Защо синдикатите трябва да се включат в борбата за климата

Листовка с този текст беше раздавана на протеста „Болните работници не са престъпници“
Опитваме се да организираме в развалините на 30-годишна война, която се води срещу колективното и правата на работниците.

Дори когато има масова съпротива срещу остеритета и дори когато разбираме как стигнахме до тук, нещо ни спира – колективно – да отхвърлим изцяло неолибералния дневен ред. Сякаш не вярваме напълно, че е възможно да се изгради нещо ново.

Ето го най-мощният контраразказ на тази брутална логика, която някога сме прилагали: настоящият икономически модел не само води война срещу работниците, срещу общностите ни, публичните услуги и мрежата за социална сигурност. Води война срещу системите за поддържане на живота на самата планета и условията за живот на Земята.

Това е цивилизационен призив за събуждане. Чуваме „Достатъчно“ от самата планета, докато тя се бори по единствения начин, по който може. Мощно послание, изказано на езика на пожари, наводнения, бури и суши, че се нуждаем от изцяло нов икономически модел, основан на справедливост и устойчивост.

Нашето бъдеще зависи от способността ни да правим това, което толкова дълго ни се казва, че вече не можем да правим: да действаме колективно. И кой по-добре от синдикатите и всеки техен индивидуален член да носи това послание? Време е да започнем активно да решаваме каква икономика искаме вместо да оставяме тази обща задача на магията на пазара и тези, които трупат богатства на гърба на нашия труд.

На първо място, ние трябва да съживим публичната сфера. Ако искаме да намалим вредните си емисии, се нуждаем от адекватна система за градски транспорт и развит железопътен транспорт, които са не само навсякъде, но са достъпни за всички.

Нуждаем се от енергийно ефективни жилища на достъпни цени.
Нуждаем се от демократично управлявана децентрализирана електрическа мрежа за възобновяема енергия.
Нуждаем се от събиране на боклук, чиято цел е премахването на боклука, но в никакъв случай изгарянето или неразделното му депониране.

Разрушената ни инфраструктура е претоварена от нови изисквания и старо пренебрежение. Работниците сме претоварени от работодатели, които се отнасят към телата ни като към машини. Улиците и приютите са препълнени с хора, чийто труд се смята за заменим. Атмосферата е пълна с прах и вредни емисии, които проникват във всяка наша клетка.

Защото нашите движения се нуждаят едно от друго.

Без индустриалния мускул на синдикатите няма да можем да постигнем ефективна и дълбока трансформация на икономическата система – коренната причина за климатичната и екологичната криза.

Въпреки че усилията ни имат различни цели, както работническото, така и екологичното движение споделят обща история на съпротива срещу доминиращите икономически и политически структури, които са подчинили интересите на хората и общностите на корпоративния стремеж към концентрация на власт и ресурси.

Каузата е една – Няма работни места на мъртва планета!

Елате на глобалната климатична стачка този петък, 29 ноември от 18ч на пилоните на НДК!

От колектива на Петъци за Бъдеще, България

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*