Върнах се у дома към шест часа.

По това време (ваканция!) работех като товарач на камион, за да изкарам някой лев допълнително.

Ходихме в една ужасна жега до Михайловград (днес Монтана) да товарим прасета.

С една ужасно раздрънкана молотовка.

Бях направо изцеден от жегата.

И включих радиото.

Няма да се хваля като някои как едва ли не съм чакал всяка вечер с нетърпение емисиите на „Свободна Европа“.

Няма такова нещо.

Слушах „Свободна Европа“ колкото и останалото радио.

От дъжд на вятър.

Но този път – par hasard – потърсих „Свободна Европа“.

Българската станция ми избяга.

Заглушаваха излъчванията и трябваше постоянно да се „върти копчето“, както казваше Мирча Кришан.

Попаднах на сръбската емисия.

И чух това, което още е в паметта ми: „По време на погребението на актьора и певеца Владимир Висоцки по улиците на Москва имаше конна милиция“.

Извиках Румяна.

– Висоцки е починал…

– Нещо не си разбрал.

– Не, „Свободна Европа“…

А какво знаехме тогава за Висоцки?

Нищо.

Само две касетки с не много качествени записи.

И толкова.

Но ми стана много мъчно…