Още една гледна точка по повод предвидените реформи в културата и положението в изкуството у нас

Ако има изкуство днес си мечтая да е не “истинско”, а честно

Кино “Изток” в София ще става поредния супермаркет. Какво съвпадение с орязването на бюджета за култура! Паника в средите на културните дейци. Предстоят съкращения. Ще махат 550 души, ще има сливания на театри. Каква политика! Поредния пострадал, бихте казали вие, но да видим какво мислят потърпевшите.

Звездите плачат с крокодилски сълзи. Ами ако не техническия персонал, а те останат без работа?! Чудно ми е какво правеха артистите, когато мутрите започнаха да превръщат кината в бинго зали?! Нещо подобно на това, което правят сега опитвайки се да прокарат нов закон за меценатството, който ще намали данъците на същите тези мутри и новоизлюпили се капиталисти ако спонсорират филмите и постановките им. Филми и то какви филми! Произведения за чудо и приказ на потомствени актьори, режисьори. На потомствен “елит” или на ново въведен в гилдията “елит” – приятели. Защо искат от нас, така наречената от тях публика, на всичко отгоре да приемаме и цялата им превземка!?

Да сме солидарни ли с актьорите, режисьорите, т.нар. културни дейци?! Аз изцяло се солидаризирам. Всички разбират каква пагубна политика се води, но ще бъдем наистина заедно, ако културните дейци дадат поне знак за някаква солидарност с “простосмъртните” – хората от останалите професии. Да лекарите също не се обединяват с миньорите. Там е грешката, знаем го. Нека тогава, интелектуалците, щом се пишат духовни будители, хуманисти, дадат пример за солидарност. Да видим как няма ниско и високо, по-важни професии или излишни хора. Нека вдъхновят народа! Ала лидерът на САБ, Христо Мутафчиев се “люшка” в позициите “Аз подкрепям напълно действията на Министерството на културата до този момент по отношение на идеологията. Но всяка конкретна крачка смятам, че трябва да се обсъжда със Съюза на артистите. Първите стъпки трябва да са внимателно обмислени, за да не се окаже, че избождаме очи, вместо да изпишем вежди.”

Теди Москов. Изключителен творец се проявява като изключителен циник в остроумната статия “Чуждици / смях през сълзи за театъра/”. Иронично пише, че артистите сигурно трябвало да просят пеейки и играейки. Не му идва на ум за колегите му, които играят на улицата, въпреки, че в България на уличния театър се гледа с лошо око (1). Не личи да се сеща и за актьорите, които работят по Молове и бензиностанции след като завършат скъпите школи, които идеологията на „арта“ им пробутва. За “обикновените” просяци е редно да се сетим, че няма как да мисли, нищо че мнозина от тях също пеят и свирят. Защо ли силно се съмнявам, че точно той ще остане без работа и ще стигне до просия??! Колегите му, които го слушат докато мият чинии в ресторантите на меценатите нямат право на критика. Те трябва да приемат с усмивка иронията на звездите по повод реформата в театрите, в които макар “театрали” няма и да стъпят, заради чудесната ни система на шуробадженащияна, екс-болшевизъм, капитализъм и примиренчество.

Стотици актьори, художници, културолози, филолози и т.н. в момента губят работата си като служители в услугите, но предано плачат за културата. Срамуват се да се отрекат от изкуството. Да зачеркнат от фетишите си културата на богатите и арт-кликите. Да се простят с илюзиите и да бъдат независими. Хора, време е! Не са болка за умиране съкращенията във фабриките, не е голям проблем закриването на болниците, нито сливането на други институции, фалиралите дребни търговци и т.н. Културата! Пазете културата! Отново т.нар. изкуство се извисява някъде горе, далече. Работещите в изкуството би трябвало да са наши “братя”, но те не ни приемат като равни. От край време болшинството смятат, че всички останали им длъжим по-специално отношение. Нареждат се до поповете с ореолчетта на озарени. Как той, Артиста, ще работи в пекарна?! Връзкаря – артист, буржоата – артист, да уточним. Не знам дали артиста с главно “А” замисля какво правят голям процент от студентите завършили изкуства. Те и всички онези артисти без пари от някъде си, се потят по пекарните и не се срамуват или хленчат като тези “височайши особи”. Приели са изкуството като безгрижен младежки спомен. Според “уредения” артист те са отпаднали от “справедливата” конкуренция. По-лошото е, че и част от отхвърлените от системата са го повярвали.
Някой би казал :” трябва да се ограничи достъпа до арт образование, много артисти за такава малка страна”, но проблемът е глобален, а и в България така или иначе достъпа в монополизиралите що е арт, шуробаджанашки скъпи институции е ограничен. Още елитаризиране на арта, отделяне от народа, надали ще реши проблема с настоящата елитаризация в мисленето на българските Артисти?

Тези Баш Артисти, една част са с мизерни заплати също жертви на т.нар. политика на оптимизация, но се преживяват като елит. Е, в кое се състои тяхното реално превъзходство – в късмета. Да живее йерархията! Трябва ли ние, мравчиците, да подкрепим хора презиращи работниците?! Малко по-долу в изказването си Теди Москов се е изказал пренебрежително за физическия труд като уж се опитва да “изобличи” управниците в “невежество”. “Нека държавниците не приемат потта като белег за актьорлък. Великият Йоско Сърчаджиев не се поти.” Интелектуалния труд цена няма, знаят и “неграмотните”. Ясно е и че надали той ще пострада за сметка на работниците и селяните, мерси за шегата. Човекът използва големи имена за да докаже своята “теза”. Да постави изкуството като занимание над всеки труд. Че как! Та, нали така ще подсигури евенуално помилване за “културата” от орязването на бюджета. За другите, кво ти пука – съвременна „ценност“.

Знаем как са се издигали културтрегерите някога в соц режима. При все това е ползван критерия талант, който известно време в България беше изключен. Тук ли е най-големия проблем? Някои хора започнаха да усещат, че така не се прави изкуство. Добрите творби, обаче, си остават лицемерни. Това, че в името на изгодата адекватна “ценност” към капитализма, започна да се взима пред вид и качеството “умение” в занаята, не значи, че то е поставено преди “качествата” : връзки, пари, нахалство – нагаждачество – безскруполност – конформизъм, наричани с “красивата “ дума конкурентност. Абе, долу-горе завръщане на положението от соца : връзкари, но все пак се и намират талантливи.

Според Теди Москов създадените от соца арт елити следва да се поддържат така : “Виновниците” за съществуването на ненужни щатове в опери и театри – БКП и потомци, ще поемат издръжката на създадените от тях безсмислени културни институции! Сто лева годишно от член на партията (бълха го охапала) ще дадат на културата около 200 милиона лева.” Потомството на БКП да издържа потомството на соц.актьорите, ама че номер!
Още един въпрос : кое е по-“морално” да продаваш с финансите на мутрите, увеличавайки печалбите им, култура на секс и пари или да искаш процент от тези печалби за да правиш на практика същото, но насочено към по-друга таргет група?! “ Преди време се пошегувах, че трябва да се въведе данък “чалга”. Сега го мисля сериозно. 0,5 процента от хонорарите на този вид изпълнители да се вземат, ще се съберат главозамайващи суми, ще трябва дори да се откриват нови театри! “ от същата статия .

А сега за нашумелите текстове “Да спасим публиката, после театрите” и “Културата като аутсайдер” , Десислава Гавраилова ( 2 ) . Там ще прочетете, че е важно да ни възпитат като добри потребители на култура. По – важно е обаче, че културата ще ни “спаси” и социалните несгоди, например : “ Най-порочен от управленска гледна точка е отказът от мислене на културата като фактор за повишаване на жизненото равнище на нацията .” Перефраза на старата идея: ще ви „даваме” духовна храна и така по-малко ще чувате как от глад ви къркорят стомасите. Алелуя!

Откровението идва в “ Да спасим публиката, после театрите”. Мисля, че Гавраилова говори от сърце, колко жалко: ”Тези, които ни обясняват, че няма пари за култура, защото сме бедни, сигурно не знаят, че една от причините да сме бедни е културното ни ниво. “..Разбрахте ли сега, бедни другари, каква била причината за бедността ни?! Ми, защо да не е от културното им ниво и бедността на артистите ако изведнъж останат на улицата?! Значи ние трябва да се “храним” с култура, а за тях е унизително да просят?! Като цяло разисква се надълго и широко как да ни направят добра публика чрез “образоващо” изкуство, материалите ги има он лайн. Докато се възмущавам от двуличието забравих напълно за “мисията” на културата и изкуството?!

Реално погледнато днес малцина са хората, които биха отрекли нуждата от изкуство ако им зададем въпрос. Мислейки по темата обикновено започваме с мантри за възвишеното, духа, цивилизацията. Ето, че вече сътворихме ореола на арта и утвърдихме йерархията. Създадохме граница публика – творец, народ – изкуство. Ценното изкуството е, което руши оковите дори с цената на собственото си разрушение. Културният упадък не е в това, че няма качествени творци. Няма го изкуството като революция, като радикална критика, като народен будител. Особено в България. В момент на криза! Вижте реакциите на творците?!?

Абстрахираме ли се от илюзията, създадена от по-широката достъпност днес, ще видим, че изкуството не е изгубило своята елитарност. Популярността на арта стана разновидност на религия подпомагаща властите.

Потърпевшите от бизнеса и политиката с арта не са малко. Коя епоха може да се похвали с толкова творци на глава от населението?! Какъв ти упадък?! Дори ако изключим индустриите, светът е залят със стойностно и не стойностно искуство, с посредствени и великолепни автори. Хора буквално чудещи се какво да правят, ала взели се твърде на сериозно. Всеки с претенции за пари, за авторски права, за уникалност. Рано или късно все с разбити илюзии. Говорихме кой талант се цени най-много – нагаждането, като навсякъде. Тъжно е на фона на хлапетата изпълнени с мечти, тълпящи се пред скъпите уъркшопи за креативност и арт училищата. Сигурно е последица от “мъдър” план целящ да възпита потребители на “стойностно” изкуство. Знам ли. Някои обаче явно знаят “Обосновавайки необходимостта от публично финансиране за изкуствата, Кейнс говори за естетика и етика, но и за способността на изкуството „да доставя удоволствие и отмора за обикновения човек, така че, след като свърши работния си ден, той да може да почувства, както нищо друго не може да го накара да почувства, че е част от общност, която е по-фина, по-надарена, по-бляскава от това, което той самият би могъл да бъде“, “Културата като аутсайдер”. Гавра с “труп”, но е истина. Мисията на изкуството сега е да бъде хапче за сън. Превенция пред евентуална съпротива и критично мислене. Чалгата за едни, “възвишеното” за други, които не ядат патриотични боклуци, не се прекланят пред св. мощи намерени край Созопол и т.н. Артисти, събудете се!
Къде е независимото изкуство?! Няма го! / с уговорката, че има изключения хора, които на ръба на нищото правят нещо / България има някакъв малък комерсиален самодостатъчен “ъндърграунд” изживяващ се като авангард. Докато там медитират и се чувстват по -“специални” даже от елитите, сме на път да загубим постепенно и малкото, което имаме за бъдещите поколения. Ако има изкуство днес си мечтая да е не “истинско”, а честно. Дълг на творците е да работят за реална социална промяна. Ако не могат, нека поне бъдат с нас, хората, та нали и те са такива?! Ужасно ли е трудно за “Изкуството” да бъде от хората за хората, ако те са бедни?! Колкото и да “възпитават” публика, който няма перспектива и си брои стотинките за храна, с “излишъка” не си купува билет за театър.

Моля, творците да се отърват от представата за своята богопомазаност, различие, превъзходство. Наистина. Няма да стане като получават рента и играят декаденти. Не и докато са богати, но играят отрудени от арт. “Алтернативата”, която представя “алтернативното” изкуство у нас, в повечето случаи, е паралелни общества, които са на същите принципи като държавата. Дори й вършат работа. Идеални са за втълпяване, че няма алтернатива извън системата представяйки се за алтернатива. Искаш ли бягство от реалността ако не някоя секта, то съвременното изкуство ще свърши работата. Гавраилова твърди още “За да успее в театралната реформа, правителството трябва да започне да мисли за новата публика, която иска да привлече, а не за старите кадри, които иска да (не) обиди. “ ОК, ама грешно избран е мазния претекст за съкращения, защото публика няма да има. Нека мислят политиците, ала не как да възпитат народа в посещение на театри, на безплатните сцени винаги има хора. Да помислят как всеки да живее пълноценно живота си вместо да затвърждават неравенствата. Ще го направят ама в шестък.

Без материална основа няма духовни нужди. “Публиката” иска нормален живот, а не лъжи като предложението да я накарат “…да почувства, че е част от общност, която е по-фина, по-надарена, по-бляскава от това, което самата тя би могъла да бъде.”

Ако нямаше фалшива власт да определя кое да го бъде, не само в културата! Дори само без бедност, конкуренция – насилие, хората щяха имат желание за изкуство. Не се съмнявайте, че няма да го получим от властващите. Колкото и да мъдруват. Йерархично, елитиско ли ще е, провокиращо бягство или възпитаващо “толерантност” и смирение ли?! Все някакво такова “високо” “образоващо” изкуство за масите ще да е нужно. И послушна публика ценител. Ако искат да бъдем част от културния процес, което е пътя към културен разцвет, артистите трябва да действат различно – на 180 градуса!

А реформата?! Ужасна е, както и всички останали напоследък, но съкращенията в театрите са не по-страшни от другите. Някога творческите личности са били душата на компаниите, свирели до огъня, радвали близките си и общността в трудни моменти, носели духа. Днес са Артисти. Искат специално внимание, специално заплащане, овластяващи права, собственост над духа, прецакват се едни други бизнесменски. Докато не се усетят, че са на улицата заедно с работниците от заводите и болниците. Дано се усетят и че застраховка криза или капитализъм за културата и изкуството няма, колкото и да развиваме красиво звучащи либерални теории.

За финал : солидарни всички заедно- работници, лекари, служители, творци, стига разделение, да кажем “не” на безобразните реформи и арт лъжи или както се казва в една африканска поговорка: „Когато мравките се обединят, и слон могат да понесат „

(1) Макар че творчеството им да е възприето в чужбина като обект на научни изследвания, уличните актьори и там все още се борят за оцеляване и легитимност спрямо елитните артистични форми.

(2) Текстовете са публикувани в “24 часа”, “Дневник” и др, сглобени са от представителен проект “Инерция или развитие: Анализ на ефикасността на публичните разходи за култура за периода 1989-2009 г.“, изложен в “Червената къща” на 30.07. тази година. Автор е Десислава Гавраилова, един от авторите и на изследването.