Наръчник на работника-синдикалист

Ние, като работници имаме различни интереси от работодателите ни – те искат да работим повече, по възможност за по-малко пари, докато ние обратно – искаме да получаваме повече и да имаме повече време, което да прекарваме с нашите приятели и близки. В капиталистическата система, работодателят има силата да налага своите интереси над индивидуалния работник – затова често се сблъскваме с многобройни проблеми на работното място – несправедливи уволнения, глоби, незаплатен извънреден труд, лошо отношение и най-различни дребни и едри измами от страна на работодателя, които ни ощетяват и които често минават безнаказано за него. Най-добрия начин да им се противопоставим, разбира се, е да се организираме заедно с нашите колеги и да отстояваме интересите си колективно. Но дори на тези работни места, където по една или друга причина не можем да се организираме в синдикат, ние все пак можем да се държим като синдикалисти и да работим с достойнство. Ето няколко основни правила, които работника – синдикалист трябва да следва независимо от неговата месторабота.

1. Не вярвай на шефа. Работодателят не е наш приятел, макар че много от тях обичат да ни се представят за такива. Обичайна тактика на работодателите в по-малките фирми е да ни пробутват приказки от рода на “ние сме като едно семейство”. В по-големите фирми пък е впрегната цяла пропагандна машина, включваща обучения, семинари и “мийтинги” посветени на създаването на чувство за принадлежност към корпорацията и интернализация на корпоративната дисциплина от работниците. И двете тактики целят да подведат работника да асоциира своя интерес с този на компанията. Да се почувства “част от нещо по-голямо” и съответно да заработи по-усърдно в интерес на шефовете, като си затваря очите за несправедливости, като ниско заплащане, незаплатен извънреден труд, липса на достатъчно почивки и т.н.

2. Не подписвай. Често шефовете ни идват при нас и ни се примолват да подпишем нещо “дребно”, което е чисто “формалност”. Някои работници се предоверяваме на работодателя и подписваме всичко, което той ни предостави. Работодателите се възползват от нашето доверие и ни пробутват да подписваме документи в наша вреда, например анекс към договора, с който ни се добавя нов изпитателен срок. Работници, подписали тази “формалност” с изненада откриват след няколко дни, че са уволнени и нямат право на полагащите им се обезщетения. Така че, независимо дали имате доверие на вашия работодател, независимо дали сте дългогодишен служител във фирмата и смятате, че “на мен няма да ми направят такъв номер” – винаги проверявайте това, което подписвате.

3. Не се поддавай на заплахи. Работодателите обичат да ни плашат с дисциплинарно уволнение. Много от тях си вярват, че са всесилни и ние изхвърчаме от фирмата с едно щракване на техните пръсти. Действителността е доста по-различна. Дисциплинарното уволнение е една от най-строго регламентираните процедури в трудовия кодекс, която оставя много малко място за своеволията на шефа. Той не може просто да ни уволни, защото така е решил. Длъжен е да се обоснове на дълго и широко, а закона предвижда дисциплинарно уволнение само при изключително тежки нарушения на трудовия процес, като например организиране на хазартни игри на работното място или отсъствие 3 поредни дни без предупреждение. Повечето работодатели използват заплахата от дисциплинарно уволнение, но не прибягват до него, защото то много лесно може да бъде обжалвано от работника и той в почти всички случаи бива възстановен на работа, а работодателя дължи голямо обезщетение. Така че, ако работодателя ви плаши с уволнение, бъдете сигурни че той или блъфира, или няма представа за какво говори.

4. Изисквай да те осигуряват в пълен размер. Всички знаем, че в България укриването на осигуровки е масова практика на работодателите. За съжаление, често това се случва със съгласието на самите работниците. Когато започваме работа и обсъждаме условията, работодателя заговорнически се усмихва и започва да ни обяснява как може да ни дава съответната заплата, за която сме се договорили само при условие, че в договорът ни запише по-ниска или направо минималната, за да укрие осигуровки. Обичайното обяснение е “вместо да ги давам на държавата, предпочитам да ти ги дам на тебе”. Често работодателите се опитват да ни представят тази измама като че едвали не ни правят услуга. Това е пълна лъжа. От укриването на осигуровки печели единствено работодателя. Докато той си спестява една дребна сума пари, ние, като работници губим много. На повечето хора, особено на по-младите, не им пука толкова за огромните дългосрочни загуби, които често се изчисляват в десетки хиляди левове, от които ще бъдем лишени, когато се пенсионираме. Но със сигурност трябва да им пука за това, което шефът им открадва днес . Когато той не ни внася пълните осигуровки ние губим правото си на пълни обезщетения от борсата при напускане на работа, както и обезщетенията дължими от нашия работодател, губим пълния размер на майчинските, получаваме по-лош лихвен процент от банките ако теглим кредит, получаваме по-ниско заплащане на болничните, а при каквато и да било измама от страна на работодателя, например неизплащане на последната зпалата – ние губим правото да я изискваме в пълен размер по законов ред. В наш интерес е да изисикваме да бъдем осигурени на реалната заплата, която получаваме. Тъй като това е масова практика и на много места нямаме избор, тъй като ни обявяват, че “тука това е положението, ако не ти харесва, чао”, то е важно поне да знаем, че криейки осигуровки, шефът не ни прави услуга, а напротив – краде от нас. И то много.

5. Не крий заплатата си. Шефовете на повечето фирми, особено в частния сектор, налагат политиката на конфиденциалност относно заплащането. Често работниците са принуждавани да се подписват, че няма да споделят размера на заплатата си със своите колеги. Целта на тази политика е да създаде атмосфера на нездравословна конкуренция и недоверие сред работещите. В същото време, шефът знае заплатите на всички и използва тази информация за да задържа заплащането на по-ниски нива, както и да настройва работниците един срещу друг. Затова, независимо къде работите, споделете заплатата си със своите колеги и те ще направят същото. Така ще изградите доверие помежду си и като работници ще имате нужната информация, а информацията е сила.

6. Предпочитай твърда заплата вместо бонуси.
Все повече компании въвеждат бонусни схеми, които съставляват все по-голяма част от нашата работна заплата. Раздаването на бонуси е от полза за шефовете, тъй като притиска работниците да работят по-интензивно, за да достигнат съответното заплащане. В същото време, бонусите са инструмент на работодателя за контрол над работниците. Докато по закон заплатата ни е неприкосновена и шефа няма право да ни глобява, като реже части от нея, бонусите не са. Така бонусните схеми са използвани от работодателя за наказания и дисциплиниране на работниците, заобикаляйки закона, който гласи, че работодателя няма право да налага парични глоби на работника.Бонусите се използват от работодателя и за да укрива социални плащания, докато в същото време усложняват модела, по който се образува нашето месечно възнаграждение, което отваря вратички пред работодателя за допълнителни измами. Затова, винаги когато става дума за повишение на заплащането, в наш интерес е да се увеличи нашата твърда заплата, а не размера на бонусите.

7. Не бъди благотворителна организация. Работодателите често се опитват да ни използват за “дребни услуги”, като например да останем един час допълнително след работа “защото има много поръчки” или пък ни звънят през уикенда и ни занимават с проблемите на фирмата. Никога не бива да се съгласяваме на подобни уж дребни услуги, защото това дава светлина на работодателя да се опитва да ни използва всеки път, когато има нужда от нещо и то безплатно. Ако оставаме един час след работа, то той трябва да ни бъде заплатен като извънреден труд. Относно телефонните обаждания в извънработно време пък трябва да възпитаме нашия работодател, като просто не му вдигаме телефона – никога. Ако не спазим това правило, защото сме учтиви хора по принцип и се опитаме да се държим приятелски, “да влезем в положение” и да му помогнем, той със сигурност ще ни се качи на главата и вече ще приема нашите безплатни услуги за даденост и наше задължение.

8. Не подценявай мошеническите наклонности на работодателя. Дори работодателя ви да е милионер, често той ще използва всяка възможност за да открадне всяка дребна сума, до която може да се докопа. Следете часовете труд, които полагате. Проверявайте на сайта на НАП дали ви внася осигуровките. Задавайте въпроси на счетоводството за всяко разминаване във фишовете.

9. Не напускайте по взаимно съгласие.  Освен ако не напускате по свое желание, защото сте си намерили по-добра работа. Ако случаят не е такъв, не оставяйте работодателя да ви убеди, че по взаимно съгласие е “най-добре за всички”. Не, не е най-добре за всички, най-добре е за него, защото така той ще си спести да ви изплати дължимите обезщетения. Освен тях, ще загубите и полагащите ви се обезщетения от трудовата борса. Ако работодателя е решил да ви съкращава, във ваш интерес е това да се случи според трудовото законодателство – срещу договорено обезщетение от минимум 4 заплати (чл. 331 от КТ).

10. Солидаризирай се с колегите, не с компанията. Интересите на компанията не съвпадат с нашите. Всъщност те са противоположни. Целта на съществуването на всяка компания е да генерира печалба за работодателя. Но работодателят е принуден да отделя част от своята печалба за работни заплати, като в негов интерес е тази част да е възможно най-малка, за да може да присвои останалото. Нашия интерес и този на нашите колеги е противоположен – в наш интерес е по-голяма част от заработеното от нас, да се връща при нас под формата на работна заплата. Освен този общ материален интерес, самия работен процес помага за естественото изграждане на солидарност и приятелство между колегите. На много работни места ние сме пряко зависими от дейността на нашите колеги, а на някои специфични работни места дори животът и здравето ни зависят от тях. На повечето работни места солидарността между работещите избуява естествено, поради гореизброените фактори. За да бъде разбита тази естествена солидарност компаниите водят целенасочена политика, включваща гореспоменатите инструменти на корпоративна пропаганда, криене на заплатите, разпространяване на слухове и интриги, създаване на изкуствена конкуренция между работещите, йерархизация на длъжностите и т.н. Въпреки огромните усилия, които компаниите полагат в тази посока, често те са неуспешни. Но това зависи и до голяма степен от всички нас като работници. В наш интерес е да не предаваме колегите си, да не доносничим и да не се подмазваме на шефа в името на някакво евентуално повишение.  Има много по-достойни начини да извоюваме подобрение на заплащането и условията си на труд от това да се поставим в услуга на шефовете и да действаме срещу колегите си. Ние трябва да си помагаме взаимно и да изградим доверие помежду си. Това е основата на един здрав колектив, който ще създаде приятна атмосфера на работното ни място (където прекарваме по-голямата част от активния си живот) и ще създаде предпоставки за синдикална организация и колективна борба за отстояване на материалния ни интерес – по-високи заплати и по-добри условия на труд.

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*