Гръцката работническа класа е разгневена, и с право, на опита отговорността за банкрута на гръцката държава да бъде прехвърлена на техните рамене. Ние смятаме, вместо това, че отговорните са международните финансови институции и Европейският съюз. Финансовите институции въвлякоха света, и в частност Гърция, в икономическа и социална криза от исторически пропорции и принудиха страните да вземат заеми, а сега всички тези институции се оплакват, че има опасност определени държави да нямат възможността да изплатят своите дългове.
Ние отричаме това лицемерие и казваме, че дори и ако Гърция, както и всички останали страни, могат да изплатят дълга си, те не бива да го правят: нека онези, отговорни за кризата – финансовите институции – плащат за щетите нанесени от нея. Гръцките работници с право отказват да изплащат дълговете на страната си. Ние няма да плащаме за тяхната криза!
Вместо това, нека изкараме капиталистите на огневата линия: Гръцкият капитал, който реализира някои от най-големите приходи в Европа, инвестирайки в по-бедни балкански страни, неосигурените социална сигурност, колективни гаранции и минимални заплати за гръцките работници, да не говорим за огромната сива икономика в страната и още по-голямата експлоатация на имигрантски труд. Гръцкият капитал е също така и обложен с много ниски данъци поради слабостта на държавата (когато става въпрос за богатите) и голямата корупция, която позволява измами и избягване на данъци в огромен мащаб. Така че гръцките капиталисти са също толкова задължени да плащат за тази криза.
Също така отричаме и позицията на Европейския съюз. ЕС, някога представен като гаранция за мира и солидарността между народите, показа истинското си лице – това на безусловна опора на неолиберализма в пълно отрицание на идеята за демокрация. Още щом икономиката затъне в трудности, всякакви претенции за солидарност се изпаряват. Така виждаме как Гърция е укорявана и обвинявана в мързеливост с обиден език,граничащ с расизма. Онази „Европа, която ни защитава“, която либералите и социал-демократите величаеха по времето на скандалното насилствено приемане на Лисабонския договор (в частност Франция и Ирландия) сега изглежда много далечна.
Колкото до истинската защита, ЕС и финансовите институции заедно понесоха Гърция към принудителното премахване на социалните помощи, чрез планове за строги икономии, които напомнят „плановете за структурни реформи“ на Международния валутен фонд: съкращения, замразяване на заплатите, приватизация и увеличаване на ДДС. Днес ЕС настоява пенсионната възраст отново да стане 67, не само в Гърция, но и в други страни, и заплашва да унищожи системата за социално подпомагане. По този начин, те откриват нови пазари за инвеститорите, гарантирайки предимство за богатите инвеститори в ущърб на основните интереси на работническата класа. Това е една Европа на управляващите класи, на която всички заедно трябва да се противопоставим.
Ето затова призоваваме цяла Европа за участие в инициативата за солидарност с гръцката работническа класа и бъдещите жертви на яростно атакуващите банки.
Против ценностите на алчност и хищничество, на които е изграден Европейският съюз, нека отговорим с класова солидарност! Гърция е тестов случай за социалното разпадане, което очаква всички ни. Този курс на действие се разиграва от всички институционни партии, от самото правителство и от всички институции на глобалния капитализъм. Има само един начин да спрем тази политика на варварски капитализъм: пряко народно действие, разширяване на стачното движение и увеличаване броя на демонстрациите в цяла Европа.