„Трябва да направите трио – един студент, едно НПО и едно лице, живеещо в бедност“
Вече си представям как студентът отива при някой клошар и го пита „Ей, ти! Нали си лице, живеещо в бедност? Ела да направим едно трио тука, с едно НПО!“
Това не е виц, за съжаление, а част от т. нар. Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, проект „Партньори в изкуството“.
Ах, тези европейци – мислят за всеки и се грижат за всички. Цяла година вече се грижат и за бедните. Извинете, за „хората, живеещи в бедност“.
Има си специален проект – НПО, студент-фотограф и „човек, живеещ в бедност“, които работят заедно и снимат, за да могат снимките да отидат на изложба в Брюксел.
Особено важна според проекта е срещата с „човек, живеещ в бедност“. Беднякът е малко нещо артефакт и си има специални инструкции онлайн. Европеецът трябва да знае, че „първият контакт“ с него е „решаващ момент“. Европеецът трябва да бъде отворен, без предубеждения, готов да го изслуша, искрен и сърдечен, но без да се натрапва. Хубаво е да уважи положението му (на бедняка) и да се вслушва в изискванията му за снимките, за да не се чувства беднякът използван или контролиран. Нещо повече, беднякът има право на участие в избора на снимки – „лицето, живеещо в бедност“ се превръща не просто в субект, а направо в творец, който успява да се докосне до елитарната възможност да избере сам фотографиите, които ще бъдат разглеждани от борците с бедността.
Също така, след края на проекта е хубаво европеецът да продължи да ангажира човека, живеещ в бедност – нали не иска да е „социално изключен“? За целта ще му покаже снимките – неговите и на други „лица, живеещи в бедност“ – в галерията на уебсайта, ще му прожектира видеото от откриването на изложбата, а най-хубавото е, че ще му даде сертификат, ако снимките на бедняка са избрани за участие.
Дотук всичко са цитати, нищо не си измисляме – традиционната лицемерна замяна на думи и изрази с други, по-толерантни, по-политически коректни и по-социално неизключващи, както на запад обичат да правят. Да наречеш някого беден е сбъркано, грубо и напомня на класово разделение (пък нали класи вече няма, има „прослойки“). Съвсем друго е „човек, живеещ в бедност“.
От цялото това мероприятие става ясно, че бедният, колкото и да е дребен и нищожен,
представлява заплаха за европейския подреден свят.
Пречи на европейците да се чувстват комфортно. Седят си на терасата, пият фреш и изведнъж бедният минава по улицата, като неизбежно им навява неприятни мисли – може да им стане гузно, може да се зачудят какво го е докарало до това положение или може да се ядосат, че някой го е допуснал да излезе от своето гето и да рови по хорските кофи. Не е възможно да се насладят на обяда си пълноценно. Нещо трябва да се направи и тъй като бедността – сакън – не може да изчезне (какво ще стане тогава с богатството?), тя трябва да се „хармонизира“.
Бедният човек става част от декора, от сцената, а европеецът обича сцената. Европеецът показа на „човека, живеещ в бедност“ красотата на неговия мизерен живот. Показа му, че студентът-фотограф може да го приеме мръсен, гладен или бос, но все пак човек. Беднякът сигурно се чувства много извисен, много щастлив, много пълноценен, истински социализиран или по-точно – социално включен – и то не къде да е, а в проекта „Партньори в изкуството“, респективно в сърдечната, солидарна Европейска общност!
Брюксел, откриване на изложба. По стените са наредени снимки на „хора, живеещи в бедност“, направени от „хора, живеещи в бедност“ с помощта чисти, добре облечени и толерантни студенти-фотографи. Вярно, малко е неприятно да се пращат студентите на среща с разни лица, живеещи в бедност, но пък от друга страна това си е жив „икспириънс“ („преживяване“ – бел. ред.)
Залата е пълна с чичковци и лелки с костюми, пристигнали със своите лъскави (но не прекалено) коли, пият вино. Политици, еврократи. От различни партии и структури, но всички обединени от една идея – борбата с бедността.
Събрани в този сюблимен момент – финалът на европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Отпиват винце, разговарят пред снимките, изпълнени с уважение, разбиране и сърдечност към бедните.
След това студентът-фотограф показва видеото от изложбата на своя бедняк-артефакт и социалното включване достига своя апогей, когато „човекът, живеещ в бедност“, види какво специално внимание са му обърнали чичковците и леличките в Брюксел. Ако можеше и да получи една паста от коктейла… Но нищо, има си сертификат. Като няма хляб и пасти…
Ана и Стефан