Преди няколко дни министърът без портфейл Божидар Димитров се изказа за народа ни (и за някои хора от него), че били “шибани”. Защото не приемали идеята, че в Созопол са открити костите на Йоан Кръстител.

Дали поводът е подходящ, ми е трудно да преценя. Имаме достатъчно археолози, които биха открили в Созопол, Царичина или под центъра на София какво ли не. Примерно костите на Христос, заедно с костите на кръста и костите на пироните, с които е бил закован към него. Костите на Бен Хур, в няколко различни версии, от различни възрасти. Костите на група марсиански десантчици, разгромени от групата за бързо реагиране на бог Перун… Уви, в България има предостатъчно хора, които са способни да повярват на това. По-лошото е, че значителен процент от тях имат право да карат коли и да гласуват. А че имаме и такъв министър… какво пък, какъвто народът, такъв и министърът.

Така че нищо чудно министърът да е прав. Проблемът е, че е министър. И аз често се изказвам за приличен процент от българския народ, че са добитъци (и сигурно пак ще го правя – особено впредвид казаното в горния абзац). Само че не съм министър. Ако стана, надали ще си го позволявам. Един министър няма право да казва подобни неща за народа си. За министър-председателя или президента си по може, и те са само слуги на срочен договор. Народът обаче е господар на държавата, поне по право. За него не бива, ако ще си му слуга.

Толкова не бива, че чак и Божидар Димитров се усети. Но се опита да замаже нещата. Да обясни, че “шибан” не било обидна дума. С авторитета си на министър. Как да не му повярваш?

Предлагам да му вярваме. И отсега нататък да му викаме Шибания министър.

Надали ще се обиди.