Докато за трети път днес чаках премръзнал автобуса, просто спрях да се ядосвам. Даже спрях да изтръсквам трупащият се по мен сняг и започнах да се наслаждавам на бавното си превръщане в снежен човек. С твърде много негативизъм се натоварваме в днешно време, казах си, ще взема да си докарам язва освен настинката. Пък то не си е работа с тези мити здравни реформи… Всред изпълнилото ме примирение ме осени идеята, че всъщност поради всеобщото черногледство не успяваме да оценим дълбокия замисъл и филантропски подбуди зад столичната транспортна политика. Вярно, че като ръсне малко снежец чакаш по спирки задръствания средно по 45 мин. от всеки час, но кога друг път в забързаното си ежедневие ще имаш толкова време за размисъл и равносметка? А пък когато автобусите все пак дойдат, то е в комплект от поне 3-4, така че да може почти без проблеми да се поеме насъбралото се множество. Е, налага ти се да приемеш, че отреденото ти лично пространство е около 45 куб. см., но това е едно от неминуемите неудобства на живота в метрополис – щом може да живеят 2 млн. души в София, какво са едни 500 души в Икарус?
Интимното пространство на градския транспорт осигурява едно уникално физическо и емоционално преживяване, споделено със случайна извадка от сънародниците ти, които в началото на деня не си и подозирал, че ще опознаеш толкова отблизо. Еротичния привкус на пътуването може да е особено сладък, ако извадиш късмет да попаднеш на пътуващ към училище клас гимназистки – а за подобни интерактивни преживявания хората плащат доста повече от левче за билет! Усилията да се задържиш прав или да се придвижиш в желаната посока подържат физиката в кондиция, а вълнението дали ще успееш да слезеш на спирката си укрепва психиката и волята за победа. Пътуването в СКГТ освен това осигурява принудителни социални контакти дори на най-лишеният от такива гражданин:
Вариант 1, учтив:
– Извинете, ще слизате ли?
– Надявам се!
Вариант 2, реален:
– Ама какво ме блъскаш бе, *********!!!
– А ти какво си се запречила пред вратата ма, ***** *****, да ти **** **** …
Не на последно място е удоволствието от първата глътка свеж въздух, след като се измъкнеш успешно от този малък ад – за кратко те изпълва чиста радост от свободата и презрение към житейската суета и дребнавите битовизми. Така че, съграждани, трябва да последваме мъдрият съвет на онази аристократска издънка Кобурготски и да гледаме на положителното! И да си сменим чипа, щом от сменянето на управниците явно файда няма…