- Без Лого - http://bezlogo.com -

Или революция на хората или никаква революция

[1]Преди да продължим нататък, трябва да подчертая, че революцията за мен е социална трансформация към не йерархично и безкласово общество, социализъм. И тази статия е тясно свързана към предходни мои статии, специално: “Движението на хората отчаяно се нуждае от солидарност на работническата класа” – оригинал [2] и “Революционна ли е работническата класа?” – оригинал [3], превод. [4]

Моето разбиране, опит и наблюдения, като анархист, ми казват че революцията трябва да бъде дело на хората, а не на работническата класа. Ако вземем предвид, че анархизмът е практически метод за анализ на ситуациите чрез факти и реалности а не чрез текстове, за мен би било странно да вярвам, че революцията трябва да бъде дълг на работническата класа, и да гледам на тази класа като на основна движеща сила за промяна на общественият строй към социализъм.

Още повече, от своето появяване, класовата система и йерархичните общества, появили се след комуналното такова, направиха нуждата от революция още по наложителна. Това е причината за бунтове и революции по света оттогава насам. През определен период тези бунтове и революции в Европа и САЩ зачестяват в петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото столетие, когато хората се организират чрез техни собствени събрания използващи пряка демокрация.

Това повдига фундаментални въпроси за всички нас. Защо човешките същества трябва да чакат капитализма или, която и да е друга класова система да бъде създадено преди да започне да вярва в революцията? Защо бъдещето на революцията трябва да бъде свързано с работническата класа?

В реалният живот ние виждаме нарастването на силата на капитализма, с помощта на тъмните му сили и напредналите технологии, докато работническата класа отслабва до степен на парализа. Всъщност работническата класа се е адаптирала много добре към капитализма и се е превърнала в орган от тялото на буржоазното общество.

Не бива да живеем в миналото, ако искаме да се борим срещу системата, в която живеем в момента. Ние трябва да променим тактиката си и методите ако традиционните методи на борба са вече неефективни или дори неработещи.

Дефиницията на работническа класа в момента е много различна от тази преди сто или двеста години.

Трябва също да отбележим че развиващите се технологии и в крайна сметка появата на роботи ще доведат до изчезването на работническата класа. За няколко десетилетия роботите ще заменят много работници. Така че тези от нас които вярват, че работническата класа може да ни освободи, би трябвало да започнат да вярват че роботите ще направят това вместо нас, и слогана “работници обединявайте се” ще бъде променен на “роботи обединявайте се”.

Реалният живот не само ни показа, но на практика и доказва че работникът е не по революционен от студента, безработният, пенсионера, фермера, селянина, артиста, магазинера, само-наетият или дребният бизнесмен. Също така забелязваме, че капитализмът не е остарял и не е в криза. На практика капитализмът е много млад и може да има още много години пред себе си, ако не се организираме за ефективна борба срещу него.

Заедно с промяната на дефиницията за работническа класа се е променил и самият капитализъм. Глобализацията има огромно влияние за промяната на количеството и качеството на работническата класа, както беше обяснено в една от препратките по-горе, донесе изменения в самия капитализъм. Тя придвижи капитализма напред, а работническата класа назад.

Едно от въздействията  на глобализацията, над всички класи в обществото, е че премахна обединението между тях и в частност и между работническите класа. Това е една от основните причини да не виждаме генерални стачки, дори в сектори където работниците са тясно свързани помежду си. Въпреки това, докато глобализацията е унищожила солидарността вътре е работническата класа и между класите, тя създаде солидарността в прослойка съставена от различни класи. Създадени бяха сходни условия за цяла прослойка, съставена от представители на  работническата класа, селяни, дребната буржоазия и средната класа. Това се превърна в обща позиция за техните борби. Прослойката се превърна в движещата сила зад революцията. Докато всяка част от прослойката принадлежи към различна класа в обществото тя обединяват огромното мнозинство от хората, така техните действия и искания изразяват исканията на обществото като цяло.

В наши дни накъдето и да погледнем виждаме, че революционните движения са на практика народни движения. Те никак не могат да бъдат класифицирани като работнически. Например, движенията в страните от “Арабска Пролет”, тези на хората в Ирак и Иран, някой страни от Латинска Америка и протестни движения в Източна и Западна Европа, “Жълтите Жилетки” във Франция или “Extinction Rebellion” в обединеното кралство.

За хората днес, борбите с конкретни проблеми са се превърнали във важна тема.  Те набират популярност сред населението, било то проблемите с климата, бежанците, мигрантите, липсата на жилища, расизма, общественото здравеопазване, образованието, феминизма и др.. Представители на почти всички части на обществото независимо от класа, прослойка, религия или етнос се обединяват за общи действия срещу държавата и системата.

За нас трябва да е ясно, че борбите в подкрепа на единични каузи са насочени срещу системата и държавата. Понеже причините за възникването на тези каузи се коренят в системата и целите не могат да бъдат постигнати напълно докато тя продължава да съществува. Аз също така вярвам, че не можем да оставим решаването на тези проблеми на работническата класа, когато тя е безпомощна да защити сама себе си.

Революцията е икономическо, социално,политическо, образователно и културно събитие. Тя трябва да се зароди от основата на обществото не във фабриките или други работни места. Трябва да бъде движение подкрепено от масите, не само от работниците. Трябва да разглежда всички проблеми на обществото, не само конфликта между работниците и управата на фабриките. Тя ще бъде бунт на човечеството, не бунт само на работническата класа.

Ако трябва работническата класа да е движещата сила за революцията, то това означава тя да ни води. А ако една класа трябва да води останалите това ще създаде разделение между лидерите на  работническата класа и водените тоест „нас“. На практика това представлява йерархична структура.

Така че, социалистическо общество не може да бъде постигнато само от работническата класа, защото тя е малцинство. Те не бива да имат власт над останалите от нас. Ако съществува власт, то йерархичната система и класовото общество ще продължат да съществуват.

1 Comment (Open | Close)

1 Comment To "Или революция на хората или никаква революция"

#1 Comment By Златко Златков On 20 май 2019 @ 11:12

Съгласен съм със статията на Захер. Това е анархистки поглед от бъдещето. В миналото вече споменах в малка статия за ФАБ, че е време да се реформираме като анархисти, ако искаме да оцелеем като движение и да спечелим в идващата Социална революция. Технологичните и научните постижения на глобалното общество ни изолираха и промениха отношенията ни с обществото. Направиха непрактично да се борим и съществуваме като революционна организация. Като анархисти, ние трябва не да изоставим нашите основни приципи и идеи от времената на Бакунин и Кропоткин, но да ги направим практични и живи – като се учим да работим заедно с всички революционно борби за свобода, с новата наука и технологии. Само тогава ще имаме бъдеще и ще спечелим в борбата за Социална революция.

Златко Златков
Нова Зеландия