Мая Ценова
Ако Националното Ви радио – онова, което някак сте свикнали да си наричате „Радиото” – Ви каже сутринта в 7, че днес в Шарм аш-Шейх предстои поредната среща от израелско-палестинските преговори и продължи: „Най-очевидната спънка в преговорите засега е палестинското искане Израел да продължи мораториума върху строителството на жилища на Западния бряг, който изтича на 26 септември.”, има ли как да не си помислите: „Е, какво в крайна сметка искат тия палестинци! И докога ще спъват преговорите!”
http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/0914israzel_palestina.aspx
Всъщност най-очевидното май е, че някой просто иска да Ви накара да си помислите точно това и знае как да го постигне. Защото трудно би могло да се допусне, че опитен журналист-международник като Мая Бонева (която в сутрешния блок на „Хоризонт” прочете сама собствения си коментар, но после, на сайта на БНР, материалът се оказа публикуван от името на институцията) би се задоволила с „най-очевидното” сега, в тоя момент, без да обърне внимание на вчера…
А „вчера” включва от плана за разделяне на британската подмандатна територия Палестина да бъде разделена на две държави – Израел и Палестина, през болезнените трансформации на близкоизточното статукво, до измъчената надежда, породена от Мадридската мирна конференция през 1991, споразуменията от Осло и неясната перспектива в т.нар. Пътна карта за мира в Близкия изток, според която до 2005 г. трябваше да има създадена Палестинска държава. Пътната карта за мир е международен документ и в него като задължение на Израел към мирния процес е посочено „Правителството на Израел незабавно демонтира предните постове на селищата, издигнати след март 2001 г. В съответствие с Доклада Мичел Правителството на Израел замразява цялата заселническа дейност (включително естественото разрастване на селищата). ”
http://www.mideastweb.org/quartetrm3.htm
С други думи, не Палестина поставя условие – условието е поставено от международната Четворка за Близкия изток, която е определила задължения и на палестинската страна и след това е отчела, че палестинската страна е изпълнила своите задължения по Пътната карта. А израелската не е. Но БНР смята, че „най-очевидната спънка е палестинското искане.” Палестина не настоява за прекратяване на строителството в еврейските квартали на Ерусалим, тя настоява да се спре строителство на квартали за еврейски заселници в окупирания Източен Ерусалим – там това строителство е точно толкова незаконно, колкото и строителството на еврейски селища, осъществяващи колонизацията на окупирания Западен бряг на р. Йордан. По въпроса за незаконността на тази колонизация се произнесе Международният наказателен съд в Хага, който „заключава, че Израелските селища на Окупираните Палестински Територии (включително Източен Ерусалим) са основани в нарушение на международното право.”
http://www.icj-cij.org/docket/files/131/1677.pdf
Решението е от 9 юли 2004 – сякаш бе вчера! Но някои хора и институции, не помнят толкова отдавнашни неща.. Затова днес вече най-очевидната спънка се оказва палестинското искане!? Някой да е чувал за международно право? Или за закона на джунглата? И кое от двете предпочитате да Ви проповядва Българското национално радио?
Много точна забележка!
В България вече почти няма качествена журналистика, както няма и качествени храни, качествено здравеопазване и качествено образование.
Има обаче вероярност журналистката от БНР просто да е повторила (превела на български) нечий чужд „анализ“. Сега това се нарича журналистика. Не я оправдавам разбира се.