На 10.08.2010 вестник „Сега“ написа на първа страница „Лечението в болница става лукс“. Сериозното намаление на парите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болниците драстично ще затрудни достъпа на пациентите до лечение. Заради въведените фиксирани бюджети лечебните заведения ще ограничат силно плановия прием, ще формират листи на чакащи, ще намалят заплатите и ще трупат още повече дългове. За пръв път здравната каса ще задължи лечебниците да работят с фиксирани бюджети, при това със задна дата – 1 август. За разлика от досега касата няма да плаща на болниците отчетените случаи над лимита. Според директори на клиники и данни на лекарския съюз намалението на парите е драстично – между 30 и 40% спрямо август миналата година. От касата обясняват, че спазват закона, който от тази година задължава НЗОК да работи с фиксирани бюджети.

Това е логично продължение на започналата в началото на тази година „здравна реформа“, която (както здравният министър Божидар Нанев се изрази тогава) се изразява в това, че „Българското правителство вероятно ще започне програма за приватизация на държавните болници още през 2010 г.“

Оказва се, че от 1 август тази година здравеопазването ще е привилегия само на тези, които могат да си платят, т.е. на богатите, тъй като парите във фиксираните бюджети са крайно недостатъчни. Всички останали ще трябва да се оправят както могат – законът на неолибералния капитализъм, че по-богатият оцелява. Всичко това само ще увеличи пропастта между богати и бедни в още една сфера и то с още по-голяма сила. Очевидно България не изостава от глобалните процеси на разделяне на света на Зелени и Червени зони, като в Зелените богатите живеят в лукс и охолство с всички необходими услуги и екстри, а бедните и обикновени хора са оставени в разрухата, хаоса и липсата на каквито и да е нормални условия на живот в Червените зони – проект, идеално илюстриран в Багдад, но намиращ реализация в множество други места и случаи по света (Ню Орлиънс след урагана Катрина, Санди Спрингс, бедните квартали в Пекин, гетата в Йоханесбург, Хаити след земетресението и т.н. и т.н.).

Оставянето на бедните „зад борда“ е присъща черта на неолибералния капитализъм. Неплатежоспособните хора не са пазарна ниша, те са криминален контингент, който е ненужен и трябва да бъде изолиран по един или друг начин – било чрез орязване на социални помощи, свиване на други публични разходи или директно затваряне зад ограждения под строг контрол (били те официални затвори или барикадирани квартали…или пък затвори за „нелегални имигранти“, като този в Бусманци). Тази характеристика обаче зачерква огромна част от човечеството, а в конкретния случай – хората в България и може да бъде определена единствено и само като тотално антихуманна и разрушителна.

Това решение също така за пореден път показва истинското неолиберлано лице на правителството на Бойко Борисов. След затварянето и приватизирането на болниците, орязването на бюджета за образование, крайният корпоративен лобизъм (според изследвания на различни агенции огромната част от внесените и приети от ГЕРБ закони защитават корпоративни интереси, което бе особено видно в проектите за приемане на ГМО, естествено изгодни за корпорации като „Монсанто“) и атаките срещу анти-капиталистически алтернативи (читанка.инфо), оставянето на бедните без здравна помощ е следващата стъпка в неолибералния поход на ГЕРБ. И всичко това е в духа на вече покойния рицар на неолиберализма Милтън Фридман, който посочва трите аспекта на пътя към „естествения“, „чист“ капитализъм в своята книга „Капитализъм и свобода“: дерегулация, приватизация и орязване на бюджета.

За сметка на изчезващите социални функции на държавата, полицейските и пародийните й такива продължават да се увеличават: бутафорни полицейски акции без ефект, побоят в Кърждали, „специализираният съд“, 5тата ключица и 10тото кутре на лявата ръка на св. Йоан Кръстител, намерени в Созопол. Единствената цел на всичко това може ад бъде само и единствено хвърляне на прах в очите на хората.