„Антиавторитарен Фестивал за Пряка Демокрация“

От 8 до 10 септември 2010г. в Солун, Гърция

Дълбоката криза, която е запечатана в обществото като цяло не е просто икономическа. Икономическата криза е само върхът, или по-добре казано, само видимата част на айсберга. Въз основа на кризата се появяват проблеми, които се отнасят до всички социални и политически институции.

Традиционните компоненти, които се изразяват чрез политическата партийна система и проф-съюзите, контролирани от същите политически партии не са в състояние да осигурят перспектива за излизане от ситуацията. Няма нищо за преговаряне вече, преговори, които бяха базата традиционните политически или синдикалистки антагонизми в обществото.

Фразата „there is no saliva“ – гръцки израз, който означава, че не остава нищо – използван наскоро от министъра на труда А. Ловердос, отправи послание към всички посоки, че преговорната квота е не само блокирана, а че започва обратно броене.

След като същите тези са ни „потопили“, изходът не е количествен, а качествен.

Кризата постави всички въпроси. От септември нататък, кризата ще се превърне в водовъртеж, който ще понесе и несъстоятелността на банките, но срива на цялата система на господство не само в тесния смисъл от икономическа гледна точка на финансова издръжливост, но ще повлече цялата структурна и идеологическа постройка, които са в основата на капиталистическата логика.

Относно това, което навлиза в обществото по насилствен начин, е важно не само способността му се даде отговор, но преди всичко е важна яснотата на въпроса, който трябва да бъде поставен. Ние трябва да преразгледаме нашето съществуване във всички области на обществения живот, в които участваме. В земеделието, в завода, в сектора на услугите, в областта на образованието. Основните въпроси, които са подложени на шок в своите традиционни значения, та до самата им същност. Какво, как и за кого? Трите измерения за качествен скок напред, които допринасят за крайния изход от кризата.

С този въпрос ние ще отидем на тазгодишния Търговски Международен панаир в Солун.

Аргументът за хоризонтална социална организация, в която се съставлява същността на пряката демокрация не идва само, за да добави просто още една критика към сегашното състояние на нещата, а да ги премахне. Никога досега пряко-демократичната визия не беше така адекванта, не само за самото движение, но и за първични социални дейности. Структурите на пряката-демокрация не са въпрос и решение, а начинът по който ще се изясни въпроса, както и начина, по който ще се търси решението. В ретроградната политическа партийна система на парламентарна демокрация, пряката-демокрация ще представлява съвременните радикални мотиви, доколкото разбираме, че кризата не е само икономическа или само политическа, но достига дълбоката същност на самата система.

Ангажиментът за формиране на “Блок за Пряка демокрация” в Международния търговски панаир в Солун тази година идва да синтезира всички онези социални сили, които възприемат банкрутът на традиционното, като прозорец в хоризонта на свободата чрез директно осъществими цели.

Изключването на публичната сфера от страна на държавата и частния интерес, като нова матрица на отношения без обвързване и социално ангажиране, дава на пряката демокрация бунтовна динамика, която съответства на новата сутиация. Пряката демокрация не е алиби, нито предлог, че се побира в организационен план само на даден квартал и ще застане обратно в централната политическа организация на общините и общите избори.

Политическото предложение за социална еманципация не е антология на идеи. Това е реалността на социалната антиавторитарност, която експериментира пряката демокрация в местните и социални борби и движения. Това е обособяването на свободни зони в кварталите, в създаването на публични събрания с отворени и свободни процедури. Това е окупацията на обществени места, изоставени от притежателите (или при липсата на такива), или частни пространства, които се превръщат в свободни обществени и социални такива. Тези пространства могат да се превърнат в центрове за борба чрез разнообразни дейности, така че всяко действие ще представлява друга връзка с настоящето и още едно предложение към обществото.

Пряката демокрация при селскостопанското производство е хоризонтиране на отношенията между производители и потребители, които ще се простират и до сферата на опаковане и дистрибуция. Какво се отглежда и по какъв начин, за кого и за какво – това са преките въпроси, които търсят отговор чрез организацията на пряката демокрация, изразена в хранителната верига.
Тази верига включва и обединява труда с обществото. От селското стопанство до обществения контрол във фабриката, начина и продуктите на производство ще отговорят на социалните потребности, а не на натрупването на печалби.

Верига, пряко свързана с организацията на обществото, въпреки че изглежда хаотична, тя може да се материализира чрез възприемане и оперативно постижими цели, които трябва да направите в един квартал, или в мрежа от квартали, които се работят с общината, или в мрежа на публични събрания, които се занимават с града.

http://www.babylonia.gr/index.php?option=com_content&vi…ng=el