– Извинявайте, може ли само за момент?

– Да?

– Извинявайте, аз бях тук в София на лечение, изкарах два месеца в болница. Днес излязох. И чак тогава видях, че не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса. Не може ли?…

… – Извинявайте, аз работя отсреща, по изолацията на сградата. Днес ми се обадиха от нас, че майка ми е починала. Не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса, пък колегите ми днес са отпуска, виждате, не работят. Не може ли?…

… – Извинявайте, аз дойдох днес в София да пазарувам, а ми се обадиха от къщи, че детето го е бутнала кола, да се прибера спешно. И аз хукнах, ама докато пазарувах са ме обрали, и не ми стигат шейсет стотинки за билет за автобуса. Не може ли?…

Варианти – колкото щете. Ако има случайно пък и подходящо събитие – земетресение в някой край на България, или наводнения, или голям пожар – направо е нашествие. Обясняват ти с треперещи ръце и сълзи на очите. Само в момента, в който се разсееш нанякъде, изпод отпуснатите клепачи проблясва преценяващият поглед на професионалист…

Номерът не е нов, но напоследък е популярен. Едно, че все още предизвиква състрадание по-лесно от “моля ви, нямам какво да ям”. И второ, че намалява риска от започналото да се появява напоследък “работи нещо половин час, ще ти дам един лев”.

Най-често въпросните профита или имат приличен опит в уличните побои (ако са мъже), или “гардовете” са на едно звънване разстояние (ако са жени). Въпреки това обаче, смятам следващия път, когато срещна такъв, да преценя внимателно още един път дали наистина ме лъже – и ако реша, че го прави, да му отръскам един ама наистина здрав бой. Особено ако наблизо има подходящ вход или двор, в който да мога да ги вкарам, че да не ни намерят лесно гардовете им.

Хич даже не е прекалено. Малко са хората, които могат от пръв поглед спокойно да отличат профитата от наистина закъсал човек, и да помогнат на втория. Останалите, след като ни измамят веднъж-два пъти, кастрираме състраданието си и преставаме да даваме на всички. Естествена реакция е. Така че тези профита не само се хранят с нашата човечност и доброта – те я унищожават, и превръщат плодородната почва, на която тя е расла, в безплодна пустиня.

Затова един здрав бой е минимумът, който заслужават. А ако тези, които ги бият, станат повечко, може и да почнат да се отказват от измамите. И да работят нещо полезно. От това ще спечелим и ние (мъничко), и те (неизмеримо много).

И най-вече да оставят просенето на тези, които са наистина закъсали, и нямат друг избор. Наистина закъсалите са, заради които е морален дълг на всеки от нас да натупа здраво мошениците.