Като истински самоотвержен Александър Матросов се хвърлил ЦЦ да защитава „Нашата полиция“.

Химнът не бил химн, а само „една песен за българския полицай“.

Явно ЦЦ си мисли, че ако една песен не е химн, а просто песен, тъпият й текст ще стане по-малко тъп.

Да, ама не става.

Все така си е тъп.

А какво още казал ЦЦ?

„Ако някой напише и изпълни нещо по-добро, това ще бъде добре възприето от служителите на МВР“.

Като имаме предвид повечето от служителите на МВР, каквото и да им напишеш, все тая.

Да не би да седнат и да мислят върху текста.

Как ли не, да ги заболи главата!

„В тази песен няма нищо негативно или осмиващо“.

Тук ЦЦ е донякъде прав.

В тази песен изобщо няма нищо.

Нищо смислено.

И точно това е негативното и осмиващото.

„Нека не спекулираме за нещо, което е с позитивен знак“.

Какъв е позитивният знак, ЦЦ не казва.

И няма да каже, бас хващам.

Горното изречение е пословичен пример за празнословие.

Когато не ти е изгодно нещо, да кажеш, че някой спекулира с…

„Не смятам, че трябва да причиняваме това на Веселин Маринов“,

Че той Маринов сам си го причини това.

Никой не го е бил през устата да се хвали по интервюта какъв велик шедьовър предстои да чуем.

Ако си беше мълчал, „Нашата полиция“ щеше да мине и замине незабелязана от никого.

Но куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.

Пък после и ЦЦ да застане на амбразурата, колата вече се е обърнала, а Неволята я няма никаква.