Вчерашният ден донесе две много добри новини за банките в България. Няма да казвам българските банки, тъй като те не са български. Не съм ги броил, но около 80-90% от банките в България са чужди. Та нека видим как „добрите” банкери, нашето правителство и нашите народни избранници се грижат за нас.

Вчера Министерството на образованието обгрижи кандидат студентите като „стартира студентското кредитиране” (1). Според министър Игнатов натоварването на завършилия студент с 10 годишен кредит при 7% лихва било „възможност за равен достъп до образование”.  Мнения на някои от очакваните „20 хил. студенти”, които биха се възползвали от тази „възможност” няма. Но затова пък банкерите са на седмото небе от радост.  Ласкателствата на председателят на УС на Райфайзен банк Момчил Андреев, по адрес на министър Игнатов преминават разумните граници „С един куршум удряте два заека, ще решите демографския проблем.” Явно Момчилов направо ума си е загубил. (Вероятността да се подиграва на Игнатов не е изключена). Та нека видим, на какво се радват толкова банкерите? Бинго! „40 млн. лв. е държавната гаранция за студентските кредити.” Сиреч, ако въпросния студент вземе кредит завърши, и не си намери работа,  или заплатата му е ниска или въобще не завърши или просто реши да не си връща кредита, то тогава държавата ще погаси неговия кредит от парите на данъкоплатците. Банките няма начин да загубят и не носят никакъв риск.

Отваряйки дума за риск преминаваме към следващата тема. Вчера влезе в сила Законът за потребителския кредит. По този повод в „Дневник” излезе обширна статия (2), която препоръчвам на всеки. Законът принуждава банките да публикуват на интернет страниците си методологията за определянето на лихвите. Законът обаче не забранява на банките да променят лихвата след сключването на договора за кредит. Тъкмо обратното, след като е методиката е публикувана, и в нея е казано че се включва процент определян от Управителния съвет на банката то всичко е законно. Кредитополучателя е информиран за методиката, но тя не му служи за нищо, тъй като не може да предвиди действията на Управителния съвет. С частта от лихвата която банката произволно си добавя, тя прехвърля целия риск за неизплащане на заема върху кредитополучателя. Кредитополучателя обикновено не е банкер и не разполага с информацията на банките за да оцени риска. Оценката на риска е работа на банката. При тази вече узаконена практика, клиента плаща, ако банката не си свърши работата.

При тези условия следва ли да се чудим защо когато цялата ни икономика е в стагнация банките все са на печалба (3). Ако печалбата от 400 млн. лева през юли се запази за една година, то годишната печалба ще е 4.8 млрд. лева. За сравнение, предвидените годишни приходи в Държавния бюджет са 15.2 млрд. лева (3), т.е. грубо оценено печалбата на банките е близо 1/3 от бюджета на България. Още веднъж да напомня, че банките са чужди! Нека сега излязат маститите икономисти и да обяснят, защо трябва да плащаме на чужди частници печалби от размера на 1/3 от бюджета ни, а ние да си намаляваме заплатите, да си закриваме болниците, да орязваме образованието. И това са само печалбите на банките. Мобилните оператори, електроразпределителите, топлинните счетоводители и всякакъв род чужди концесионери са в същото положение. В този контекст напълно уместен е въпросът кому служи държавата и чии интереси защитава?

(1)   7 % лихвата на студентските кредити

(2)   Лихвите в България или законът срещу потребителя

(3)   Банките на печалба с 402 млн. лв. през юли

(4)    Държавен вестник бр. 56, 23 юли 2010 (pdf)