След свалянето на Тодор Живков и края на тоталитарния режим в България знайни и незнайни люде излязоха на политическата сцена като върли демократи и антикомунисти, защитаващи демократичните ценности. По площадите се пееха песни от типа на „Аз не съм комунист“, „Никога вече комунизъм“ и се крещяха лозунги като „Който не скача е червен“. Дотук добре, но нека се вгледаме в тези водачи, повели народа към едно ново начало.

В ролята на опозиция на БКП застава СДС. Един от основните членове на съюза е Петър Берон, който е негов секретар и участник в Кръглата маса, като самият той подписва новата Конституция на република България. Какво се установява обаче? Този човек – виден „демократ“ – е бил сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“1. От СДС започват да се открояват и други ключови фигури. Всенародният любимец и демократ, накарал всеки върл антикомунист да скандира името му в екстаз до припадък – Иван Костов – е точно такава фигура. За съжаление трябва да разочаровам феновете му, че все пак не е толкова „анти“. Една година преди да бъде избран като депутат в Седмото Велико народно събрание с листата на СДС, Иван Костов кандидатства в БКП2. Само година преди да стане „върл“ демократ, пише две статии във в. „Работническо дело“3. На Кръглата маса първоначално е консултант на тогава все още казионния КНСБ.4 Впоследствие на ход преосмисля възгледите си и преминава на страната на опозицията.

Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.5

Един от основателите на СДС и основател на собствена партия Български бизнес блок е Жорж Ганчев. Харизматичният весел сладкодумец и свирещ на китара актьор също си има тъмна страна. Комисията по досиетата изкара на светло истинската му същност, а именно агент на ДС с псевдоним Жорж.6

Пародията на антикомунизъм и демократичност в България не свършва дотук. През 1994 г. Георги Марков е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Преди това той е депутат от СДС и член на законодателната комисия във ВНС от София. Георги Марков участва в изборите за президент на България през 2006 г. и се обявява за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.7

На 21 юни 2007 г. Комисията по досиетата официално обявява, че Георги Марков сътрудничи на Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971-1976 под псевдонимите Николай и Стефан. „Работата“ му е съсредоточена във висшите училища и сред студентите. Досието му е унищожено на 18 юни 1990 г.8

Друга култова фигура от времето на промените е Петко Бочаров, станал известен с репликата си „Да, ама не!“. Комисията по досиетата разкри, че между 1946 и 1982 година е агент на Второ управление на Държавна сигурност.9

През 1990 г. много партии и организации са възстановени и заработват отново. Тогава се учредява и ВМРО. Днес неин председател е Красимир Каракачанов. Избран е за депутат в 38-то Народно събрание с листата на ОДС (Обединени демократични сили). Според изнесената информация, Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани.10 Дори и така да е, той все пак е сътрудничил на бившата власт.

През 2005 г. се засилват и националистическите тенденции в политиката. На родната сцената изгрява звездата на Волен Сидеров. В началото на 1990 г. е главен редактор във вестник „Демокрация“. Преди 5 години той започва да се изявява в новото си амплоа на националист. С бурните си скандирания, виковете, масовите шествия, обещанията за по-добро бъдеще успява набързо да грабне сърцата на хората. На парламентарните избори през 2005 г. е сформирана националистическата Коалиция „Атака“, която, за голямо учудване на всички, успява да влезе в Парламента и то като 4-та сила. Какво обаче ми направи впечатление? Забележете кои партии влизат в предизборната Коалиция „АТАКА“: Национално движение за спасение на Отечеството (НДСО) с лидер Илия Киров, Българска национално-патриотична партия (БНПП) с лидер Петър Манолов, Партия „Атака“ с лидер Волен Сидеров, Партия „Нова зора“ с лидер Йордан Величков11, Съюз на патриотичните сили „Защита“ с лидер Минчо Минчев. На пръв поглед нищо необичайно, но в коалицията присъства партия „Нова зора“. Макар и патриотична, те са и комунистическа партия, която в момента е в Коалиция за България.12 Изводите можем да си направим сами.

Но да погледнем и днешните управляващи в лицето на Бойко Борисов. Лидерът на дясно-центристката партия ГЕРБ, определящ се като върл антикомунист на изборната победа над БСП заяви: „1944-та година дядо ми са го убили като куче на 16 септември и днес, когато ги детронирам, го посвещавам на него“.13 Какво откриваме в биографията му обаче? През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет в трети факултет „Противопожарна охрана“ с оглед миналото на дядо му, който е разстрелян от комунистите през 1944 година. Според Бойко Борисов, по силата на вътрешните правила на МВР, тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.14 После създава охранителна фирма „ИПОН – 1“ и пази самия Тодор Живков.15 Защо тогава не се е сещал за дядо си, а чак сега, след двадесет години?

Историята на Прехода изобилства от такива фигури знайни и незнайни. Проблемът не е в това какви са били, а в това на какви се правят. Вместо да си заровят главите от срам, те ни поучават и дават съвети.

Инферно

БЕЛЕЖКИ

1              http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1032&Itemid=47

2              В-к Нощен труд, 2 – 3 февруари 1998 г. Интервю с бащата на Ив. Костов. „Асистентът Костов кандидатствал в БКП, за да му помогне за доцентурата, но не го приели“. „Той (Костов – б. м.) искаше да влезе в БКП, но те не го приеха. Направи го, защото трябваше да кандидатства за доцент. Затова му казаха – или партиец, или – не!“, спомня си бай Йордан.

3              http://www.glasove.com/article-3826.php

4              сп. „Тема“, Пари и политика, Павлина Живкова

5   Вестник „Труд“, 15 април 1997

6              http://bg.wikipedia.org/wiki/Сътрудници_на_Държавна_сигурност

7              http://www.rzs.bg/index.php?t=42

8              http://news.ibox.bg/news/id_1236755059

9              http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47

10            http://news.ibox.bg/pressreview/id_1559191083

11            http://www.novazora.eu/

12            http://bg.wikipedia.org/wiki/Коалиция_за_България

13            http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=372174

14            http://news.bpost.bg/story-read-14523.php

15            http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001