Какво можем да научим от протестите по света?

Тази година наблюдавахме много протести в Обединеното Кралство, Франция, Иран, Мароко, Судан, „Борба за съществуване“ в повече от 120 страни, Хаити, Хонг Конг, Еквадор, Чили, Гърция, Каталония, Боливия, Ирак, Иран, Ливан и др.

Всички те бяха масови движения срещу ширещата се корупция, високата безработица, унищожените обществени услуги, повишените данъци, неравенствата, несправедливостите и тиранията. Някои от тях, например в Хонг Конг, Каталония и Боливия, са смесица от политически и социални искания.

В допълнение, всички протести имат четири общи неща.

  • Първо, почти всички са масови движения, които нямат лидери, политически партии или политици зад себе си.
  • Второ, всички ползват пряко действие за постигане на целите си.
  • Трето, всички имат общ враг – правителството. Всички правителства реагираха по същия начин срещу протестиращите. Репресираха ги брутално, убиваха, нараняваха, арестуваха и затваряха.
  • Четвърто, повече или по-малко те успяха да постигнат много от исканията си. В Судан свалиха военното правителство и някои искания. В ХонгКонг принудиха администрацията да изостави политиката по екстрадиране. Във Франция движението разтърси правителството, а протестите далеч не са свършили. В Каталония също продължават и испанското правителство се чуди какво да прави с тях. В Чили постиженията надхвърлиха очакванията на самите хора. В Еквадор протестите принудиха правителството да се премести в друг град, В Ливан доведоха до оставката на министър председателя и няколко депутати. Разтърсиха властта на Хисбула, като повече от милион и половина (от общо 4 милиона) излязоха на улиците, което отправи силно послание към правителството и Хисбула, че не могат да убият и тероризират масово движение. В Боливия протести принудиха президента Ево Моралес да се оттегли поради съмнителни изборни резултати.

В Ирак се случва най-големият протест в най-новата му история. Това е бунт, революция. Хората принудиха пременните и религиозните водачи да приемат всички други техни искания, освен пълното изоставяне на властта. Протестът започна на 1 октомври за седмица,после се завърна в Багдад в по-голям мащаб на 25 октомври и бърз се разпространи в повече от 12 големи града. Този път протестът беше много различен от познатите ни от преди. За пръв път в историята жените се включиха в масовото движение. Като лекари и студенти по медицина те помагат на ранените. Някои се борят с полицията и охранителите заедно с мъжете, други работят по доставките на храни и вода, а много други помагат за почистването на улиците.

Плановете и тактиките на протестиращите са различни от преди. Този път са много добре организирани на улиците, на площад Тахрир в Багдад и в други места и квартали. Окупираха стар турски ресторат на 14 етажа, изоставен от много време. Същата сграда бе използвана преди от Специалните сили, за да убиват протестиращи със снайпер. Протестиращите използват сградата да прекарват нощта, готвят, раздават храна и напитки, провеждат редовни срещи и издават вестник. Предишните протести ги научиха, че трябва да носят каски, за да са защитени от атаките. Повече от 500 моторикши се включиха да помагат на протестиращите.

По-важното, протестите са поддържани от повечето синдикати и работници. Работници от петролната индустрия вдигнаха стачка в тяхна подкрепа. Всеки синдикат е със своите знамена и шатри на Тахрир. Повече от 10 екипа от лекари и сестри, екипирани с лекарства и оборудване, са на Тахрир, за да лекуват ранените. Работни места, училища и университети са затворени и повече от 60 главни пътища в Багдад са затворени, за да блокират полицията и силите за сигурност.

Протестиращите са отхвърлили региозните политици и техните партии, опожарявайките техните офиси и военни седалища. В Кербала, вторият по важност шиитски град, на 3 ноември бе обсадено консулството на Иран, отчасти беше отчасти запалено и те бяха поканени да напуснат Ирак. В някои градове празните къщи на политиците, охранявани от силите за сигурност, бяха опожарени. След като правителствените сили напуснаха, някои градове попаднаха под контрола на протестиращите. Наскоро те окупираха пътя между Басра и главното пристанище на Итак, Ум Каср. Протестиращите издигат радикални лозунги като „Не на Иран, не на САЩ, не на религията, не на политиците и тяхната власт, не на племенното управление, религията да е отделна от държавата, без доверие и вяра в политиците, шестнадесет години сте на власт, достатъчно, не ви вярваме… От Ирак до Ливан тече една война… Вън, всички вие вън!“

Дотук 319 протестиращи бяха убити, още 15 000 – ранени, 11 000 – арестувани и много отвлечени, включително жени и активисти. Хората платиха тежка цена и не искат да напуснат и да се приберат. Много е трудно да предвидим какво ще се случи в Ирак. Има вероятност Иранският режим да се намеси пряко. Ако го направи, няма да се поколебае да смаже брутално движението, за да защити своя интерес и този на агентите си.

Пределно ясно е, че няма дим без огън. Системата, чрез своят основен стълб – държавата, създаде ужасен климат, чрез който подхранва семената на демонстрации, протести и бунтове навсякъде. Това включва разрушаването на околната среда, създаването на войни, безработица, несправедливо неравенство, липса на свобода, лишения, глад, и, накрая, расизъм и фашизъм.

Всъщност трябва да сме изненадани, че не виждаме протести, акции и дори бунтове по-често.

Протестите, дали по отделен въпрос или срещу държавата и системата като цяло, са легитимни, стъпка напред в развитието на нашите борби. Със сигурност онези от нас, които се включват в тях са по-съзнателни и загрижени да за нашите права, и желаещи да променят ситуацията, отколкото онези, които мълчат.

Когато се изправяме за правата си и правим нещо положителни помагаме на своята кауза и отхвърляме бездействието на мнозинството, което не прави нищо. Чрез протести, демонстрации и пряко действие сме показали, че повечето пъти може да постигнем нещо, малко или голямо. Но, по-важното е, че предупреждаваме държатата и системата, че хората гневни и нетърпеливи за промяна към по-добро.

Но има и слабости в тези протести. Не сме видели почти никаква подкрепа или солидарност от работници в промишления сектор, особено в Европа, когато бе ударена от вълната на протестите. Това отношение е иронично, предвид това, че преди век се очакваше, че социализмът може да бъде построен чрез развитието на индустриализацията и последващата сред работническата класа в някои части на Европа. За съжаление това не се случи и век по-късно все още не виждаме решаваща поддръжка от тях. Има и други слабости. Явно се вижда липсата на самоорганизация преди, по време на и след протестите. При тези обстоятелства ние трябва да се организираме на улиците, работните места, училищата, унивеситетите, кварталите и други места, да установяваме асамблеи, да планираме действия и следващи стъпки, които са взаимосвързани, улеснявайки нуждното сътрудничество, за да постигнем целите си.

Съсредоточаването върху отделен въпрос изолира движението от останалите въпроси и корените на проблемите: държавата и системата. Това е слабото място на протестите. Това искат да виждат от нас системата и държавата – всяка група да работи за себе си и да не се свързва с другите. Тези проблеми прозират в повечето демонстрации и протести. За съжаление, така протестите могат лесно да бъдат контролирани и овладяни от държавата и правителството в Европа и от терористични групи в Близкия Изток.

Борбата за решаване на проблемите в обществото, без борба срещу системата и нейния основен стълб, държавата, и промяната ѝ, кара много да вярват, че всички проблеми могат да бъдат разрешени чрез промяна в правителството.

Вярата, че правителството работи в интерес на общността или обществото, е наивност или просто глупост. Това е особено очевидно за онези от нас, които в живота си са видели много правителства да идват и си отиват, било чрез избори, било чрез преврат. Проблемите може да бъдат временно решени, но скоро се връщат обратно. Вярвам, че причината за това грешно разбиране е, че или хората са деморарилизирани и нямат вяра в себе си, или просто не познават историята и съответния опит. Без това знание хората мислят, че корените на проблемите не са в държавата, а в отделното правителство. Проблемите на природата, бездомните, безработните и войната – всички са причинени от правителства и държави. Те са същинският проблем, а не решението.

За да се учим от протестите ние трябва да вземем превид горната слабост и също да видим, че текущата капиталистическа система, с нейните либерални и неолиберални политики, е коренът на проблемите. Трябва да разберем, че, за да се оттървем веднъж завинаги от всички проблеми, трябва да се преборим със системата като цяло.

<< Протестите в Багдад и Южен Ирак продължават
Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*