации, се борят срещу властите. Корпорациите са наели 30 000 души и нито един не е от града.

В град Басра, третият по важност град в Ирак след Багдад и Мосул, живеят над 5 милиона души. Те страдат ужасно в ръцете на местните власти и чуждите компании. Нямат нито прилично здравеопазване, нито образование. Според един иракски доклад, 48% от жителите на града са диагностицирани с рак, причинен от обеднения уран (донесен от бомбите на „международната коалиция“, която замени Саддам с „демократична власт“ и наложи контрола на корпорациите си върху страната – б.пр.). Заради всичко това хората в Ирак, особено в южната и централната част, нямат друг избор освен да се борят и с местното, и с централното правителство.

Протестиращите в Басра са окупирали много правителствени сгради и офиси и са замесени в улични боеве с полицията и силите за сигурност. Хората запалиха офиси и централи на политическите партии в града.

След петък, 13 юли, протестите се разпространиха в много други градове, включително Насирия, Майсан, Кадисия, Кербала, Ди Кар, Бабил и Наджаф. В Наджаф, най-свещеният шиитски град в Ирак, протестиращите успяха да окупират и вземат контрола над летището. В Басра те опитват да вземат контрола над петролните полета и рафинериите, за да спрат износа на петрол. В събота следобяд започнаха нови протести в четири предградия на Багдад, много близо до Зелената зона – особено чувствително място в Багдад. Изглежда, че централното правителство вече е наложило нощен час в някои райони на Багдад. Според други слухове е прекъснало главния път между Багдад и Киркук.

Ситуацията е толкова напрегната, че министър-председателят Хайдер ал-Абади съкрати посещението си в Брюксел, за да може да се върне в Басра в събота, където да се срещне с политиците и шефовете на полицията и сигурността в града. Протестиращите се опитаха да окупират залата при срещата, но бяха смазани от полицията и силите за сигурност.

Не знаем точният брой на жертвите, тъй като има различни слухове. Някои потвърждават смъртта на 20 души, повече от 240 ранени и 1000 арестувани. В същото време централното правителство не иска новините да достигнат до други градове. От събота сутринта до понеделник Фейсбук беше блокиран, а в от 6 сутринта в събота до 11 вечерта в неделя нямаше достъп до Интернет.

Не знаем какъв би бил изходът, но засега политическите партии не са успели да установят контрол над протестите. Поне засега няма религиозни искания, призиви, химни и викове „Аллах Акбар“ сред протестиращите.

Обаче ако хората не се организират в не-йерархични независими групи във всяко работно място, улици и квартали и не координират действията си, е трудно да бъде оптимист за ситуация. Съществува и възможността протестиращите да бъдат изправени пред мръсната

политика на правителството и кървавата тактика на държавата, които да ги накарат да се защитят с оръжие. Това може да промени масовата борба от мирни демонстрации и протести към гражданска война. Съвременната история на „Арабската пролет“ показва, че гражданските войни само в полза на онези, които имат власт –  богатите, корпорациите и системата като цяло.

Захер Бахер, Северен Ирак

<< Протестите в Басра, Южен Ирак, продължаватПротестите в Багдад и Южен Ирак продължават >>
Адрес на статията
Етикети: , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*