Докато някои хора се притесняват какво ядат, други се притесняват колко пари дават за храна. Ето това е парадоксът, който мъчи производители и търговци, така, те не могат да задоволят изискванията на всички, затова задоволяват желанията на масовия потребител, който все още живее по времето на Тодор Живков. Да, тогава всичко е било евтино – храната осигурена за всички (та, нали трябва работниците да са силни); медицинска помощ – напълно безплатна (та, нали трябва да са здрави, за да произвеждат.) Сега населението е консуматорско и държавата няма изгода то да е здраво, затова дайте ни скапан хляб, та нали само това ни остана. Хранителната индустрия е  най-скъпата индустрия, след нея е фармацефтичната – защо ли? – защото предлаганата храна не е качествена, затова тъпчете се с лекарства. Производителите и търговците искат да печелят и съответно намаляват качеството за сметка на количеството – какво да ви кажа…има голямо потребление. Трябва ли обаче, за да се задоволят масовите нужди – храната ни да е боклук? Трябва да протестираме, защото ядем оранжев хляб, а не защото вдигат цената му. Замислете се колко струва брашното, колко струва транспортът, едва ли е само 1 лев, да не говорим, че има хляб и под тази сума. Пазарувайки забелязвам как хората взимат възможно най- евтиното…това ли заслужаваме?

“ dimitar – 22.08.2010 г. 18:15:32 как нямат срама тия хлебопроизводители. Още не беше пожънато като увеличиха хляба,това са стари търговски номера. така е защото сития на гладния не вярва никога,но пък може да гърмят хлебопекарни и други поразии могат да се направят и няма да е полезно за никого.Цената около 1 лв на килограм може, но за повече ще се бере ядове от много хора.” – мнение на човек, който коментира статия съобщаваща повишаването на цената, на хляба. Масовата нагласа е такава, напълно роботизирана.

Даниела Прокопова