Дали е съвпадение, дали защото новата учебна година почука на вратата, но в медиите се завъртя въпросът за кибертормоза, жертва на който стават не малко деца.

В същото време остава отворено питането кога ще обърнем внимание на кибервъзпитанието на децата.

Защото детето си е дете.

Телефончето, Фейсбукът, Скайпът са за него преди всичко играчки.

И трябва някой да обясни на това дете, че тези „играчки“ не са безобидни като куклата Барби или като пластмасовия трансформер.

И да го научи на няколко прости, но много необходими неща.

Кой обаче да го направи?

На някои родители може да се разчита, но далеч не на всички.

Дори само поради факта, че за мнозина от тях Фейсбукът, да речем, е тъмна Индия.

При което отново опираме до училището.

Предполага се, че там работят хора, които трябва да са навътре в тази материя.

И които могат да убедят малките, че – например – при двеста „приятели“ във Фейсбука, 90% от които изобщо не познаваш и не си сигурен дали се представят с истинските си имена и физиономии, все ще се намери някой, който да ти скрои някакъв мръсен номер.

И така нататък…

Но ще се заеме ли училището с тази отговорна задача?

Като цяло – едва ли.

Само си чешем езиците, че трябва да готвим децата за живота.

А продължаваме всяка година да тъпчем главите им с куп ненужни глупости (по-дебели учебници, по-тлъсти суми за издателите!), изпускайки безвъзвратно много по-важни неща.

Едно от които е и кибервъзпитанието.

За него обаче министерските канцеларски плъхове едва ли си имат представа.