Без Лого

Дискусия относно Проектозакона за детето (Репортаж+СНИМКИ)

inferno — Fri, 18 May 2012 11:19:40 +0000

На 16.05.2012 в актовата зала на ОУ „Димитър Благоев“ се състоя дискусия относно проектозакона за детето, организирана от групата „Обединени за глобална промяна“-Велико Търново. Присъстващите изслушаха уводни изказвания на Ирина Велкова – организатор и от Явор Ганчев – представител на „Национална мрежа на родителите“. На дискусията присъстваха родители с деца, представители на партийни организации, журналисти и социални работници. Впечатление направи, че присъстваха много млади хора, които нямат деца, но се интересуват от проблематиката. Общото мнение беше, че в проектозаконa се засягат материи, които са предмет на други закони, като например Наказателния кодекс. Акцентирано беше, че законът дава големи правомощия на държавата (например медицински прегледи и манипулации без знанието и съгласието на родителя/настойника) и налага задължително предучилищно обучение от 4 годишна възраст. Поради изчерпване на времето, за което беше платена залата, част от дискутиращите се преместиха в парк „Марно поле“.

ПРИЗОВАВАМЕ ВИ ДА УЧАСТВАТЕ В ПРОТЕСТА СРЕЩУ ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕТЕТО НА 20.05.2012 НЕДЕЛЯ, ОТ 12:00 ПРЕД „ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЦЕНТЪР“ (бившият Пионерски дом), гр. Велико Търново.

Гърция: Специални полицейски сили нападнаха Атинския университет по икономика

inferno — Fri, 18 May 2012 11:09:33 +0000

В нощта на 16 май, моторизирани полицейски сили ДЕЛТА и ДИАС, намиращи се на булевард Патисион в Атина, щурмуваха двора на Атинската школа по икономика (ASOEE), а минути по-късно и самата сграда. Макар и нападението да е извършено късно през нощта, университетът е бил пълен с хора, тъй като през деня е имало студентски избори. Полицейските сили, щурмували сградата, са започнали да преследват всички (независимо от техните политически пристрастия), удряйки ги със сгъваеми палки; студентите са реагирали на момента. Успели са да затворят портите на университета и и да задържат полицията отвън.

Задава ли се революция в Европа?

Александър Симов — Fri, 18 May 2012 04:43:12 +0000

Само до преди пет години въпросът „Задава ли се революция в Европа?” би предизвикал единствено кротък кикот или незабавно звънене по телефона в близката психиатрия. Идеята за радикална промяна на съществуващия ред изглеждаше не просто като утопия, а като утопия, сътворена от човек на пет водки и седем екстазита. Какво ли можеше да се промени в идеалната технокрация на големите банки, мегакорпорациите и зализаните политици, които обслужваха радостно техните интереси.
Формулираната от Рейгън икономическа доктрина, известна като „trickle down” (идеята е, че когато най-богатите стават все по-богати и фрашкани с кинти, това богатство ще се процеди и към по-долните слоеве от населението) никога не е работила дори и за миг, но политическата каста по света известно време успешно създаваше красивата илюзия за просперитет като стимулираше всички извън привилегированите класи да живеят на кредит и да вярват, че заемите могат да бъдат погасени не с реална икономика, а с още заеми.

Резултатът от това шизофренно съществуване се прояви на 15 септември 2008 година, когато дори борсите не съумяха да продължат повече живота в лъжа и се сринаха надолу като небостъргач в който се е разбил самолет. Светът се събуди с чудовищен махмурлук, но без никаква идея как да спре търговците на ментата отново. Резултатът от това беше, че всички продължиха да живеят като доказани алкохолици, продължиха да вземат още от същото с поетичната идея, че, ако повториш по шамански начин грешката два милиона пъти един след друг, самата вселена ще наруши законите си и ще започне да функционира по новому.

Вместо да се промени, Европа реши да се доалкохолизира и въведе чудовищна политика на бюджетни съкращения, която настина трябва да наричаме с нейното западно име – „остеритет”, защото звучи като названието на непозната чума. Това противоречи не само на икономическата, то противоречи и на математическата логика. Когато един човек е без въздух не можеш да го излекуваш като се опитваш да го научиш да не диша, а просто трябва да му сложиш кислороден апарат на лицето. Целият Европейски съюз обаче направи обратното. Той колективно реши, че единственият отговор на кризата е да вземе повече пари от бедните, за да може да спаси богатите, които всъщност забъркаха цялата вещерска смес. По този начин обаче започна смъртоносната логическа спирала – хората остават без пари, потреблението рязко пада, правителствата решават да режат още, потреблението напълно изчезва и костеливите пръсти на рецесията затропаха по черепа на всеки премиер из Европа. Остеритетът обаче не постигна нищо, освен едно – напълно разруши социалната тъкан, без която обществата не са в състояние да функционират нормално. Всяка държава съществува на принципа на солидарността, но кризата оголи наднационален интерес – богатите от цяла Европа се спасиха с парите на бедните от цяла Европа. Точно заради това първата реакция на озлобените хора е да потърсят крайната десница като носител на техния политически интерес – те искат отмъщение за провала, но понеже е трудно да видиш системната несправедливост, която се осъществява, виждаш най-невинните – емигрантите. Заради това Европа се оказа в голяма опасност.

Наскоро италианският политически анализатор Алесандро Полити съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. Според него целият континент е подложен на атака от страна на финансовите спекуланти и в резултат на тази война на кинтите страдат не само най-бедните, но и средната класа е заплашена от абсолютно пълно изчезване. Подобна опасност за средната класа вижда не само Полити, но и Франсис Фукуяма, който в статията си „Бъдещето на историята” доста разтревожено се питаше защо се получава така.

В последните 80 години именно средната класа беше буферът, който възпираше радикалните настроения от това да получат реално изражение. След Втората световна война в Европа бе създадено и най-великото достижение на човечеството – западният социален модел, който балансира обществата добре и позволява икономически просперитет, съчетан със социална сигурност. В последните 30 години обаче този модел вампирски бе изсмукан отвътре, защото алчността на финансовите пазари не може да позволи да има свободни ресурси, които да спрат техния възход. Така се стигна до нещо още по-зловещо. Компроментира се самата идея за политика. Изведнъж се оказа, че когато европейците гласуват по грешен начин (под грешен се разбира начин, който е в ущърб на борсите), изведнъж започва координирана атака срещу управлението, което си е позволило да постави под въпрос съществуващия финансов ред. Това е авторитаризъм на когото демокрацията вече започва дори да пречи. Защото обикновените хора имат числен превес над финансовите спекуланти и последните постъпиха гениално просто – направиха така, че изборът да е само привиден, но всъщност промяна никога да няма.

Сега, съжалявам, че ще цитирам сатанизирана фигура на 20-ти век, но Европа днес се вписва във формулата на Ленин: масите не искат да живеят по старому, елитите не могат да управляват по новому.

Това е класическата рецепта за революция и не е необходимо да си гений, за да видиш как условията за нея назряват. Нека обаче отсега да предупредя. Ако предупрежденията на Полити се окажат истина, това съвсем няма да бъде някаква идеологическа революция, както бяха предишните. Тази все още не е намерила изразител и, ако днес има проблясъци, то те ще бъдат под формата на разрушителен антиелитаристки бунт. Защото Европа не може да съществува на ръба, впримчена в своите социални противоречия, които не може да разреши.

Европа на финансовите пазари много трудно ще позволи промяна, която да стане по политически път. Франция запали първата светлинка на надеждата и, ако си мислите, че говоря глупости ето ви един факт – повечето европейски вестници, а в това число, барабар Петко с мъжете, и българските започнаха ехидно да пишат, че французите гласували за социалиста, но пък социалиста още при първата си среща с Меркел щял да клекне и да приеме нейните условия за фискален пакт, действие, което изземва демокрацията по мащабен начин и лишава държавите от суверинитет. Оланд очевидно обаче все още няма инстинктите на камикадзе и рязко се опълчи на Меркел, което подсказва все пак някаква надежда, че част от евроелита осъзнава каква беля бе направена и как целият континент е като барутен погреб, който чака искрата.

Оттук-нататък въпросът за революцията за която предупреждава Полити е въпрос единствено на реална политическа воля. Ако Европа успее да се промени, вероятно това ще отмени за още известно време промяната. Но историята е доказала, че еволюционистките методи почти никога не сработват. Човечеството обикновено навлиза в нов етап чрез някакъв рязък бунт и радикален кипеж. Гракх Бабьоф, малко преди да попадне под гилотината през 1797 г. го е казал най-добре: „Нека войната на богатия против бедния спре да има характер на тотална дързост, от една страна, и тотална подлост, от друга! Да, повтарям го: всички злини са на техния покрив. Те не могат да се влошат повече, но не могат да се поправят другояче, освен с едно пълно разтърсване”.

И най-накрая нека да си припомним част от романтичните времена на Стария континент. Свършва Първата световна война. Европа се буди от красивата идилия в която е попаднала между 19 и 20 век. Изведнъж тя се събужда в друг свят, в който ясно си личи какви дивотии могат да сътворят елитите, водени от собствените си халюцинации. След войната Европа никога повече не успява да бъде същата, защото независимо от временната кротост на събитията, кипежът на гнева тлее като незагаснал въглен. Част от хората търсят тежката ръка, която ще нареди отново света по стария начин, интелигенцията сънува за революция.

Времената сега са точно такива, водоразделни и яростни.

Светът кипи от гняв, а финансовите вампири искат да подсигурят властта си до абсолютният край на историята.

Още отсега мога да предскажа какво ще последва. И не е необходимо да напрягам въображението си. Образът и предчувствието за революция можем да открием в едно брилянтно политическо стихотворение на Луи Арагон, което е писано през 1931 година. Това е поемата „Червен фронт”. В нейните редове сюрреалистът захвърля шантавата образност и като истински пророк зове:

Извивайте като сламки електрическите стълбове

Накарайте да затанцуват будките скамейките и водоскоците

Избивайте фантета

Другари,

Избивайте фантета

Вървете на запад където спят

Богатски деца и първокласните курви

Отмини Мадлената, пролетариате

Нека бесът ти помете Елисейския дворец

Ти имаш правото да ползваш Булонския лес цялата седмица

Един ден ти ще хвърлиш във въздуха Триумфалната арка

Пролетарии, опознайте силата си,

Опознайте я и се развихрете

Ако нещата в Европа продължават така, ще четем Арагон не като поезия. А като репортаж от бойните действия.

Протест в солидарност с палестинските затворници

Бай Благой — Fri, 18 May 2012 04:35:40 +0000

На 10 май в София се състоя протест в солидарност с палестинските затворници. Очаквано, нито една медия не дойде на това събитие, единствено блогът на ЧЕРВЕНО ДЕЙСТВИЕ, част от чиито активисти бяха от българите дошли да подкрепят тази справедлива кауза, е мястото, където може да видите отразен митинга. Събралото се множество изрази подкрепата си към пленниците политзатворници обявили гладна стачка срещу жестоките условия в израелските затвори и нечовешкото отношение към затворените в тях палестинци. Бяха издигнати лозунги за освобождаването им, за мир, за свободна Палестина, изчетена бе и декларация от организаторите, чийто текст публикуваме:

Декларация на иниицаторите палестинци в България

Палестинските пленници и гладната стачка

Синове на героичния палестински народ,
Синове на арабската нация,
Приятели на нашия народ и свободни хора в света,

Битката на празните стомаси, която палестинските пленници водят в затворите на израелската окупация, навлиза в своя 23-ти ден, а тази на пленниците Билял Заиб и Таир Халахла – в 71-ви ден на отворената гладна стачка при разпространяващи се съобщения за влошаване на здравословното им състояние и навлизането ив в период на опасност.

Пленникът Худр Аднан стачкува 66 дни и успя да постигне издаване на решение за непродължаване на неговия арест, след което бе освободен. Пленничката Ханан Шаляби прекрати гладната си стачка на 44-я ден ден и бе експулсирана в Ивицата Газа. В този момент повече от 1500 пленници водят гладна стачка в бинка, която вероятно ще се разраства и ще се засилва, ако управата на израелските затвори продължи да упорства и да проявява арогантност и бруталност. Сред гладуващите пленници има палестински жени, деца и депутати.

В сегашната си стачка пленниците поставят и се борят за постигането на справедливи искания: прекратяване политиката на изолация в единични килии и административен арест, разрешаване на свиждания на пленниците с близките им, медицинско обслужване, право на образование.

Синовете на нашия палестински народ в отечеството и в изгнание, привържениците на свободата и правозащитните организации в света са призвани да застанат на страната на каузата, правата и страданията на палестинските пленници и да не ги оставят плячка на изтезанията, несправедливостта и пренебрежението, а да положат необходимите усилия за тяхното освобождаване и връщане при тяхните близки и техните деца.

От инициаторите палестинци в България

Какво представлява политиката в България?

Бай Благой — Thu, 17 May 2012 10:59:42 +0000

Тези „СРС-та“ са в интернет пространството от около седмица, но чак днес медиите и политиците им обърнаха внимание, в лицето на в-к „Преса“ и с коментар на Бойко Борисов в сутрешния блок на Нова телевизия. Вестникът на Тошо Тошев е озаглавил статията си „Протокол от аутопсията на БСП“, но истината е, че този „протокол“ важи за всички партии и цялата политическа система…Макар, че „Преса“ и „нейните приятели“ едва ли ще имат нещо против БСП да възкръсне след три дни, вече под ръководството на др. Първанов…

Бойко ги е дал тези сливенски тарикати за проверка на Цветанов и оттам на прокуратурата, но къде ли ще се дене той самия, ако някой извади „флашка“ на „гербери“, които едва ли действат по-различно от записаните или самозаписалите се сливенски бесепари, от които единия щял да е делегат на конгреса на БСП в събота…

За всеки средноинтелигентен човек в България е ясно, каква долна свинщина е политиката у нас, но си е друго като го видиш или чуеш – в тези записи двама местни функционери-бизнесмени на БСП (Галин Кънчев и Мартин Славов) обсъждат как да купят местните избори в Сливен, като в разговорите си намесват и фигури като Асен Гагаузов, Лечков, Йоско , Алексей Петров и пр.

Бай Ганьо и Данко Харсъзина пасти да ядат. Приятно слушане.

http://new.sliven.net/res/news/75090/1.mp3

http://new.sliven.net/res/news/75090/2.mp3

http://new.sliven.net/res/news/75090/3.mp3

http://new.sliven.net/res/news/75090/4.mp3

Аудиото е от сайта „Седмица – Сливен“:

http://www.sedmica.sliven.net/index.php?id=75090

Тъй като „Преса“ няма интернет издание, разговорите в резюме намерих само тук:

http://www.blitz.bg/news/article/139615

Работник от ОЦК-Кърджали започна гладна стачка

Работнически глас — Thu, 17 May 2012 04:29:14 +0000

15 май 2012. Технологът от ОЦК- Кърджали Стефан Атанасов започна безсрочен гладен протест и обяви, че ще го спре само след изплащането на дължимите заплати на колегите му, както и след изпълнение на всички искания на протестиращите, съобщи БГНЕС.

Към момента той е категоричен, че ще живее само на вода и няма да се откаже от протеста. „Аз съм кръгъл сирак от малък, започнал съм работа в завода 19-годишен. Сам съм се издържал, за да завърша минно инженерство и две магистратури. Знаят ли собствениците на завода какво е да живееш сам и гладен?“, запита той.

Ваня Караколева, която е областен председател на КНСБ заяви, че не е успяла да разубеди Атанасов.

От утре се очаква още трима специалисти от предприятието да се присъединят към тази крайна форма на протест.

„Страхувам се, че гладната стачка наистина ще стане масова, трудно ми е да удържам вече хората. Само протестите ни траят трети месец, а заплати не са виждали отдавна“, коментира Караколева.

Продължава да се допълва подписката за подкрепа на местната общественост за исканията на металурзите, която започна в петък. В нея има вече почти 5000 подписа.

От ОЦК предупреждават, че ако до края на седмицата няма информация за добър изход от кризата в предприятието, 70 работници, които поддържат съоръженията, ще напуснат. По този начин нов пуск на производството ще стане рисков, обясняват специалистите.

Декларация с такова предупреждение е изготвена и предстои да се връчи на собственика Валентин Захариев и изпълнителния директор Славея Стоянова.

„Куриере дела сера“ за покушението срещу Роберто Адинолфи

Бай Благой — Wed, 16 May 2012 19:28:43 +0000

Arch Enemy – Revolution Begins

Бай Благой — Wed, 16 May 2012 08:17:36 +0000

Да гладуваш, за да те чуят

Intidar — Wed, 16 May 2012 07:59:38 +0000

Гладната стачка е последната крачка. Самозапалването и гладуването се смятат за върха на онова, което обикновените хора наричат “отчаяние”, а статистиците – икономика в застой. За да започнеш гладна стачка, означава, че за теб всички останали опции са без резултат и нямаш друг избор.

В момента миньори в Кърджали са в гладна стачка. В този час, също така, гледам новините за палестинските затворници, които стартираха гладната си стачка преди повече от 70 дни, а над 2 000 се включиха към тях. Тяхната кауза беше подкрепена от хиляди и хиляди, от световни организации, активисти. И въпреки това, въпреки всички усилия срещу несправедливите израелски затвори, промяна не се очаква от никого. Какво да очаква един обикновен кърджалийски миньор?

Съпоставката между палестинските затворници и гладуващите миньори в България е, разбира се, трудна. Не заради друго, а защото палестинците имат своята голяма кауза и не се чувстват сами в борбата си. За миньорите, които не са виждали заплата от месеци, а когато я получат свършва за няколко дни, каузата стига дотам, че да бъдат чути исканията им – нищо друго. Те не искат да свалят правителство, не заплашват никого, нямат претенции за нищо, освен за това да получат справедливост, за да не гладуват семействата им. Толкова ли е много, че вече месеци гласът им не се чува?

Гладната стачка е последното решение, преди да се погубиш. Това е отчаяна стъпка, която цели да привлече вниманието към проблема, което липсва. Не искам да виждам и чувам подобни новини от България. Не искам, когато се случат, да бъдат неглижирани от обществото. Ядосва ме – надявам се да се ядосат и други.

Ръководство за гражданска група функционираща чрез Пряка демокрация

inferno — Wed, 16 May 2012 07:55:37 +0000

Провеждане на генерална Асамблея и сформиране на работни групи.

Групата се събира на така наречените „Асамблеи“ основани на принципа на Пряката демокрация, за да реши определени въпроси и да организира съответните инициативи. Асамблеята се води от един модератор, който всеки път е различен, за да не се образува някакъв вид йерархичност, а и за да може всеки членна групата да бъде въвлечен активно в дейността. Модератора не е говорител.Неговата роля е важна, тъй като той следи за нормалното протичане на обсъжданията по време на Асамблеята. Освен модератор за Асамблеята се избира и един „писар“, който също всеки път е различен човек. Неговата роля е да записва както дневния ред, така и всички предложения и решения на групата. Това може да става по различни начини: обичайния „линеен“ начин, чрез мисловни карти и други.
Асамблеята започва с определянето на дневния ред, който може да е решен и предварително (примерно в интернет). Всеки участник може да дава предложения за дневния ред, които се записват от „писара“. Всички предложения се подреждат по степен на тяхната важност и приоритет, след което започва разглеждането на въпросите подред. Комуникацията между участниците в Асамблеята се води от модератор, като всеки използва общоприети жестове за изразяване на неговото мнение и емоционално състояние. Използваните жестове мога да бъдат същите като тези използвани в асамблеите провеждани в Гърция, Испания и САЩ (виж картинка 1), но могат да бъдат и такива измислени от групата.

При обсъждането на въпросите и предложенията всеки участник има ограничено време за изказване 1-2 минути, за да има време за всички и процесът да бъде по-динамичен. Това се следи от модератора, който се намесва при необходимост. Всеки член на групата може да дава идеи за инициативи. Предполага се, че този, който е дал идеята ще бъде след това и един от активните членове на работната група по нейното изпълнение. Но това не е задължително. Когато има идея за осъществяването на дадена инициатива, която групата е одобрила се прави списък с необходимите дейности за нейното реализиране. Всички участници в Асамблеята могат да дават предложения какво трябва да се направи за осъществяването на идеята. Съставя се списък с предложените дейности и всеки член от групата, който може да свърши някоя/и от дейностите си записва името срещу нея. По този начин се разпределят задълженията и се формира работната група по съответната инициатива. Оттук нататък работната група започва да действа по реализацията на дейностите, като за това не е нужно свикване на генералната Асамблея. Членовете на работната група могат да се събират колкото пъти сметнат за добре за дообсъждане не подробностите и детайлите по реализирането на инициативата. Накрая когато имат готови решения (на междинен етап) или крайни резултати ги съобщават на генералната Асамблея.
За организацията на събития, които не пречат на обществения ред или самото им естество не предполага предупреждаване, като флашмобове, не се изисква подаване на уведомление в общината. За всякакви митинги, протести и шествия по закон се изисква внасяне на уведомление в общината.

Използване на информационните канали за разпространение на информация (при информационни кампании или организиране на събития)

В групата може да се сформира отделна работна група, която да се занимава само с разпространението на информацията, но може всеки път да се определят хора от съответната работна група, които да вършат тази работа. Всеки път когато трябва да се разпространи определа информация хората, които се занимават с това преценяват кои са най-удачните канали за конкретния случай.

1. Информационни канали в интернет:
- фейсбук групи
- фейсбук страници
- други социални мрежи – Twitter и т.н.
- блогове и сайтове
- форуми – сайтове за он-лайн гледане на клипове – Youtube, vbox7, vimeo и други.

2. Информационни канали извън интернет:
- раздаване на флаери или листовки (определят се подходящите места за съответната инициатива)
- организиране на дискусии, лекции и прожекции – разлепяне на плакати (определят се подходящите места за
съответната инициатива) – печатни и електронни местни и национални медии (вестници, радио,
телевизия, интернет информационни сайтовe)
- разговори с приятели и познати