Новите средства за комуникация – нови средства за контрол?

Това е третата част на текста „Технологичният Мордор“, който бе подготвен от колектив Буревестник, за да излезе в сборник по случай 100-годишнината на ФАКБ. С публикуването целим да предизвикаме реакции и коментари, които да ни помогнат, да подобрим текста.

Комбинацията на цифровите и мобилните информационни технологии промени комуникациите за няколко десетилетия. Отне монопола върху информацията от ръцете на медиите и го предаде на обикновените хора. Създаде възможност за изграждане на функциониращата пряка демокрация в планетарен мащаб. Даде на хората нови оръжия за борба срещу властта. Но даде нови оръжия и на нея.

Макар днешният Интернет да напомня по достъпност на телевизията и радиото от миналото1, трябва да помним, че между тях има значителна архитектурна разлики. Интернет е мрежа от мрежи от свързани помежду си устройства. Макар да не е централизирана, мрежата е създадена, поддържана и, съответно, контролирана, от корпорации и държави.2 Протоколите и стандартите, според които се работи в нея, са контролирани от най-големите от тях. Нищо в Интернет не може да се случи, без тяхното участие.

Ако някой недоволен от „социализма“ искаше да слуша тайно „Гласът на Америка“, беше достатъчно да завърти радиоапарата на съответната честота и да затвори прозорците, за да не се чува навън. Днес трябва доста повече техническа грамотност, ако иска да чете сайта на анархистите, без властта да разбере.3 Утре, вероятно, ще трябва още повече грамотност, а на анархистите ще се наложи да свалят сайта си в Тъмната Мрежа (Dark Web), където засега помръква дори всевиждащото око на службите по сигурността.

Китай създаде Голямата огнена стена, за да контролира населението си – обикновеният китаец няма достъп до нищо в Интернет, което неговото правителство не харесва. Китайският интернет е като автономна част от останалата световна Мрежа.4 Същото може да се случи с всяка подмрежа, поддържана от определена страна или корпорация, която реши да ограничава подопечните си. Но не може да се случи с мрежа, поддържана от обикновените хора – защото такава не съществува.

В страните като САЩ и ЕС, които обичат да определят сами себе си като „свободни“, засега няма масова политическа цензура върху Интернет.5 Но пред въвеждането ѝ няма технически пречки. Определено съдържание вече е филтрирано с търговски мотиви6 – въвеждането на филтриране върху обществено ангажирано съдържание е само въпрос на политическа воля и бюрократични действия. Удобен повод като ислямския или дори расисткия тероризъм може да бъде използван, за въвеждането на такива „регулации“. Но засега изглежда, че няма нужда от това, защото се използват по-ефективни средства.

Освен на директно ограничаване, съвременните комуникационни технологии подлежат и на проследяване. Малко известен факт е, че един хакер и няколкостотин долара са достатъчни, за да се подслушва произволен GSM телефон, където и да било по света.7 8 Разкритията на Сноудън изобличиха масовото следене на американски и чуждестранни граждани от страна на Агенцията за национална сигурност (NSA).9 Несъмнено подобни мероприятия се провеждат и от всички други „служби по сигурността“, включително и от българските.10 Това им дава възможност да се въздържат от масови репресии, но да нанасят хирургически удари върху слабите звена на всяка организирана съпротива. Когато движение от недоволни хора застане зад някой политик, той лесно може да бъде притиснат, след като се опознаят личните му недостатъци. Когато група хора се организират, за да отговорят на заплахите на властта или бандитите, разкриването на един от тях ще доведе до разкриването и на останалите.

Анонимността в Интернет става все по-невъзможна, благодарение на новите регулации, въвеждани постепенно в една или друга страна. Списъците с хора, посетили подозрителен сайт или контактували с подозрителен човек вече са огромни и продължават да растат.11 Никой не би искал да попадне в тях, както никой не би искал правителствени чиновници да ровят в личния му живот. Според наблюдателите, ефектът от самоограничаването на китайците в използването на неподходящо според властта съдържание е много по-силен, от ефекта на самата Огнена стена.12 Вероятно същото важи и за „свободните“ страни, но в тях няма кой да направи изследвания.

За отделния хакер е трудно да пробие съвременните комуникации, но за службите по сигурността на онези страни, които създават тези технологии, това рядко представлява проблем. Това ниво на сигурност в гражданските комуникации е съзнателно поддържано – например в много страни дължината на криптиращия ключ е ограничена със закон.13 В страни като Китай няма нужда от подобни закони – там свободен софтуер просто не се разработва.

1 Според Международния съюз по телекомуникации към края на 2018 потребителите на Интернет са 51.2% от световното население.

2 Виж например Who Controls the Internet? Illusions of a Borderless World от Jack Goldsmith и Tim Wu, Oxford University Press, април 2006, ISBN 978-0-19-515266-1

3 Може да прочете например „Как да използваме Tor Browser“ от Даниел Десподов в kaldata.com

4 „How the “Great Firewall of China” Works to Censor China’s Internet“ от Chris Hoffman за howtogeek.com, септември 2017

5 Всъщност различните проучвания си противоречат по въпроса, вероятно поради различните критерии за „цензура“. Кратък списък може да бъде намерен в статията „Internet censorship and surveillance by country“ на англоезичната Уикипедия.

6 „About Filtering“, OpenNet Initiative, взето на 4 май 2019

7 „Phone hacking through SS7 is frighteningly easy and effective“ от Stefan Topuzov за securegroup.com, август 2017

8 „SS7: Locate. Track. Manipulate.“ от Tobias Engel, декември 2014 в Chaos Computer Club Berlin

9 Виж например „Активните мероприятия в интернет“ от Глен Грийнуолд за The Intercept от 4 април 2014, преведен в „Свободна мисъл“ през юни 2014

10 Изтичащите непрекъснато в българското политическо пространство телефонни записи – от „Мишо Бирата“ до „Ало Банов“ – демонстрират, че подслушването в България не е спирало.

11 В почти всички страни Интернет-доставчиците имат задължение да следят действията на потребителите си и да докладват за тях при нужда. За България това става чрез Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година.

12 „China’s Eye on the Internet“ от Andy Fell за ucdavis.edu

13 Виж списъка в статията „Key disclosure law“ на англоезичната Уикипедия.

<< Кому помага изкуственият интелект?Потенциалът на социалните мрежи >>
Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*