“В рифовете, сред океана, там, където водите му ту крият, ту излагат на показ своите съкровища, в скалните вдлъбнатини, които никой не посещава, в неведомите пещери, пълни с разнообразна растителност, ракообразни и раковини, под дълбоките портали на морето плувецът, когото би привлякла красотата на тези места и който би се осмелил да надникне там, е заплашен от неочаквана среща. Ако това се случи с вас, не любопитствайте, бягайте далече. Там влизаш възхитен, а излизаш потресен от ужас“ (Виктор Юго)

Дълги години октоподът бил смятан за ужасяващ морски звяр не без заслугите на Виктор Юго.

Описанието на октопода, което знаменитият французин прави в романа си „Морски труженици“ („Les Travailleurs de la Mer“, 1866 г.), четвърта част („Тайните на рифа“), глава втора (“Чудовището“), е толкова впечатляващо, че наистина може да накара непосветените да настръхнат от ужас.

Едва когато Кусто и Ганян изобретяват дайвинга и пътешествията в „света на мълчанието“ (Кусто) стават по-достъпни, се изяснява, че Юго е развихрил неимоверно творческата си фантазия относно иначе плашливото и безобидно за човека главоного.

А всичко това го разказвам, защото много ми напомня един съвременен случай.

Сигурно се сетихте за какво става дума.

Страшен октопод извади преди време ЦЦ.

Мафиотски от най-висока класа.

А сега се оказа, че октоподът не сам че не бил страшен, ами изобщо не бил октопод.

Рекетьор бил.

Май цялата работа накрая ще свърши като във филма „Кит“: „Риба, ама цаца“, „Цаца, ама риба“ , „Риба, ама…“ и т.н.