Приютът на отец Иван в Нови хан трябвало да бъде съборен.

Като незаконен.

Засега въпросът е отложен (до Нова година), но изобщо не е решен.

И 130 деца рано или късно могат да останат на улицата.

Защото на „съответните институции“ и на техните шефове явно изобщо не им пука за децата.

Последен пример – Надя Шабани и докладите на Българския хелзинкски комитет за детските домове.

А на мазните килимявки [1] пука ли им?

Все пак става въпрос за приют към манастирска обител.

Пък и Христос нали е казал: „Децата да дойдат при мене“.

Не, и на мазните килимявки не им пука!

Така че не очаквайте литийни шествия.

Нито пламенни речи от митрополит Николай.

Нито литургии от дядо Ма(р)ксим.

С това те се захващат само тогава, когато някой трябва да им върши работата.

Както беше случаят с искането да прехвърлят на българското светско училище задължението си за духовно възпитание на миряните.

Но когато те трябва сами да си мръднат пръста, не ги търсете.

За тях, сигурен съм, е по-добре отец Иван да го няма.

Защото показва какви трябва да бъдат истинските духовни пастири, каквито те не са и никога няма да бъдат.

–––––––––––––––-

1. Не визирам всички свещеници, разбира се, някои от които – като отец Иван – са достойни за уважение, защото са истински последователи на Христовото учение, а само онези тлъсти, потънали в мързел, лицемерие и разкош клирици, чиято връзка с църквата, вярата и Бога е стъпила единствено на личния им интерес.