Учители разказват за общата учителска стачка, която в момента разтърсва Полша

От 18 дни, повече от 300 000 учители в Полша започнаха безсрочна национална стачка, като закриха училищата в цялата страна, за да се противопоставят на съкращаването на финансирането за образованието и намаляването на заплатите на учителите до прага на бедността.

Стачката е най-голямата в Полша от десетилетия насам и първата национална учителска стачка за последните 25 години. Тя е част от борбата на работническата класа в Европа и в международен план през изминалата година, наред със стачките на учители в САЩ, Аржентина, Португалия, Алжир, Мароко, Индия и Франция.

Правителството, водено от крайно дясната Партия на Справедливостта в Полша, отказва да отговори на искането на учителите за повишаване на заплатите с 30%. Правителството се страхува, че подобно увеличение би насърчило стачни действия от страна на други работници, в контекста на бързо увеличаващите се социално неравенство и бедност в продължение на три десетилетия след възстановяването на капитализма през 1989 г. „Това вече не е обикновена стачка, а бунт“ – предупреди вчера водещия либералния вестник Wyborcza.

При тези условия казионните профсъюзи отчаяно работят, за да прекратят стачката, без да се съобразяват с изискванията на учителите. Вчера Адам Зигмунт, президент на Съюза на полските учители (ZNP) в Западнопомеранския регион, призова за прекратяване на стачката в името на това да се позволи на учениците да завършат изпитите си. Зигмунт използва същия клеветнически аргумент, използван от управляващите, църквата и медиите: че тези, които вредят на учениците са стачкуващите учители, а не управляващите, които намаляват финансирането на образованието в продължение на десетилетия.

„Ние не искаме да бъдем тези, които ще попречат на учениците да вземат своята бакалавърска степен“, заяви Зигмунт. „Ето защо аз ви моля в комюнике изпратено до всички синдикални клонове да прекратите стачката до завършването на семестъра“. Той твърди, че това е само неговото „лично мнение“, а не гледната точка на цялото синдикално ръководство.

Докато синдикатите работят, за да продадат стачката, учителите, изразяват своята решимост да се борят за себе си и за учениците. „Винаги ни се казва, че учителите не трябва да стачкуват“, казва Аня, учител с 21-годишен опит в Кнуров, индустриален град в района на Горна Силезия. „Ние непрекъснато сме атакувани от политиците“ и „дори от някои свещеници по време на църковна служба, които проповядват, че сме мързеливи и трябва да спрем да стачкуваме“.

Тя добави: „В продължение на 17 дни не е имало учебни часове, защото нашето правителство не само не прави нищо, за да ни помогне, но вместо това се опитва да обърне обществото срещу нас. Заместник-министърът на правосъдието сравни учителите с Вермахта и нахлуването на нацистката армия в Полша през 1939 г.. Други ни наричат „терористи“, защото сме били държали учениците, като заложници.

Аня описва условията на труд и заплатите, обричащи учителите на бедност: „Завършила съм бакалавърска и след това магистърска степен и след това изучавах специална педагогика, която ми дава квалификация да преподавам на деца с проблеми със слуха. Владея два чужди езика и съм минала безброй много други курсове, най-вече за моя сметка. Печеля около 700 евро на месец. „

„Същото е и за съпруга ми. Той работи на две работи само за да получим нормален живот“ – каза тя. „Той намери второ училище, където работи два дни в седмицата по три часа на ден. Това е 14-километрово пътуване и в двете посоки само за да стигне до там, „и в крайна сметка“ той ще получи 200 евро на месец. „Преди това той взимаше втора работа на строителни обекти и доставяше пици.“

„Всеки ден сме унижавани. Стачката, която в момента се провежда в полските училища, е борба за достойнството на учителската професия и за бъдещето на образованието,“ – разказва Агата, учителка с над 20 години стаж в Краков. „Работя допълнително в моето училище, защото няма учители, които искат да работят там. Имам втора работа да давам допълнителни уроци няколко пъти седмично. В нашите класни стаи имаме само най-необходимите неща. Аз правя всички тестове, работни карти, хартиени помощни средства у дома. Работя на домашния си компютър, принтер и купувам мастило за принтера; Аз изрязвам и ламинирам самите листове. Много от учителите печелят допълнително пари, като работят на втора работа по сергиите по време на празници.“

Дорота, която също е учителка с повече от 20 години стаж, разказва, че е видяла какво се случва в училищата в Съединените щати: “ по мое мнение се движим в същата посока. Учителите в Полша често са принудени да работят на две места или да дават частни уроци след работа. Системата е толкова болна, че учениците, които или не могат да наваксат, или са амбициозни, плащат допълнителни пари за уроци след училище.“

Джоана, която преподава от 15 години, казва, че знае за мащабните учителски стачки в САЩ през миналата година и смята, че полските учители, трябва да се свържат с учителите от други страни на интернационално ниво: „Всяка сграда е толкова силна и неразрушима, колкото отделните й елементи. В единството ние имаме сила и трябва да се подкрепяме взаимно ” –  казва тя.

„Когато започнах работа, учителската професия беше уважавана“ – казва тя. – „Сега не е така. За мен е много трудно да стачкувам. Избрах тази професия от страст. Но претоварената програма е невъзможна. Работя всяка вечер, когато се прибера вкъщи до 11ч. За щастие, съпругът ми не е учител, но се чувствам много зле от факта, че цялата издръжка на нашето семейство пада предимно върху неговите плещи“, казва тя.

Тя разказа и за противопоставянето на политиката на строги икономии и неолиберални реформи, извършвана от няколко последователни правителства, включително правителството на Закона и Правосъдието и Гражданската платформа. „В Полша вече няма доктори и медицински сестри. Средната възраст е такава, че скоро няма кой да ни лекува. Политиците не ги е грижа, защото децата им  ходят в частни училища, а те се лекуват в частни болници. Междувременно милиарди долари се харчат за военни разходи.  Въоръжаването на военните ме плаши“ – казва тя.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*