Геополитически анализ и призив към действие след извънредната среща на 11 революционни организации на Балканите

На 23-25 юли 2018 г. се проведе извънредна евро-средиземноморска среща, свикана от Балканския социалистически център „Кристиян Раковски“ и мрежата RedMed. Целта на срещата бе да се обсъдят и да се предприемат практически действия във връзка с опасната ситуация, предизвикана от световната капиталистическа криза и ескалацията на войната в Близкия изток, Балканите и Европа, белязана от „Дипломатическата касапница“ на петдневното посещение на Тръмп в Европа в средата на Юли. В срещата взеха участие представители на революционни марксистки и комунистически партии, организации, списания и леви бойци от единадесет държави. Представяме ви общата финална резолюция, която участниците приеха на срещата.

 

Финална резолюция – Юли 2018 г.

1. Доктрината на Тръмп „Да направим Америка велика отново“ е декларация на война срещу Европейския съюз, Русия, Китай, Иран и останалата част от света – включително срещу самата Америка.
Това стана ясно, дори и за най-скептично настроените, след последното пътуване на президента на САЩ в Европа на 11-16 юли, 2018 г., което бе подходящо описано като „пет дни на дипломатически касапница „.
С кацането си на летище Брюксел, на 11 юли, за да присъства на срещата на високо равнище на НАТО, Тръмп обяви ескалация на търговската война срещу Китай, като наложи още 200 милиарда в тарифи, добавени към предишните 50 милиарда долара, които вече са наложени или са в ход.
В същото време той обиди Ангела Меркел и Германия, че са „пленници на Русия“
поради немското участие в газопровода „Северен поток II“; след това, той заплаши с оттеглянето на САЩ от целия Атлантически алианс, ако членовете на НАТО не удвоят приносът си във военните разходи.
Посещавайки Великобритания, след срещата на високо равнище на НАТО, Тръмп се намеси в британската правителствена криза, като обиди министър-председателя Тереза ​​Май за плана си за „мек Брексит“, хвалейки като „отличен бъдещ премиер“ нейния опонент Борис Джонсън, който току-що бе подал оставка като министър на външните работи в знак на протест по въпроса за Брекзит.
Той започна да изнудва Мей, като заяви, че търговско споразумение между САЩ и Великобритания зависи от провеждането на твърд Брексит (твърдение, от което, както често му се случва, той по-късно оттегли.) Освен това, Тръмп атакува първия мюсюлмански кмет на Лондон от пакистански произход и започна крайно дясна ксенофобска и расистка офанзива срещу имиграцията в Европа, обвинявайки я за възхода на престъпността!
Преди да напусне Великобритания за да се срещне с Путин в Хелзинки, в интервю пред CBS, Тръмп заяви, че „Европейският съюз е враг“ за САЩ, както и Русия, Китай и Иран!
Последно, но не по важност, бе неговото изпълнение на пресконференцията след срещата на четири очи с Владимир Путин в Хелзинки на 16 юли, която той използва за да атакува разследванията на разузнавателните служби на САЩ, както и всички свои опоненти у дома, което провокираха хаос и засили кризата на режима в самата държава …

2. Доналд Тръмп не е само изолиран случай на луд, „плутократично-популистки“, буржоазен политик. Той е симптом на една изкуфяла капиталистическа система в състояние на разпад в Съединените щати и по света. Той е просто най-яркия пример за лудостта, която е обхванала империалистическите страни, които търсят решението на неразрешимите противоречия на капитала на световната сцена чрез агресивното ограничаване на националната сфера въз основа на търсенето на господство на световния пазар за въпросните държави. Крайно-десните движения, които се надигат навсякъде из западните нации, по-специално във Франция, Германия, Холандия, Австрия, Италия, Дания и т.н., изразяват едно и също желание да се даде предимство на „техния“ национален капитал пред този на техните доскорошни „съюзници“ и „партньори“, а не като общо решение за капиталистическия свят в неговата цялост. „Америка на първо място“ на Тръмп се превръща в „Италия на първо място“ на Салвини. САЩ представлява най-високата точка на историческото развитие на световния капитализъм, а сега те стават и най-точния изразител на думата „криза“. Социалният ландшафт се превръща в кошмар – огромни неравенства между 1% богати и всички останали, стагнация на доходите на работниците продължаваща вече 40 години, все по-несигурна работа, дългове, липса на обществена здравна система. За пръв път от индустриалната революция насам, една напреднала капиталистическа държава, всъщност най-напредналата и мощна капиталистическа страна, показва през 2016 г. спад в средната продължителност на живота.
От издигането си до световен хегемон, САЩ не могат да постигнат вътрешно равновесие, без да контролират противоречията на световната капиталистическа икономика и политика. Експлозията на всички глобализирани капиталистически противоречия, проявили се в неразрешената световна икономическа криза след 2007 г., имаше отправна точка и център в Америка. През последното десетилетие САЩ се превърна в тази движеща сила, която брутално разрушава целия международен световен ред, създавайки изостряне на всички международни съперничества и социални конфликти между страните и вътре във всяка страна.
Капиталистическата глобализация, наречена „краят на историята“ след разпадането на Съветския съюз, достигна своите исторически граници, натикана в задънена улица, от която не може да излезе, без да бъде разрушена самата капиталистическа система. Отбранителната тенденция за връщане към затворените граници на държавата-нация е безполезна в днешните условия на глобално взаимосвързани социално-икономически и политически живот, в много по-голяма степен, отколкото през 30-те години. Опасния възход на национализма и протекционизма, отравянето на социалния икономически живот и политика, чрез подхранване на ксенофобията, расизма и фашизма, задълбочават кризата, в пълната си неспособност да предоставят решения. Социализирането на производството в световен мащаб достига до такава степен, че неуспехът на системата да се справи с тази социализация води до по-нататъшен разпад.
Европейският съюз и Еврозоната влязоха в необратим процес на разпад проявен в несъстоятелността на европейската банкова система, фалита на Гърция, Брекзит, сега Италия на Салвини, провала на предложенията на Макрон за реформа на повредената германско-френска ос, парализата на слабата немска управляваща коалиция, сблъсъка между Северна и Южна Европа, между Централна и Източна Европа и западноевропейските държави и т.н.. Тръмпската Америка свали до минимум трансокеанското партньорство (ТТП), заплаши Канада и Мексико с разпад на НАФТА, ускори разпадането на ЕС, а дори и съществуването на НАТО вече е поставяно под въпрос. Старият империализъм, наложен от споразумението „Сайкс-Пико“ по време на Първата световна война в Близкия изток, отдавна се разпадна, като империалистическите войни и войните чрез проксита, унищожиха Ирак, Либия, Йемен и Сирия, унищожавайки Арабските революции от 2011 г.

3. Ескалиращата международна търговска война между Америка, Европа, Русия и Китай задълбочава империалистическия стремеж към военно разрешение на конфликтите навсякъде по света. От военния вулкан на Близкия изток до Балканите и източната граница на Европа в Украйна, от Кавказ и Централна Азия до Южнокитайско море и Корея, империализмът вече е в пряка или непряка конфронтация с Русия и Китай в опит де да бъдат раздробени, реколонизирани, и абсорбирани в световния капитализъм. Работническата класа и народните движения не могат да бъдат неутрални в тази конфронтация, която заплашва човечеството и всяко живо същество на Земята със световна война и ядрен апокалипсис: ние обявяваме война на империалистическата война за реколонизация на Русия и Китай, без да поддържаме или култивираме илюзии за консервативния ревизионизъм на управляващите елити в Кремъл и Пекин.

Призоваваме за експроприация на олигарсите, които са петата колона на глобалния капитал!

Цялата власт на автентичните работнически съвети!

За подновяване на революцията и нов Октомври в руските и китайските земи!


4. Четвъртата евро-средиземноморска конференция през май 2017 г. наблегна на последиците от първото пътуване на „Тръмп“ извън САЩ в Саудитска Арабия и Израел: формирането на проимпериалистическа военна ос между Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и Судан, насочена срещу Иран и неговите съюзници в региона, преди всичко Хизбула в Ливан и сирийския режим на Башар ал Асад. Неизбежно първата цел и жертва на този съюз бе палестинският народ, неговото право на национално самоопределение, включително правото на завръщане на всички палестински бежанци.
Една година по-късно тази прогноза е потвърдена и империалистическата агресия е в разгара си, което наложи свикването на тази извънредна евро-средиземноморска среща в края на юли 2018 г. Съществените стъпки на ескалацията на империалистическата агресия са: решението на Тръмп да разруши ядрената сделка с Иран; провокацията с прехвърлянето на Посолството на САЩ в Йерусалим в навечерието на годишнината от Накба през 1948 г .; клането срещу невъоръженото шествие на палестинския народ в Газа от страна на ционистите IDF; гласуваният расистки Основен закон на ционистката държава определящ я за „национална родина САМО на еврейския народ“, унищожавайки и без това ограничените права на палестинските арабски граждани, легализирайки сегрегацията по етническа и религиозна принадлежност и ограничавайки дори демократичните свободи на израелците евреи.
В центъра на тази контрареволюционна стратегия за налагане на нов империалистически ред в региона, за да замени разрушеното старо споразумение от „Сикс-Пико“, идва скандалният „план на Кашнър“, който бе похвално възхваляван от свекъра му Тръмп като „Голямата сделка на Века „. Зад тандема Тръмп-Нетаняху, Кашнър, принцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и князът Мохамед бин Зайед от Обединените арабски емирства с подкрепата на египетския диктатор ал Сиси искат буквално да подкупят палестинските буржоазни власти да изоставят всякакви претенции за национална независимост в замяна на инфраструктурни инвестиции в Западния бряг и дори в Газа, нови работни места за бедното население и пари за местните власти в Кислинг, финансирани от монархиите в Персийския залив.

5. Погребвайки палестинския въпрос, те се надяват да отворят пътя си за да атакуват това, което смятат за основна опасност – Иран. Основният въпрос не са ядрените програми и ракетните програми. Както публично подчертават Помпео и Болтън, това, което наистина разделя САЩ от Иран, е иранската революция от 1979 г. По тази причина САЩ обвиняват Иран като източник на всеки революционен антиимпериалистически възход в региона и подкрепят с всякакви средства геноцидната война на Саудитска Арабия и ОАЕ в Йемен.
За да реализират плановете си, те се нуждаят от сътрудничеството на режима на Путин, за да бъдат изведени от Сирия иранските военни сили и ливанската Хизбула – единствената военна сила в Близкия изток, която разгроми Израелската армия през 2006 г. Обещаната сделка ще бъде приемането от Израел на продължаването на управлението на Башар ал Асад в Дамаск въз основа на споразумението от 1974 г. за разделяне на силите в района на Голан, подписано от баща му Хефез ал Асад, и преди всичко споразумение между САЩ и Русия относно Украйна и край на западните санкции срещу Русия. Неотдавнашните посещения на Нетаняху и Али Акбар Велаати в Москва в навечерието на срещата в Хелзинки на 16 юли са пряко свързани с тези наболели проблеми.


6. Израелзко-саудитската война срещу Иран далеч не е лесна задача за агресорите. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, с мощните си военни сили и високи военни технологии, за които харчат милиарди долари, не могат вече повече от три години да разбият бунтовниците „Хути“ в опустошения Йемен – най-бедната страна в региона. Иран е огромна държава, белязана от своята народна, непълна и изкривена революция срещу Шаха, и нейният народ, въпреки всички социални страдания от санкциите и оплакванията от теократичния режим в Техеран, въобще не е готов да се поддаде на империализма. Засега сблъсъкът на Израел с ирански сили се води на териоториите на Сирия. Никакви преговори и взаимни отстъпки с империализма не могат да доведат до траен мир в Сирия и Близкия изток или в дългосрочен план да предотвратят дори военна агресия срещу самата Русия.


Най-голямата бариера, с която се сблъскват войнолюбците, са бедните народни маси, работниците, и преди всичко по-младото поколение на потиснатите. В неотдавнашен доклад МВФ предупреди, че социалните причини за революционната „арабска пролет“ от 2011 г., свързани с безработицата сред младите хора, въпреки временното затихване, империалистическата агресия, гражданските войни и военните преврати, все още са налице и скоро могат да бъдат разпалени с нова сила от задълбочаването на световната криза.
Доказателствата вече са тук в лицето на непрестанните бунтове през 2018 г. на безработни младежи, на работниците и социално слабите, които се бунтуват срещу бедността и строгите икономии в Близкия изток и Северна Африка, в Тунис, Мароко, Иран, Йордания, Ирак …
Дори в Израел хиляди евреи са се мобилизирали срещу новия закон за апартейдската държави.
Също и в Газа, в челните редици на големите шествия и протести през изминалата година видяхме новото поколение палестински бойци, момчета и момичета, които пресичат в голяма степен традиционните палестински политически организации – светски и ислямистки, понякога дори в контакт с израелски активисти за мир от другата страна на оградата.
Те са надеждата за бъдещето. За да спечелят, те се нуждаят от стратегия, организация, перспектива и програма, наистина революционно лидерство, което да замени стария буржоазен елит, който е капитулирал към ционизъм, империализъм, както и арабските реакционни монарси и диктатори.
Необходим е международен боен фронт в целия регион и извън него, който да укрепи и да обедини надигащите се революционни сили, в политическа независимост от местните буржоазни елити и империализма, в борба с солидарност с палестинските, арабските, иранските, кюрдските и всички подтиснати народи.

Империалистите вън от Сирия, Йемен, от целия Близък изток!

Долу ционизма, пълна подкрепа за националните права на палестинския народ, включително правото му на връщане, за свободна, светска, социалистическа Палестина, обединена в Социалистическа федерация на свободните народи в Близкия изток!

7. Откриването на огромни газови находища в Източното Средиземноморие и новите пътища за пренос на енергия към Балканите и Европа вече станаха опасна ябълка на раздора и фокус на конфликт между конкурентни мултинационални компании, антагонистични империалистически интереси и конкурентни регионални сили. Заплахата от разширяване на войната от вулкана в Близкия изток до Балканите и Европа е непосредствена. Напрежението и войнствената риторика между Гърция, Кипър и Турция се увеличават.
Турция на Ердоган, която вече участва във военни операции срещу кюрдския народ в Сирия и Ирак, поставя под съмнение Договора от Лозана от 1923 г. и подхранва нео-отомански илюзии в региона. Засилването на политическата криза след опита за преврат от 2016 г. срещу Ердоган, търканията със САЩ, ЕС и НАТО и влиянието на влошаващата се световна капиталистическа криза върху свръхзадлъжнялата турска икономика и лирата засилват регионалните съперничества с Гърция за Кипър и Егейско море.
От другата страна, в икономически фалиралата и социално опустошена Гърция, части от управляващата класа и псевдо-лявото правителство на Сириза в коалиция с националическата формация „Независими гърци“ се опитват да намерят изход, като се присъединят към агресивните планове на империалистите от САЩ и НАТО в региона. Правителството на Ципрас вече участва в съюз с Израел на Нетаняху, Кипър на десничара Анастасияс и египетската диктатура на ал Сиси, за да участва в подялбата на печалбите от новите газови находища, като в същото време редовно участват в съвместни военни операции и упражнения в региона. Амбицията на гръцката буржоазия и нейното псевдо-ляво правителство е да превърне Гърция в регионален хегемон – „Израел на Балканите“. Това е лудост на управляващите, кошмар за самия гръцки народ и рецепта за историческо бедствие. Евентуална военна конфронтация между Гърция и Турция ще бъде напълно реакционна война от двете страни и катастрофа както за гръцкия, така и за турския народ, които вече са жертви на опустошителните последици от капиталистическата криза.
От двете страни на Егейско море, гръцките и турските работници трябва да се обединят и да се борят чрез масови мобилизации, международна солидарност и революционни средства за спиране на реакционния стремеж към война. Ако се случи това престъпление, и двата народа трябва да превърнат реакционната война на управляващите елити в социална революция на експлоатираните и потиснатите срещу всички потисници.

Основният враг, управляващата капиталистическа класа, е вътре в нашите държави и тя трябва да бъде свалена. Нашето общо бъдеще зависи от войнствения интернационализъм и международния социализъм!

 Във връзка с окупирания и разделен Кипър, всички империалистически планове и машинации, продиктувани от ООН, които поддържат в една или друга форма разделянето на острова и присъствието на империалистически бази и чужди войски (турски, гръцки, ООН, британци) да бъдат отхвърлени.

За обединен социалистически Кипър на работниците – кипърските гърци, кипърските турци и бедните селяни!


8. Желаното сътрудничество на гръцкото правителство с инициативата на НАТО, подкрепена от ЕС, за споразумение между Атина и Скопие за 27-годишния спор относно името на Република Македония, за прекратяване на гръцкото вето и присъединяването към империалистическия съюз, доведе до споразумението Заев-Ципрас от 17 юни 2018 г.
Това споразумение, насърчавано от САЩ, НАТО и ЕС, отново наля масло в огъня на гръцкия и балкански национализъм, експлоатиран от фашистите, десницата, военните и църквата. Антиимпериалистическите и анти-капиталистическите сили, без да спират да се борят срещу тези реакционни сили, без никаква отстъпка пред национализма, десните или „псевдо-левицата“, трябва да отхвърлят споразумението между ЕС-НАТО и Заев-Ципрас.
То няма да донесе мир, а война. НАТО, агресорът, който унищожи с варварска военна агресия Югославия, която бе бъде заменена от архипелаг от импотентни протекторати, включително бившата югославска социалистическа република Македония, може само да донесе нови бедствия. Натискът на НАТО да се реши така наречения „спор за името“ е предизвикан от необходимостта от създаване на военна база в Македония, за да завърши обкръжението на Русия. С влизането на Македония в НАТО долината на река Вардар може да се използва за лесно и бързо прехвърляне на войски от пристанище Пирея във вътрешността на Балканите. Споразумението няма да донесе братство сред народите, а братоубийствен конфликт и националистическа лудост – както вече можем да видим чрез шовинистичните мобилизации, водени от най-контрареволюционните сили в Гърция и Македония. То не може да донесе свобода на народите, а ще даде повече власт на враговете на свободата и фашистите.


 Ние сме против
влизането на Република Македония в НАТО и ЕС, като в същото време защитаваме свободата и правото на национално самоопределение на македонския народ да назове страната си по свой избор. Никоя друга нация или държава, включително Гърция, няма право да налага името на друга нация!

Ние защитаваме свободата и равенството на всички балкански народи, на всички потиснати етнически и религиозни малцинства на полуострова, включително на македонското етническо малцинство в Гърция. Трябва отново да издигнем лозунга на антифашистката социалистическа революция в Югославия, Албания и Гърция по време на нацистката окупация на Балканите: Смърт на фашизма! Свобода на хората!
Освен това нашата борба трябва да бъде срещу господството на Великите сили и срещу местните шовинистични управляващи класи, в съзвучие с мечтата на комунистическия революционер Бедреддин от 15 век за обединяването на балканските народи въпреки расата и религията, в съзвучие със стратегическата цел на Ригас, а след това и на Кристиян Раковски и на всички революционери на Балканите: за социалистическа федерация на свободните балкански народи!


9. Гео-стратегическото значение на Балканите не може да бъде подценявано, тъй като те портата на Европа към Близкия изток и подземното царство на Русия, на кръстопът между всички международни противоречия и конфликти. В историята балканите многократно са ставали бойно поле на войни, национални и международни. Сега те са област на нова военна подготовка и опасното навлизане в Европа на множество бежанци / мигранти, жертви на империалистическите войни и опустошението в Близкия изток, Централна Азия и Африка.
Истинските виновници за трагедията, западните империалистически разбойници и агресори, построиха „Крепостта Европа“, за да попречат на жертвите си да намерят убежище от сигурна смърт.
Река Еврос, Егейско море и Средиземно море се преврнаха в гробище за хиляди невинни мъже, жени, деца и стари хора.
ЕС затвори така наречения път на Западните Балкани през 2016 г., подписа невероятната сделка с Турция на Ердоган и създаде архипелаг на „горещите точки“ на концентрационни лагери за заловените в Гърция и другаде, поставяйки ги в най-нечовешки условия. Континент от 511 милиона души не може да поеме един милион бежанци от Сирия, докато в същото време миниатюрната държава Ливан с население по-малко от 5 милиона, прие 1 милион бежанци, а Йордания – 3 милиона бежанци…
Антиимигрантската истерия не само в Централна и Източна Европа, но и в Австрия, Германия, Франция, Великобритания, Италия и т.н. променя политическата карта в Европа, задвижвайки възхода на крайно десните и фашистки сили, издигайки ги на водещи позиции в правителствата или опозицията. Фалшивият термин „популизъм“ се използва удобно от управляващата класа, за да покрие истинската социално-политическа природа на явлението и неговите материални корени.
В крайна сметка, именно процесът на разпадане на ЕС, произвеждан от световната капиталистическа криза, и влошаването на капиталистическата глобализация, са тези, които водят до възникването на икономическия и политическия национализъм, центробежните сили, държавния авторитаризъм и печелившото производство на изкупителни жертви в лицето на бежанците, всички малцинства и най-слабите слоеве на обществото.
Сега, след избирането на най-ксенофобското правителство в Италия, пътят през централната част на Средиземно море също бе затворен. През юни 2018 г. ЕС не успя да реформира позорния Дъблински договор и само реши да създаде за бежанците ужасяващите „лагери за релокация“ извън ЕС, главно сред пазарите за роби и воюващите главатари в опустошената Либия.
Това несъмнено е окончателно доказателство за напредъка в разпадането на цивилизацията в Европа – подобно на престъплението с отделянето на мексикански и други латиноамерикански деца от техните майки от варварския режим на Тръмп.
Антиимигрантската отрова, за съжаление, нахлува и в редиците на левицата, която в своите парламентарни реформистки форми се оказа неспособна да отблъсне опасността и в някои случаи допринася за възхода на национализма, ксенофобията и расизма.
Работническата класа не може да бъде еманципирана без да действа като универсална класа: за да се освободи, тя трябва да освободи всички потиснати групи в обществото. Бежанците / мигрантите не са „конкуренти“, а жертви на един и същ пазар на труда, управляван от капитала. Капиталът е този, който унищожава работните места, заплатите, пенсиите и всички социални права на работниците, а не неговите жертви – бежанците. Империализмът на европейските сили и Съединените щати създадоха на първо място материалните условия на крайното неравенство между народите на империалистическите страни и нещастните хора от третия свят. Работниците и народните движения в Европа трябва да се борят в солидарност с бежанците не само за равни права, но преди всичко за отворени граници, премахване на всички антимигрантски политики на ЕС, премахване на „горещите точки“ и концентрационните лагери и за създаване на групи за самозащита срещу фашистките банди, атакуващи бежанците и мигрантите. Съдбата на бежанците е сивмол на съдбата на всички експлоатирани и потиснати, изправени пред заплахата да бъдат погребани под развалините на провала на европейския проект на европейската буржоазия.


 
Пътят към наистина хуманно бъдеще и цивилизация трябва да бъде открит чрез обща интернационална борба за социалистическо обединение на Европа от Лисабон до Владивосток!

10. Народните бунтове през последните десетилетия в Европа, движението „Окупирай“ в САЩ и арабските революции в Близкия Изток и Северна Африка са само прелюдия. След период на отстъпление, виждаме нов възход на масите изразен в бунтовете през 2018 г. в Тунис, Иран, Йордания и Ирак, като световната капиталистическа криза навлиза в нова фаза на конвулсии.
Глобалната системна криза подтиква едновременно към война, както и към революция. Стратегическата задача пред международното работническо движение е да преодолее ограниченията на спонтанността на предишния период и да се въоръжи с необходимата стратегия и програма, т.е. съзнателно революционно лидерство.
В днешните условия на най-дълбока международна взаимосвързаност и глобализирана капиталистическа криза, когато предишният световен ред, създаден след края на Втората световна война, се разпада, ние се нуждаем повече от всякога от революционен Интернационал, който да организира и да доведе до победа световните революционни борби на работниците и на всички потиснати като ги поведе към универсалната човешка еманципация – комунизма.

Срещу империализма и войната!

За международна социалистическа революция!

Към революционен интернационал!


Еритрея, 25 юли 2018 г.
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*