След провеждане на един средносрочен експеримент в любимата на млади и стари социална мрежа, установих някои интересни тенденции. Можеш без всякакво притеснение да „адваш“ напосоки хора, които си познавал бегло преди 10-15 години, или такива, с които се засичате на работното място или пък в учебното заведение, но досега не сте си казали и едно здрасти. Те с радост те прибавят към списъка с приятелите си, даже за твой ужас започват да ти пращат усмивчици, котенца, сърчица, дупенца и прочее, харесват дейностите и статуса ти и ти харесваш техните, канят те във фермата си, препоръчват ти дълбоко екзистенциални тестове, и те сравняват с други, хептен непознати хора. Разменените във виртуалното пространство жестове на близост и разбирателство обаче в никакъв случай не гарантират, че на следващия ден ще се поздравите, когато се разминете в някой коридор или на улицата.
Стартът на фейсбук приятелството обаче може и да не бъде толкова безоблачен, ако решите да прибавите към предложението за приятелство някакво съобщение, с което да го обясните и да го поставите контекст – например: „Здрасти, не знам дали ме помниш, аз съм еди-кой си, как се разви живота ти след забавачката?“, или нещо по-откровено: „Не съм те забелязвал никога досега, но 54-мата общи познати ме карат да си мисля, че несъзнателно съм те игнорирал“, а защо не и „Изглеждаш смущаващо привлекателна на профилната снимка, надявам се да си шернала някое албумче от морето“.
Опитите за осъществяване на комуникация на по-висше равнище от цъкане на бутони в 90% от случаите остават без отговор, а доста често обектът дори решава, че не те иска сред виртуалните си приятели! Оказва се, че в „социалната мрежа“ изглеждаш подозрителен, ако се опитваш да практикуваш конвенционални способи на социално общуване, например разговор. Някакво съчетание между техно-алиенация и обикновен мързел, предполагам, ако бях някой мастит социален антрополог щях да напиша наУчен труд по въпроса. Ама не съм О_о В крайна сметка е ясно едно – ако искате много и верни фейсбук приятели, заговаряйте ги само при крайна нужда! Ако пък искате нормален социален живот, най-добре не влизайте в социални мрежи :)